Как хазартната мафия унищожава младото поколение

"Хазартната мафията унищожава бъдещите поколения. Тласкаме ги към насилие, зависимости и какво ли още не. От моя личен опит и това, което съм видяла в казината съветвам - родители, обърнете внимание на децата си и ги предпазвайте от зависимости, които могат да ги осакатят психически". Така започва историята си пред "24 часа" една от най-красивите българки Мария Димитрова, която отблизо се сблъсква с най-грозните проявления на хазартната пристрастеност. Носителката на титлата за красота "Мис Тяло" от конкурса "Мисис София 2024" познава отблизо колко страшни могат да бъдат последиците от опияняването по залаганията. Всичко започва преди 19 години, когато Мария изпраща в детска градина втория си син. Времената са тежки, финансите са оскъдни и семейният бюджет трябва да се запълва. Израснала в живописно петричко село и познавайки обстановката в района, пред Мария се отваря възможност за работа като крупие в едно от най-оборотните казина в близост до граничен пункт "Кулата". Mария приема предложението и в следващите три месеца следва обучение за играта на рулетка, блек джек и покер. "Плащаха за фризьор и гримьор, бях на токчета с къса пола. Имаше обучение на поведение как да се държа, когато клиентът печели или губи", разказва Димитрова и добавя, че адреналинът не е само в играча, но и в дилъра, който раздава картите или пуска топчето в рулетката. Разкрива също, че повечето крупиета и хазартни босове също са "закачени" за залаганията и нерядко стават хазартно зависими. Мария е категорична - никой никога реално не е спечелил от казиното. Кой колкото и да е прибрал, като върне лентата назад разбира колко по-големи суми от спечелените е загубил. Много повече хазартно зависими не могат да прескочат бездната, отколкото успяват наркозависими, прави паралел тя. Няма как да не затънеш като си хазартно зависим, категорична е Мария. И отсича - казаната не са създадени, за да печелиш. Три години прекарва в казиното до "Кулата" Мария, още две в Слънчев бряг и други две години в Кипър. Въпреки забраната за хазарта, залаганията в Ларнака процъфтяват по онова време, полицията уведомява собствениците за проверка, а на другия ден всичко си продължава постарому, разказва за този период на острова Димитрова. "Машините са създадени и програмирани да допускат определени бонуси и печалби, всяка сутрин се регулираха. Иначе нямаше да изникват като гъби навсякъде. Изчислено е кога точно и каква печалба да пускат. Не съм чула човек да вземе огромни пари от казино и да си тръгне, без да продължи да залага. Адреналинът и зависимостта те карат да стоиш и да продължаваш да залагаш. Имало е клиенти, които са стояли по 4-5 дни в казиното и не са си тръгвали. Без да се къпят, само до тоалетна от време на време и отново на залозите", няма да забрави гледката пред очите си крупието. При друг фрапантен случай бизнесмен буквално е занулен. На три поредни врътки на рулетката залага на всички 36 числа без нулата. За негово голямо нещастие и на трите завъртания тя се пада три пъти подред. "Загуби три залога по 100 000. Само за 3 минути за 3 врътки обедня с 300 000. Изнерви се, обърна масата и ме замери с пари през лицето. Станах и казах, че напускам", спомня си и до днес миската. По принцип в казината не позволяват да се играе с толкова големи суми и има лимит - както в блек джека, така и на покер и рулетка. Но на въпросния клиент му е позволено, след като на момента босовете преценяват, че е лабилен и може да ги загуби. Така се и случва. Друг емблематичен случай, който се е запечатал в съзнанието на Мария е с гръцки бизнесмен, който влиза костюмиран в казиното и разказва за своето благополучие в южната съседка.  "За една година буквално обедня и накрая идваше вмирисан, със скъсани дрехи и обуки. Страшно и опасно е това пристрастяване както за тях, така и за работещите в казиното. Агресира и той след загубите. Но така се случва най-често. На клиентите не се оставя време да мислят, завъртането започва веднага след предишното. Беснеят, кълнат, псуват, но никой не ги е накарал да ходят там", разказва Мария Димитрова. Работата години наред се отразява и физически, и психически на младата майка. "Никакъв личен живот нямах, приличах на зомби, не можех да се наспя през деня, защото давах нощни смени. Така съм си го избрала и не се оплаквам, но искам да кажа на хората, че хазартът е страшно опасен и може да доведе до страшни последствия. Човек може да полудее и да посегне на близките си, защото не му дават пари. На случайни хора на улицата също. Хазартно зависимият се чуди по какъв начин да намери средства и да продължи да играе. За него не е важна дори самата печалба, а адреналинът. Той просто иска да е там и да играе. Мозъкът му буквално се пържи", казва Мария. Крупието знае за не един и два случая, в които пристрастени към залаганията полудяват и посягат на живота си. "Пристиснати от лихвари, след като дълго време са взимали заеми се виждат в невъзможност да ги връщат. И като са със слаба психика решават да сложат край на живота си и край на мъките. Страшно е", допълва Димитрова, която е създател и двигател на фондация „Девас Мария“, чиято мисия е да подкрепя хора в нужда, социално уязвими групи и значими благотворителни каузи. Днес е толкова лесно и достъпно да залагаш, че едно дете може да затъне на секундата, посочва още тя.  "Децата не са научени да работят. Не осъзнават, че в залаганията няма да спечелят, а могат само да загубят. Младите масово се закачат на такъв тип печалби - лесно, бързо, тук и сега, защото не са научени на труд. Тук вече е отговорността на родителите. Изведнъж да им спреш кранчето и те не могат да се оправят, след като са останали ненаучени. Тогава залитат към алкохол, наркотици и/или хазарт. Хващат се с неправилна компания, която да ги вкара в схема да изкарват пари и тръгват надолу към бездната", добавя Мария. Проектът „Заложи на мен" 2026 се изпълнява от Фондация „Евроскок" с финансовата подкрепа на Национална програма за превенция и информираност (2026 - 2030) към Министерство на младежта и спорта. Изготвеното