Илюстраторката Гошя Херба: Ключът към разпознаваемия стил е честността

Гошя Херба съчетава традиционни техники с ярък, съвременен подход към формата и цвета, а работата ѝ се движи между илюстрациите за медии и книгите. През годините е сътрудничила на издания и издателства като The New York Times, The New Yorker, Der Tagesspiegel и Penguin Random House, носител е на британската Blue Peter Award за 2022 г. и три пъти е участвала в Bologna Illustrators Exhibition. Извън рисуването тя прави и порцеланови фигурки и вази - занимание, което, както самата тя казва, ѝ позволява да приеме провала и да диша малко по-свободно. Гошя Херба съчетава традиционни техники с ярък, съвременен подход към формата и цвета, а работата ѝ се движи между илюстрациите за медии и книгите. Източник: PICTOPLASMA Balkans През септември Гошя Херба ще бъде сред гостите на Pictoplasma x Balkans 2026 - фестивала за съвременно изкуство, дизайн, илюстрация и анимация с фокус върху визуалното разказване чрез персонажи. Основната програма ще се проведе от 18 до 20 септември във Варна, а фестивалните събития започват на 17 септември с откриването на изложбата "Characters Cooking and Eating" в ReBonkers. На 19 септември Херба ще води и творческата работилница "Draw something in 100 ways", посветена на експеримента, промяната на техниките и търсенето на нови начини на виждане. В интервюто за Impressio тя говори за това защо стилът е преди всичко начин на мислене, как "влиза в ролята" на собствените си персонажи, защо хуморът може да съжителства със сериозните теми и какво според нея остава незаменимо човешко във време, в което визуалната култура все по-силно се влияе от изкуствения интелект. През септември Гошя Херба ще бъде сред гостите на Pictoplasma x Balkans 2026 - фестивала за съвременно изкуство, дизайн, илюстрация и анимация с фокус върху визуалното разказване чрез персонажи. Източник: PICTOPLASMA Balkans - Вашият визуален език е разпознаваем от пръв поглед - смел, игрив и изпълнен с характер, но никога чисто декоративен. Как стигнахте до този специфичен художествен почерк и как се е променял той през годините?- Ще говоря за това по време на презентацията си на Pictoplasma. За мен стилът е преди всичко начин на мислене, начин да интерпретираш текстовете и реалността, която наблюдаваш. Той е сборът от личния опит на един художник, пътуванията му, хората, които среща, книгите, които чете, филмите, които гледа, мечтите, желанията и страховете му. Вярвам, че именно оттам идва формата. И макар стилът ми да се е развивал през годините и да работя с много различни техники - от дигитални средства до традиционни техники като гваш, акварел и цветни моливи, както и бродерия и изработване на порцеланови фигурки - хората продължават да разпознават работата ми като моя. Ключът към това е честността. Полската илюстраторка и графична художничка, работила за The New York Times, The New Yorker и Penguin Random House, гостува на Pictoplasma x Balkans 2026 във Варна Източник: PICTOPLASMA Balkans - Работите както в сферата на медийните илюстрации, така и по книги, и си сътрудничите с международни издания и издателства. Променя ли се творческият ви подход, когато работите по журналистически текст, в сравнение със създаването на цял свят за книга?- Вярвам, че илюстрацията е приложно изкуство и като илюстратори, независимо дали работим по поръчка, или създаваме собствени книги, ние отговаряме на нуждите на клиента. Всеки проект изисква индивидуален подход. Документалните и образователни книги за деца изискват от мен да бъда изключително прецизна при подбора на референции, докато илюстрирането на поезия ми позволява да развия визуален разказ, който върви паралелно с текста, и ми дава много повече свобода. Понякога работата по една книга продължава цяла година. Това е напълно различен начин на работа. Мислиш по-бавно и имаш време за проучване и за грешки. Медийната илюстрация, от друга страна, е ежедневна практика, обикновено под напрежението на кратки срокове. Рядко има време за експерименти, затова разчиташ на визуалния речник, който си изградил през годините. Аз обичам разнообразието и затова през годината работя по много коренно различни проекти. Никога не ми става скучно. -Персонажите заемат централно място в голяма част от работата ви. Какво кара един персонаж да оживее за вас - лицето, жестът, несъвършенството, историята, която си представяте зад него, или нещо друго?- Когато измислям персонаж, първо се опитвам да почувствам емоциите му. Именно тези емоции определят как ще изглежда. За да изглежда един персонаж автентичен, той се нуждае от предистория, от набор от черти, които са по-сложни от това просто да бъде щастлив, тъжен, добър или лош. Когато работя върху персонаж, използвам "метода на актьора". Потапям се в него, правя физиономии, заемам неговите пози, имитирам гласа му. Представям си как би се държал в различни ситуации. Добрият персонаж е индивидуален, сложен, истински и двусмислен. На 19 септември Херба ще води и творческата работилница "Draw something in 100 ways", посветена на експеримента, промяната на техниките и търсенето на нови начини на виждане. Източник: PICTOPLASMA Balkans - В изображенията ви често присъстват хумор, странност и усещане за неочакваното. Колко важен е хуморът в работата ви и може ли той да бъде начин да се доближим и до по-сериозни или сложни теми?- Аз съм от хората, които непрекъснато се смеят, шегуват и правят глупости. Малко съм като шут. Отчасти това идва от факта, че страдам от депресия. Всъщност това е доста често срещана черта сред хората, които се справят с този проблем. Израснала съм с "Monty Python" и мисля, че това също е оказало силно влияние върху чувството ми за хумор. Харесвам гротескния, абсурдния и черния хумор, както и веселия, непретенциозен хумор. Винаги са ме привличали странностите - или по-скоро винаги съм била внимателен наблюдател, който улавя малките странни моменти и сцени от ежедневието: необичайните човешки поведения, жестовете. Ако можех, щях непрекъснато да се шегувам и да рисувам глуповати малки скици. Но работата на илюстратора се подчинява на определени правила и едно от тях е чувството за уместност - да знаеш кое е подходящо. Има теми, към които трябва да се подхожда сериозно и с уважение. Опитвам се да не прекрачвам тази граница. - Съчетавате традиционни илюстрационни техники с много съвременно усещане за форма и цвят. Във визуална култура, която все повече се оформя от дигиталните инструменти и изображенията, генерирани от изкуствен интелект, какво според вас остава незаменимо в човешката ръка и индивидуалния художествен почерк?- Вероятно сега ще си навлека гнева на всички ентусиасти и поклонници на изкуствения интелект... Не крия неприязънта си към присъствието на AI в света на изкуството. Ще ви дам няколко причини: той нарушава авторските права, като незаконно използва творбите на художници; изображенията, които генерира, са кичозни и производни; безжизнени персонажи с празни погледи се поднасят на детското въображение. И, разбира се, липсва му човечност - човешкият опит. А именно той определя стойността и величието на изкуството. Добрият дизайн и добрата живопис се градят върху мисъл, върху идея. Добрата форма произтича от тях. Но в генерираните от AI чисто визуални изображения - и съзнателно използвам този пренебрежителен израз - има единствено повърхност. - Създавали сте творби за публика в различни държави и културни контексти. Смятате ли, че изображенията наистина могат да функционират като универсален език, или винаги съществуват културни кодове, които променят начина, по който една илюстрация се възприема?- Преди много години илюстрирах сборник с детска поезия на изключителния полски поет Йежи Фицовски (Jerzy Ficowski). В една от илюстрациите имаше деца, които свиреха на музикални инструменти и вървяха под дъжда, скачайки в локвите. Бяха щастливи и безгрижни. Няколко години по-късно получих съобщение от Санта Фе, Аржентина, от хората, които ръководеха извънучилищен общностен център за деца, живеещи в социално, икономически и културно нестабилна среда. Заедно с децата преподавателите бяха нарисували стенопис по моята илюстрация. Единственото, което бяха добавили, бяха думите: "Бог е любов". Изкуството е универсално. Но, разбира се, съществуват определени кодове и символи, специфични за отделните култури, и като илюстратори трябва да се съобразяваме с това. - Освен с илюстрация се занимавате и с изработването на порцеланови фигурки и вази. Какво ви дава работата с физически, триизмерен материал, което рисуването не може да ви даде - и влияят ли си взаимно тези две практики?- Работата с порцелан ми дава преди всичко усещане за спокойствие и приемане на провала. Трябва да призная, че дори изпитвам известно удовлетворение, когато извадя от пещта несполучлива творба. Керамиката е занаят, изпълнен с неочаквани произшествия, особено за начинаещ като мен. И въпреки това в нея има нещо успокояващо и вдъхновяващо. Може би е така, защото в илюстрацията съм перфекционист. Керамиката ми позволява да дишам. Веднъж мой приятел видя фигурките ми и каза, че веднага е разбрал, че са мои. Предполагам, че това е добър знак. - Този септември ще бъдете част от Pictoplasma x Balkans във Варна - фестивал, посветен на съвременния дизайн на персонажи и визуалното разказване. Какво очаквате с най-голямо нетърпение от участието си и от срещата с творческата общност на Балканите?- Преди няколко месеца прекарах няколко дни в София на фестивал на илюстрацията. Мястото и хората там наистина много ми допаднаха, така че нямам търпение да посетя Варна. Надявам се да се срещна с артистите и да чуя вдъхновяващите им истории. И, разбира се, да се насладя на ново изкуство. Винаги се връщам от подобни събития изпълнена с енергия и ентусиазъм за собствената си работа. - Ако някой в България се срещне с работата ви за първи път именно на Pictoplasma x Balkans, какво бихте искали да открие - или може би да почувства - когато влезе в света на вашите персонажи?- Надявам се някои хора да намерят в тях утеха, успокоение или нещо, с което могат да се идентифицират. Може би ще видят в тях собствената си история, а може би дори собственото си лице. Да творя честно винаги е било най-важното за мен. А най-голямата награда е, когато хората откриват себе си в моите илюстрации.