Властта, единодушно: Китайските инвестиции са добре дошли, ще бъдем врата към Европа

Източник: Правителствена пресслужба Китайските инвестиции имат място в България - оттук да намират пазарна реализация в цяла Европа. Това обяви премиерът Румен Радев, който лично откри разширението на завода на ZS Europe край Пловдив. Компанията е китайска, като тя беше сред първите по-значителни играчи от страната, стъпили у нас. ZS Europe произвежда алуминиеви компоненти за автомобилната индустрия, като те се влагат в модели на Volkswagen, Tesla, Volvo, Stellantis и други. Вече работят 12 000 кв.м модерни производствени площи върху 35 дка терен в "Тракия икономическа зона", а от днес към тях се добавят още 12 000 кв.м. До момента компанията е инвестирала 17,5 млн. евро у нас. Разширението е част от стратегията на компанията майка Shanghai Unison Aluminum Products да разгърне присъствието си в Европа. "Днешното събитие е израз на задълбочаващото се партньорство и приятелство между България и Китай в резултат на подписаната през 2019 година декларация за стратегическо партньорство между мен и президента Си Цзинпин", припомни Румен Радев. Китайската ZS Europe отвори край Пловдив първия си завод в Европа (ГАЛЕРИЯ) Производителят на компоненти за Tesla и Toyota инвестира близо 19 млн. лв. в първия етап на проекта, който ще разкрие над 100 работни места Търсим инвеститори и добри практики Междувременно, в Китай е делегация, начело с вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев. От официално съобщение на ведомството му стана ясно, че той се е срещнал с вицепрезидента Хан Джън. "Има много възможности за развитие на икономическото сътрудничество между България и Китай. За нас е важно отношенията да се развиват не само на политическо ниво, а да водят до реални инвестиции и нови производства ", е цитиран да казва Пулев. По думите му нашата страна "има желание да използва китайския опит и добри практики", като може да даде в замяна експертиза и добавена стойност. Хан Джън на свой ред е подчертал, че "Китай е готов да работи с България за изпълнение на постигнатите от лидерите на двете държави важни договорености". Източник: Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията Двамата са подчертали и необходимостта от постигане на по-балансиран стокообмен и по-активно присъствие на български компании на китайския пазар. В делегацията са влезли още министърът на туризма Илин Димитров и зам.-министри на икономиката, земеделието, енергетиката и регионалното развитие, което вероятно показва естеството на разговорите, които предстоят на експертно равнище. Няколко правителства през последните години са обявявали за цел привличане на повече китайски инвестиции, но настоящото показва изключителна активност по темата. Има и логика - членството ни в Шенген и еврозоната правят страната ни все по-привлекателна за азиатски капитали, търсещи директен достъп до единния европейски пазар без бариери. И тук даже не споменаваме геополитиката. В началото на юни министър Пулев заяви по време на българо-китайска кръгла маса, че България може да се превърне в "значим икономически и енергиен център в региона, като същевременно развива балансирани отношения и с държави извън ЕС, отчитайки националния си интерес". Обръща (ли) се към китайските инвеститори България? Правителството ударно подписва споразумения с китайски институции и бизнеси По думите му има необходимост от "диверсификация на икономическите партньорства и задълбочаване на сътрудничеството с Китай и други държави от Близкия и Далечния Изток". Именно в тази посока той обяви "нова страница" в отношенията с Пекин, като "следващата цел е значително увеличаване на преките инвестиции чрез съвместни усилия и принципа "win-win" сътрудничество". На форум в края на същия месец пък зам.-министърът на регионалното развитие Павлета Пеловска подчерта възможностите за китайски инвестиции в инфраструктурата, транспорта, логистиката и енергетиката. В началото на този месец пък правителството подписа в рамките на едно заседание 4 инвестиционни меморандума, свързани с Китай. Това се случва на фона на все по-обтегнати отношения между Брюксел и Пекин. Те са съпътствани отобвинения за политизиране на търговия, технологии и финансиране, както и от опасения, че Европа губи контрола върху стратегически сектори. Традиционно Китай е добре представен в държави на Стария континент, които следват политика, различна от тази на Брюксел. Така Сърбия превърна китайските държавни и частни вложения в гръбнак на тежката си индустрия. Огромна част от работниците в заводите обаче не са сърби, а "внесени" граждани на Виетнам, Бангладеш и, разбира се, Китай. В Унгария пък огромният завод за батерии на CATL беше спрян след смяната на властта в Будапеща, след като инспекция установи опасни условия на труд. Производството на BYD пък няма да започне по график след падането на режима на Виктор Орбан.