Събрали се орел, рак и щука и създали "Ислямското НАТО"

Светът се променя. От години текат процеси, които вещаят края на многополюсния модел. Дните, когато един хегемон диктува правилата, изглеждат преброени. Крачка в тази посока представлява и Споразумението от Мека. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха съвместно отбранително споразумение. Макар и детайлите на документа да не са известни за широката общественост, се знае, че атака срещу една от трите страни, ще се счита за нападение срещу всичките. Документът ясно показва, че все повече страни търсят алтернативни механизми за сигурност. На пръв поглед споразумението от Мека обединява три от най-влиятелните сунитски мюсюлмански държави. Анкара, Рияд и Исламабад допринасят с различни неща в пакта и се допълват взаимно. Турция е ключова със своето географско положение и се явява мост между Европа и Азия. Освен това страната произвежда оръжия, изтребители и дронове. Важно е да се отбележи, че Анкара разполага и с огромна армия, една от най-многочислените в НАТО. Саудитска Арабия е ключов играч в Близкия изток. Тя осигурява икономическата и геополитическата тежест. Страната е един от най-големите производители на петрол. Освен това Рияд разполага с огромни финансови ресурси. Ролята на Пакистан е не по-малко важна. Страната има нещо, с което Турция и Саудитска Арабия не разполагат - ядрено оръжие. Това предполага друго ниво на възпиране при евентуална заплаха. Фактът, че трите страни създават общ механизъм за възпиране показва, че идеята, че сигурността може да се крепи на една суперсила, остава на заден план. Тристранното споразумение се счита за съществена промяна в геополитиката на Близкия изток. От една страната, пактът изглежда като проява на променящите се международни отношения. От друга страна, споразумението може да се разглежда като основата на "ислямско НАТО". Свидетелство за това е намерението пакта да се разшири и да включи още страни от региона. Трите столици ухажват Египет и не изключват възможността Кайро да се присъедини към пакта в даден момент. Властите в страната преценяват внимателно ситуацията и умуват дали да се включат в съюза. В продължение на десетилетия египетските лидери следват предпазлив подход, като залагат на необвързаността и избягват военните блокове, за да не бъдат въвлечени в нежелани конфликти. Включването на Египет в Пакта от Мека ще покаже, че Кайро заема страна спрямо различните геополитически съперници на тримата участници - Гърция, Израел, Индия, хутите и др. Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписват съвместно отбранително споразумение Това променя регионалния баланс на сигурност От друга страна, Бангладеш също проявява интерес към заформилия се нов съюз. Подобна стъпка обаче може да усложни отношенията на Дака с някои от външнополитическите ѝ партньори, най-вече с Индия. Включването на Бангладеш би представлявало значителна промяна в традиционната външна политика на страната, която избягва да се обвързва с противопоставящи се геополитически блокове. Основната цел на тристранното споразумение е да се осигури сигурност в регион, в който периодично се водят военни действия. Тук възниква въпросът насочено ли е споразумението към конкретна държава или група от страни? Категоричен отговор трудно може да се даде. Може да се смята, че това е опит за възпиране на Израел. От създаването си през 1948 г. до сега, Тел Авив почти постоянно е в състояние на война със съседите си. Редица мюсюлмански страни в региона считат Израел за агресор. Отношенията между Анкара и Тел Авив са силно обтегнати заради войната в Газа. Преди няколко години Саудитска Арабия бе поела курс към нормализиране на отношения с Израел. Усилията удариха на камък заради войната в Газа, стартирала след атаката на "Хамас" от 7 октомври 2023 г. Има обаче надежда за промяна, тъй като Доналд Тръмп настоява Рияд да признае Израел като част от споразумението за ядрената енергетика, подписано между САЩ и Саудитска Арабия. През всички тези години САЩ са съпричастни с действията на Тел Авив и си сътрудничат на повече от едно ниво, особено последните над 40 г. и редица войни в региона, в които двете държави участват заедно или интересите им се припокриват. Вашингтон по принцип е разглеждан и като агресор в Близкия изток и Северна Африка, и като защитник с водещата си роля в НАТО и в двустранните пактове с държавите от Персийския залив и отвъд. Войната с Иран обаче показа, че САЩ или не искат, или не са способни да защитят ефективно своите съюзници в региона, където бяха поставени военните им бази. Техеран нанесе редица удари по енергийната и отбранителна инфраструктура на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Йордания и дори Оман. Атаки, които вероятно нямаше да се осъществят, ако не беше американо-израелската война срещу Иран. Затова пактът може да се разглежда като желание за еманципиране от американската протекция и отклоняване на рисковете, идващи с нейната политика в региона. Друга страна, срещу която споразумението би могло да е насочено, е Иран, както стана ясно вече. Държавата е разглеждана като най-голямата заплаха след Израел и Щатите, имайки предвид силната ѝ военизираност, подкрепа за различни бунтовнически, терористични и паравоенни организации зад  граница, както и изповядвания шиитски клон на исляма - за разлика от сунитите в Пакта. Интересното е, че тези дни се появи информация, че Техеран също е бил поканен да стане част от "Ислямското НАТО". Това би подкрепило тезата, че истинската му цел е стабилизиране на района и отдалечаване от чуждите влияние и интереси. Подобна коалиция обаче изглежда като коалиция от орел, рак и щука, за която най-голямата опасност би могла да дойде от вътрешен раздор, а не толкова външна заплаха. Споразумението от Мека е изготвено по модела на член 5 от Договора на НАТО. Малцина анализатори обаче смятат, че нападение срещу Турция, Пакистан или Саудитска Арабия ще доведе до съвместен отговор от всички страни в споразумението. Защото този въпрос може да бъде формулиран и така: дали мюсюлманските столици са готови да воюват с Израел и Щатите? Отговорът изглежда ясен. Но може и да се изненадаме. Значението на споразумението между Мека не бива да се подценява. То показва, че все повече държави предпочитат да създават собствена стратегия, вместо да следват чуждата. Именно това е една от характеристиките на многополюсния свят. Това показвало, че Близкият Изток се обединява