Дръжте горивата скъпи, това спасява живот

Камерата може да пропусне нарушителя, но бензиностанцията не пропуска никого През уикенда изминах около 500 километра извън София. Карам електрически автомобил от няколко години и покрай него получих безплатно още една екстра – неизчерпаем запас от закачки. Стига ли до морето? Не треперя ли през целия път, че батерията ще се изтощи? Карам ли без климатик? Влача ли се със 100 км/ч по магистралата? А зимата какво правя? И още десетина въпроса, които обикновено започват с любопитство и завършват с надеждата да призная, че електромобилът всъщност е скъп тостер на колела. Съобщавам добрата новина - стигнах, че дори и се върнах. И още по-голяма изненада – нямаше нужда да зареждам по пътя. Направих го все пак, защото ми трябваше достатъчно остатъчен пробег за ангажиментите в София, а нямах намерение да обикалям в търсене на свободна зарядна станция. Не защото батерията издъхваше, климатикът беше изключен или пътуването се бе превърнало в експедиция към Южния полюс. Не това обаче беше истинската изненада. За близо 500 километра ме задминаха едва две-три коли. При това в сметката влиза и движението по магистралата. Проверих - не се влачех. Не карах в аварийната лента. Не бях включил и специалния режим “София - Бургас за три дни”. Движех се нормално според ограниченията и условията на пътя. Първоначално ме обзе радостно вълнение. Казах си: Случило се е! Българските шофьори изведнъж са се Започнали са да познават знаците, да спазват ограниченията и правилата. Камерите, солените глоби и безкрайните закани на институциите най-после са дали резултат. После си спомних предишните пътувания по същия маршрут - карам със 130–140 км/ч по магистралата и покрай мен профучава поредният братовчед на Емерсон Фитипалди. Отвява ме, сякаш съм спрял, а той току-що е получил обаждане, че финалът на Формула 1 започва след десет минути на следващия изход от магистралата. Тези шофьори обикновено са убедени, че могат да карат бързо. Те били опитни. Имали рефлекси. Познавали автомобила. Знаели пътя. Според тях ограниченията очевидно са написани за хора без талант. Та реших, че друга ще да е причината за внезапното спокойствие. И се сетих - бензинът и дизелът са рекордно скъпи. Когато литърът струва много, някак неусетно десният крак придобива пряка връзка с портфейла. Изведнъж рязкото ускорение не изглежда толкова мъжествено, а карането със 180-200 километра в час не е чак толкова необходимо. и спечелените десетина минути пристигат с доста солена сметка. И ако глобата е бъдещ и несигурен разход, защото може да има камера, може и да няма, то колонката не прощава. Тя засича всеки. Оказва се, че цената на горивото може да въздейства върху поведението на шофьорите по-убедително от заплахите за нови глоби. Не защото хората изведнъж са започнали повече да ценят правилата, а защото са започнали по-внимателно да броят парите си. И това не е само впечатление от едно пътуване. Изследване на пътните произшествия във Великобритания установява, че при всеки 1% поскъпване на горивото броят на фаталните произшествия намалява с около 0,4%. Авторите обясняват резултата с по-малко пътувания и с по-икономично поведение зад волана, включително намаляване на скоростта. Още по-мащабен анализ проследява месечните данни за 27 държави от ЕС. Изводът е подобен -  при 10% поскъпване на бензина загиналите намаляват средно с 2,6%, а при същото повишение на дизела - с 2,2%. Общият брой на катастрофите също се понижава – съответно с около 1,4 и 1,2%. А скоростта не е просто число. Според Световната здравна организация увеличение на средната скорост само с 1% повишава риска от фатална Обратното също е вярно – дори малкото отпускане на газта може да има значителен ефект върху най-тежките произшествия. Все пак нека не превръщаме едно лично наблюдение в национална статистика. Българските числа показват, че цената на горивото не е чудодейна ваксина срещу катастрофи. Но през 2022 година, когато бензинът и дизелът поскъпнаха рязко след началото на войната в Украйна, загиналите у нас намаляха от 561 на 531. Но няма проста формула, при която добавяме 10 цента към литъра и автоматично изваждаме определен брой катастрофи. Значение имат състоянието на пътищата, контролът, трафикът, автомобилите, употребата на алкохол и наркотици, умората и онова необяснимо чувство за безсмъртие, което обзема част от хората веднага след като седнат зад волана и затворят вратата на колата. Високите цени на горивата надали са най-добрата политика за пътна безопасност. Но можем да вземем един важен урок - когато последицата от поведението е незабавна и неизбежна, хората го променят. При глобите проблемът не е само в размера им. Проблемът е, че много шофьори продължават да вярват, че няма да бъдат хванати. При разхода на гориво такава надежда няма. Затова скъпият дизел понякога постига онова, което камерите и заканите не успяват – кара шофьора да отпусне газта. А следващия път, когато някой ме попита дали треперя, че батерията на електромобила ще се изтощи, ще отвърна, че треперя от хората с пълен резервоар и излишък от самочувствие. Този уикенд обаче самочувствието явно беше се постопило, след като е минало през касата на бензиностанцията.