Цветето на уличното изкуство: Колкото по-голяма е стената, толкова по-свободна се чувствам

Вече настъпва есента, а освен шарените листа и прохладата, с нея пристига и седмото издание на фестивала Sofia Urban Art, отбелязвайки и десетата годишнина на Sofia Graffiti Tour. Между 26 и 27 септември световни и родни артисти се събират, за да разпръснат цветовете си в София. Тази година те ще трансформират пешеходния подлез на бул. "П. Ю. Тодоров" при пазар "Иван Вазов".  Основа за цялостната визуална концепция е темата "United in Colors" ("Обединени от цветовете") - философия, стъпваща върху идеята, че цветовете са универсален език, който надхвърля географските и езиковите бариери, изграждайки мостове между общностите. Към Sofia Urban Art 2026 се присъединява и ROZA. Agnieszka Różanska e графити артист и татуист от Полша. Завършва графичен дизайн, а с графитите започва през 2014 г. Стилът и е вдъхновен от комиксите и анимацията. Позната е със своите смели цветове, герои и прецизни детайли. Изкуството ѝ винаги носи настроение, позитивност и усмивки на фестивали в Пошла и цяла Европа. ROZA ще присъства благодарение на Полски институт в София / Instytut Polski w Sofii. Талантливата художничка разговаря с Impressio за страстта си към цветовете, творческия си път и границата между изкуство и вандализъм. Творба на художничката Roza Снимка: Личен архив на Roza - Кога осъзнахте, че изкуството е мечтана за Вас професия?- Мисля, че изкуството винаги е присъствало някъде в живота ми. Голямо влияние за това изигра майка ми, която от най-ранна възраст подготвяше за мен и братята и сестрите ми различни творчески и развиващи игри. Както майка ми, така и баба ми имат артистичен талант, така че може да се каже, че част от тези дарби и интереси преминаха върху мен от поколение на поколение. Полската графити художничка Roza Снимка: Личен архив на Roza След завършването на гимназията вече съзнателно се насочих към изкуството, но най-големият ми израстващ период сякаш дойде едва след следването. Именно тогава започнах да работя по-интензивно върху собствения си стил и открих спрея като артистичен инструмент. С течение на времето рисуването се превърна в нещо повече от страст - стана работа, която наистина бих искала да упражнявам всеки ден. Към момента все още нямам толкова много поръчки, че да се издържам единствено от рисуване, затова ръководя студио за татуировки. За щастие, това също е форма на изкуство за мен - работа с изображението, цвета, композицията и най-вече с друг човек. Така че мисля, че се намирам малко между два артистични свята и това много ми допада. - Какво Ви привлече към уличното изкуство?- Моята история с графитите е малко необичайна, защото започна от връзката ми с един райтър (writer), който тогава вече имаше дългогодишен опит. Именно той един ден ме взе със себе си на нелегално рисуване. Помня, че когато за първи път хванах спрей в ръка, изобщо не си помислих: "Това е за мен". Точно обратното - струваше ми се, че едва ли ще се открия в това. Но с всяко следващо рисуване започвах все по-добре да разбирам този инструмент и най-вече да изпитвам огромно удоволствие от самия процес. В един момент просто се влюбих в това изкуство. Вдъхнови ме това, че графитите и стрийт артът имат съвсем различна енергия от работата върху лист хартия или платно. Има пространство, мащаб, стена, обкръжение, хора - всичко се превръща в част от картината. - Колко по-трудно е да се рисува на стена, отколкото на хартия или платно?- Точно в това се крие нещо прекрасно - изобщо не е по-трудно! В началото може и да изглежда така. Когато преминаваш от лист A4 към платно 100 × 100 см, а след това изведнъж заставаш пред огромна стена, размерът ѝ може малко да те респектира. Но парадоксално, колкото по-голяма е повърхността, толкова по-лесно започвам да се движа по нея. След известно време връщането към малкия скицник може да се окаже дори по-трудно! На голямата стена имаш свобода на движението и можеш да работиш с цялото тяло, а не само с китката. Това дава съвсем различно усещане за пространство. Разбира се, самата подготовка е по-изискваща - събираш по-голямо количество бои и инструменти, понякога са нужни стълби или вишка. Но когато вече започнеш да рисуваш, голямата повърхност носи огромно удоволствие и усещане за свобода. Обичам този момент, в който постепенно започваш да превръщаш празната стена в картина.  - Какво послание искате да предадеш на българската публика чрез своите цветове? - Мисля, че преди всичко искам да напомням за това, че цветовете са част от нашия красив свят. Те са навсякъде около нас и по някакъв начин свързват всички ни с природата. Цветът има огромна сила - той може да влияе на емоциите, да привлича вниманието, да подобрява настроението, а понякога дори да събужда спомени. Затова обичам творбите ми да са пълни с цвят и енергия. Бих искала хората, които минават край моите мюрали, да могат за момент да се спрат, да ги погледнат и просто да изпитат нещо позитивно. Не винаги зад това трябва да стои някакво много конкретно послание. Понякога самият цвят, формата и емоциите, които извиква изображението, са напълно достатъчни. - Забелязах, че синият цвят доминира в творчеството Ви. Има ли някаква причина за това?- Истината е, че това е малко случайно! Нямам някаква специална обсесия на тема синьо. Много често по време на фестивали или графити джемове (graffiti jams) имаме определени правила относно цветовата гама или получаваме на разположение конкретни нюанси бои. Така че е възможно с течение на времето тези сини творби просто да са се понасъбрали. Така че това не е някакъв нарочен търсен ефект, нито моят артистичен манифест. Въпреки че трябва да призная, че синьото е наистина прекрасен цвят и много обичам неговите силно наситени нюанси. Така че може би случайността има малко по-голямо значение във всичко това, отколкото първоначално си мислех. - Къде минава границата между уличното изкуство и вандализма?- Това май е една от онези теми, по които може да се дебатира безкрайно. За мен изключително важен е контекстът и мястото, на което се създава творбата. Лично аз много не харесвам безсмислените надписи, които се появяват върху току-що обновени сгради, нови фасади или частни имоти. Ако няма съгласие от собственика и това не носи със себе си никакво послание или артистична стойност, го третирам просто като проява на вандализъм. Мисля, че уличното изкуство има огромна сила точно тогава, когато съзнателно използва пространството. Затова смятам, че истинското изкуство все по-често се появява на легални места - върху калкани, по фестивали или графити джемове, където артистът може да създаде нещо голямо, обмислено и трайно, и същевременно да не унищожава чужда собственост. За мен границата е съвсем проста: свободата да твориш е важна, но трябва да върви ръка за ръка с уважението към пространството и останалите хора. Освен мащабното изрисуване на стените на живо, двудневната фестивална програма на Sofia Urban Art включва графити състезание, образователни работилници за младежи, музикална селекция и срещи с артистите. Организаторите загатват, че това е само началото на празничните изненади, а пълният график и точният списък с всички участници ще бъдат официално обявени през септември. Международният фестивал за съвременно градско изкуство Sofia Urban Art е организиран от културната организация Sofia Graffiti Tour. Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община и е съфинансиранo от фондация Лъчезар Цоцорков. Осъществява се с институционалната подкрепа на Столична община - район Триадица, Посолството на Кралство Нидерландия в България, Посолството на Кралство Испания в България, Португалския културен и езиков център Камойш София, Полския институт в София, Посолство на Кралство Дания в България, Посолството на Великобритания в България и Посолство на Индонезия в България. Всичко за Sofia Urban Art следете на: WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM