Русия ще воюва до 2030 г., а България търси аргументи за апатията си в кирилицата и православието

Около Деня на независимостта на Украйна (24 август) въпросът за коалицията на желаещите отново навлезе в политическото говорене у нас. Позицията на премиера Румен Радев, че България няма място в този формат, е отдавна известна. Според него въпросната коалиция не е нужна, защото мирът трябва да се постигне чрез дипломация. Това схващане Радев го е изразявал още по време на президентския си период. Дори може да се каже, че сега позицията му е леко смекчена и включва малко повече разбиране към проблемите на жертвата, макар и това да не води към никакви действия и да не променя пасивното отношение на българското правителство към руската война срещу Украйна. Проблемът тук е, че руската страна не възнамерява да даде шанс на дипломацията и това все по-ясно личи от действията на Кремъл и руското външно министерство, както и от тяхното говорене. Дипломацията не е популизъм, но в руския вариант тя е точно това плюс дезинформация. Във връзка с парламентарните избори, които ще се проведат между 18 и 20 септември, партията на властта "Единна Русия" включи някои нови текстове в управленските си документи. В тях е отбелязана необходимостта, че Русия трябва да е готова да води войната срещу Украйна до 2030 г. Говори се за война, не за дипломация. Точно тези документи следва да бъдат отправна точка за формиране на отношението към Русия, а не твърденията на Песков, Медведев и други подобни, че те много искали дипломатическо решение, но Западът не позволявал неговото постигане. Очевидно е, че коалицията на желаещите ще става все по-необходима и все повече ще се утвърждава през следващите месеци и години. И тук е мястото да се отбележи, че в нея участват всички страни членки на ЕС, без България, Унгария и Малта. Тръмп: Визитата на директора на ЦРУ в Москва може да даде резултати Унгарското правителство обаче вече обяви, че разглежда Русия като заплаха. Петер Мадяр постепенно изважда страната от положение, в което я беше поставил Виктор Орбан и я ориентира към ценностите и политиките на Европа. Коалицията на желаещите е многопластово явление. Не като външната политика на българското правителство, а наистина многопластово. То има ядро от 9 държави. Всички те са от Европа. Това са страните с най-големи икономически и отбранителни възможности на континента и те в най-голяма степен могат да допринесат за европейската сигурност. Освен тях обаче във формата участват всички страни от източния фланг на НАТО, без България, но със Северна Македония, която също е православна, славянска и пише на кирилица. В коалицията на желаещите участва и Исландия, която дори няма своя армия, но това не й пречи да намира начини за принос към сигурността на Европейския континент. Друга група страни в коалицията на желаещите са от Северна Америка, както и от други краища на света. Става дума за САЩ, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия. Всички държави участнички във формата са ангажирани с него в различна степен и по различен начин. И това е нещо нормално за всички формати, в които участват демократични държави, които спазват международното право и съобразно него дефинират националните си интереси и участието си в системата на международните отношения. С оттеглянето си от коалицията на желаещите България постепенно поема към сивата зона, в която основните понятия, характеризиращи съвременната държавност стават неясни и увисват във въздуха. Суверенитетът и националните интереси могат да бъдат гарантирани само в среда с партньори и съюзници. Такава среда се формира и развива чрез активно участие в международните отношения и непрекъснат обмен на идеи и намерения за противодействие срещу най-опасните заплахи за континента ни. Православни сме, имаме славянски компонент в народността си и пишем на кирилица. Всичко това са факти, поставени обаче в неверен контекст от Антон Кутев. Тези характеристики на Българската държава и народност не могат да бъдат аргументи за неучастие на страната ни в коалицията на желаещите. Православието няма и не може да има нищо общо с необоснованата и непредизвикана агресия. То категорично е срещу нея. Думите и говоренето са хубаво нещо, но писано е - по делата им ще ги познаете. Медведев: Украйна е "близо" до гражданска война Русия ще придобива "все повече и повече" украински територии Православието в много по-голяма степен може да е аргумент за участие на страната на отбраната и сигурността, отколкото за оставане в сивата зона с неясна позиция спрямо агресора и неговия терор срещу православното население на Украйна, което също е със славянски произход и пише на кирилица. В Украйна живеят и много католици, но населението в източната част на страната е основно православно. И точно то е най-потърпевшо от руската агресия, която е съсредоточена най-вече в Източна Украйна. Там се намира и българското малцинство, което също е сериозно засегнато от войната на Кремъл срещу неговата настояща родина. В Християнството и в частност в Православието съществува разбирането за справедливата война. Или казано с други думи, прави се ясна разлика между отбрана и агресия. Водосветът на знамената светини, който Българската православна църква (БПЦ) извършва винаги на Богоявление и Гергьовден, е израз на отношение към справедливите каузи на Българската армия и народ в миналото. Църквата ни не освещава ракети и не обещава вечен живот на загиналите в агресивна война. Всичко това обаче сме виждали многократно през последните години да се прави от руски архиереи и свещеници. Не може да се подмине и въпросът за опитите на страната ни да си осигури изтребители втора ръка. Въпрос, по който вече получихме три отказа - от Полша за МиГ-29, от САЩ за F-16 и от Швеция за Грипен. Разбира се, причините за отказите могат да бъдат много и различни. Трябва обаче да се отбележи, че и трите страни са част от коалицията на желаещите. Швеция е една от страните в ядрото. Полша помага активно на Киев на двустранна основа и осигурява основния маршрут за въоръженията, които пътуват към Украйна от различни краища на света. Съединените щати също не са се дистанцирали напълно от подкрепата към Украйна, независимо от разнопосочното и неустойчиво говорене на президента Доналд Тръмп. Само преди броени дни Джон Ратклийф, директор на ЦРУ, беше на необявено посещение в Москва, за да предаде послания, свързани с ескалация и провокации към страни от НАТО. Освен за самолети България ще отправи искане към САЩ и за бойни машини за пехотата "Страйкър" втора ръка. Ако и в този случай получим отказ, хипотезата за ограничаване на доверието към страната ни най-вероятно ще започне да си пробива път в публичното пространство и може да стане част от политическото говорене на опозицията. По темата за посещението на Джон Ратклийф в Москва официална информация няма. Има обаче съобщение на Wall Street Journal (WSJ), достатъчно авторитетна медия, която със сигурност разполага със своите публични и непублични информационни източници. Според медията Ратклийф е предупредил руската страна да се въздържа от допълнително нагнетяване на напрежението и от операции срещу страни членки на алианса. По всяка вероятност ЦРУ разполага със събрана разузнавателна информация, сочеща към опасни намерения, които се оформят в Кремъл и руското министерство на отбраната. Никой не се е опитал да опровергае информацията на WSJ, което най-вероятно означава, че достоверността в нея е на високо ниво. Руската страна въобще не е коментирала посещението на Ратклийф, а това ясно говори, че в него няма нищо положително за нея. Много е важно тук да не се поставя знак за равенство между Американската държава и президента Тръмп. САЩ са страна с развити институции и се управляват от институционална уредба. Те нямат нищо общо с Русия, която е завършен авторитарен режим, а институциите са само декорация. Кремъл: Джон Ратклиф разговаря със свои руски колеги, но не и с Путин Путин е бил информиран за резултатите от разговорите на Ратклиф На експертно равнище устойчивостта в САЩ е налице. Действията на Джон Ратклийф определено сочат в тази посока. През ноември ще има междинни избори, на които е много вероятно демократите да спечелят Камарата на представителите, колкото до Сената - рано е да се каже. Със сигурност обаче към края на годината в САЩ ще има нова политическа ситуация и най-вероятно тя ще се развива към цялостно възстановяване на институционалната традиция в страната. Този процес по всяка вероятност ще обхване и президентските избори през 2028 г.