МЗ: Пациентите не са длъжни да осигуряват кръводарители, за да получат лечение

Пациентите не са длъжни да осигуряват кръводарителите, за да бъдат хоспитализирани или за да им бъде извършено планово оперативно лечение. Това се посочва в отговор на заместник-министъра на здравеопазването д-р Николай Вълов на запитване на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). АПАЗ са поставили въпроса относно практиката на лечебни заведения да изискват представянето на дарителски бележки за определен брой кръводарители, като условие за хоспитализация или извършване на планово оперативно лечение, както и относно поставянето на териториални ограничения по отношение на мястото на кръводаряване. По повод това Вълов подчертава, че "кръводаряването в Република България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност. Осигуряването на кръв и кръвни съставки за нуждите на лечебния процес е част от организацията на системата по трансфузионна хематология и не следва да води до прехвърляне върху пациента и неговите близки на задължение да осигурят определен брой кръводарители като предварително условие за достъп до медицинска помощ". "В този смисъл представянето на т.нар. дарителска бележка не следва да бъде поставяно като самостоятелно задължително условие за хоспитализация или извършване на оперативно лечение, когато такова изискване не произтича от нормативен акт. Доброволното кръводаряване от близки на пациенти и от граждани следва да бъде насърчавано, включително с оглед необходимостта от поддържане на достатъчни количества кръв и кръвни съставки. Насърчаването на кръводаряването обаче следва ясно да се разграничава от обвързването на достъпа до лечение със задължение пациентът или неговите близки да намерят кръводарители", изтъква зам.-министърът. Относно мястото на извършването на кръводаряването Николай Вълов уточнява, че действащата нормативна уредба не въвежда общо териториално ограничение, съгласно което дарената кръв за конкретен пациент задължително следва да бъде дарена в определен град или административна област. Кръводаряване може да се извършва в структурите по трансфузионна хематология в страната при спазване на установените медицински и организационни изисквания. Следователно сам по себе си фактът, че кръводаряването е извършено в друг град или област, не представлява нормативно основание официален документ, удостоверяващ извършеното кръводаряване, да бъде отказан единствено поради мястото на неговото издаване, се посочва още в писмото. И се допълва, че дарителската бележка има характер на документ, свързан с организацията и отчитането на кръводаряването, и не следва да ѝ бъдат придавани правни последици извън предвидените в нормативната уредба. Относно конкретен посочен случай от АПАЗ, при който лечебно заведение е отказало да приеме дарителска бележка, издадена от РЦТХ - Стара Загора, с аргумент, че кръводаряването не е извършено в София, Перник, Кюстендил или Благоевград, МЗ счита, че изложените обстоятелства следва да бъдат изяснени чрез изискване на информация от съответното лечебно заведение относно въведената от него организация и основанията за поставеното изискване. "Министерството на здравеопазването ще разгледа случая в рамките на своите правомощия и при установяване на практика, която не намира опора в действащата нормативна уредба, ще бъдат предприети необходимите действия за нейното преустановяване по компетентност. Наред с това Министерството споделя разбирането, че при организацията на лечебния процес следва да се гарантират равнопоставен достъп до медицинска помощ, защита на правата на пациентите и прилагане на ясни и еднакви правила, без пациентите и техните семейства да бъдат поставяни под необоснован натиск във връзка с осигуряването на кръводарители. С оглед недопускане на противоречива практика ще бъде преценена необходимостта от допълнително напомняне към лечебните заведения и структурите по трансфузионна хематология, относно приложимите правила, принципа на доброволното кръводаряване и липсата на нормативно основание за въвеждане на необосновани териториални ограничения", обяснява още Николай Вълов. МЗ пести 2,2 млн. евро годишно с промяна в заплатите на директори на държавни болници Възнагражденията вече зависят от финансовото състояние и резултатите на лечебните заведения