Българската държава произвежда "вечни тайни", за да прикрива историята

В години на глобална несигурност гръбнакът на една държава са не само въоръжените ѝ сили, но и службите за сигурност. Вероятно това е и една от причините новата власт у нас да прави опит за стягане на редиците в този сектор. Със сигурност това е, бил е и ще бъде разказът, оправдаващ всяка една бъдеща намеса и промени в службите. За съжаление обаче той често е представян като единствено възможният и самодостатъчен, за да мотивира добрите намерения на управляващите. Които и да са те. През последните дни промени в Закона за ДАНС пораздвижиха августовския медиен застой. По-популярната част от тези текстове бяха свързани с агентите в контраразузнаването, които ще могат да прилагат професионалния си опит на психолози и извън агенцията. По-непопулярната част от промените възроди идеята за въвеждане на т.нар. "вечна тайна" в службите - опити, които в повече от 10-годишното управление на ГЕРБ, не успяха да видят бял свят. Защо тази тема е важна? Липса на визия за националната сигурност Тъй като вече беше направена аналогия с правителствата на Борисов, ето още една: кабинетите на ГЕРБ утвърдиха в годините практиката премиерът лично да "надзирава" службите. Изглежда, че това е добра практика, тъй като тя се прилага и от настоящия премиер. И, разбира се, това не е лишено от здрав, юридически и държавнически разум, тъй като общественият ред и сигурността са приоритет на правителството. В същото време логиката за това ресорен силов министър да е нагърбен с контрола над службите е не по-малко лишен от логика. Но не в това е основният проблем. Най-сериозният проблем с промените в Закона за ДАНС, е този, че те идват в момент, в който настоящото правителството не е предложило еднозначна, монолитна и достатъчно убедителна визия за националната сигурност на страната, която ясно и категорично да обосновава всяка една промяна в сектора "Сигурност". Това е чувствителна зона, това е материя, която не се определя еднозначно от конкретен министър-председател - макар и Конституцията да му вменява такива отговорности. Националната стратегия и визията за сигурността на страната изискват консенсус, те се определят от цялата разузнавателна и контраразунавателна общност, от службите и ведомствата, ангажирани със сигурността, с техния опит и експертиза, както и от експертизата на неправителствения сектор. ДАНС предлага законови промени, с които разработки могат да останат вечна тайна Освен това са предложени и промени в унищожаването на класифицирана информация В този смисъл, отново (за съжаление!), трябва да напомним факта, че до настоящия момент нито в програмата за управление на правителството, нито в предхождащата програма за управление на "Прогресивна България", не е засегната темата за националната сигурност на концептуално ниво. Наближава краят на годината, а държавата няма действаща стратегия за национална сигурност - проблем, който вече е коментиран тук. Именно подобен рамков документ би трябвало да очертава приоритетите, целите и задачите, които си поставя държавата в областта на националната сигурност. И това на фона на бушуващи в близост конфликти, нестабилни правителства, девиантни икономически и финансови траектории. Именно на този фон идва инициативата за въвеждане на практиката за многократно удължаване на грифовете за секретност на документи. В момента действащото законодателство предвижда това да става не повече от два пъти. Тоест, ако грифът "Строго секретно" има срок на тайна от 30 години, то това засекретяване може да бъде удължено най-много още веднъж за срок до 30 години. Промените, утвърждаващи порочната практика за промени в закон през преходните и заключителни разпоредби на друг закон (в случая, през промени в Закона за ДАНС се правят промени в Закона за защита на класифицираната информация), регламентират това многократно засекретяване да става, "когато националните интереси налагат това". Ако за правителството е ясно какви са националните интереси, за обществеността - поради изброените по-горе вече причини, това не е така. Не е ясно и как и защо Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), която е чисто административен орган по отношение на държавните тайни, ще преценява дали даден документ отговаря на националните интереси или не, така че той да се превърне във "вечна" тайна. Близката история на службите у нас показва явни и категорични нарушения на закона. С действията, които настоящата власт има намерение да въведе някакъв ред, се узаконяват практики, които не просто капсулират службите, но и ги отдалечават от заявеното намерение за прозрачност и граждански контрол в службите (Програма на коалиция "Прогресивна България", Раздел "Обществен ред и сигурност", стр. 125), но и ги превръщат в опасен инструмент за въздействие. Един показателен случай за беззаконията в службите Един от емблематичните случаи, в които службите са доказали, че нямат намерение да информират обществеността за каквото и да е, е този със смъртта на Ахмед Емин. През 2008 година най-довереният сътрудник на лидера на ДПС по това време Ахмед Доган бе открит мъртъв в Сараите в Бояна. За смъртта на Ахмед Емин беше съобщено от МВР и още тогава, преди да е проведено разследването и да са извършени съответните експертизи, случаят беше определен като самоубийство. След журналистически разследвания през 2015 година от ДАНС разсекретиха няколко документа по този случай. Но не