Навършват се 200 г. от рождението на Баба Неделя Петкова - просветителка, общественичка, революционерка

На 25 август се навършват 200 години от рождението на Неделя Петкова (1826-1894), видна възрожденска просветителка, общественичка и революционерка, първата българска учителка в София. Информация, материали и снимка на Неделя Петкова бяха предоставени на БТА от нейния праправнук и наскоро пенсиониран дългогодишен преводач и редактор в БТА Любомир Гигов. Родена на 13 август (ст.ст.)/25 август (н.с.) 1826 г. в Сопот, Неделя Делюва Гульова учи три години в Сопотския девически манастир, където получава елементарна грамотност. За да усвои самостоятелно Бел-Ланкастърския метод, известен и като взаимоучителния метод, дава по 5-10 пари на учениците, за да ѝ показват как учат по тая система. По това време, тя и Съба Хаджиниколова (бъдещата майка на Иван Вазов) са единствените грамотни момичета в града. В своите "Спомени" (1920 г.) Съба пише как майка ѝ я мъмрела: "Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае [да чете], само Неделя Гулюва! По нея ли ти подража, та си грабнала тая книга." На 19-годишна възраст Неделя се омъжва за Петко Караиванов, внук на прочутия хайдутин Кара Иван и, според хипотеза за която няма сигурни източници, както уточнява уредничката в Националния музей "Васил Левски" в Карлово Даяна Комбова, кръвен роднина на майката на Васил Левски, Гина Караиванова-Кунчева. След брака младата жена, каквато е обичайната практика тогава, приема собственото и фамилното име на мъжа си и оттогава е известна като Неделя Петкова Караиванова. Петко, който е бил търговец на гайтани и стъклария, умира без време от холера в Пирот през 1856 г., оставяйки вдовица с пет малки деца и бременна с шесто. Загубила междувременно и двамата си родители, Неделя издържа семейството си с шев и бродерия. Една случайна среща с Найден Геров в Пловдив през 1858 г. променя съдбата й. Впечатлен от грамотността й, Геров я препоръчва на изтъкнатия просветен деец Сава Филаретов за учителка в новооткритото от него девическо училище в София. Така Петкова пристига в София в края на октомври 1858 г. и учителства там в продължение на две години и половина, до април 1861 г. Тя е първата българска учителка в града, пише Иван Георгиев в сп. "София" (1958 г.). Самата тя продължава да се учи и самоусъвършенства, първоначално преподавайки под ръководството на Филаретов. "Зер аз не зная, че съм дошла в София диво животно и невозпитано," пише Неделя в писмо до Димитър Трайкович, публикувано в нейните "Спомени" (1987 г.). Трайкович, имотен и родолюбив софиянец, издържа новото училище. Пак с негови средства, през 1859-1860 г. е построено отделно двуетажно здание за девическото училище. Намирало се е на ъгъла на сегашните улици "Лавеле" и "Алабин", приблизително където сега е Музеят на МВР. В София идеята за образование на девойките отначало се сблъсква със "старите предсудоци, които в Турция владеят, [според които] момичетата трябваше да се занимават само с рукоделие и как домът да кътат," както отбелязва "Цариградски вестник" през 1859 г. в дописка от София, цитирана от Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Лидия Драголова в "София през Възраждането" (1988 г). С много усилия и ентусиазъм тази съпротива и равнодушие са преодолени, и броят на ученичките нараства от 80 в края на 1858 г. до към 200 една година по-късно когато, както Филаретов съобщава на Геров, някои от тях вече четат и пишат по-добре и от самата учителка. "Въобще гражданите се радват на това и момичетата учат с големо усърдие. Имаме ученици от 12 до 18 години. Последните, то се знае, правят по-големи успехи," пише учителят. "Всичките фамилии без разлика могат децата си тамо свободно да пращат, без да плащат нищо," обяснява Филаретов в дописка до "Цариградски вестник" от март 1859 г. "Ние са радваме, че богати и сиромаси подават си братска примирителна ръка за сичко, що е добро и полезно," добавя той. Програмата на обучението е включвала закон божи (свещена история и катехизис), български език с граматика, числителница (аритметика), землеописание (география), правилно четене и чистоописание (краснопис). По тези предмети е проведен с голям успех и първият годишен изпит през август 1860 г. в присъствието на софийския валия, кадията, австрийския консул, софийския митрополит и други официални гости. През януари 1861 г. в София идва Рахил Барак-Душанова, нова учителка от Австрия, за са преподава на по-силните ученички както науки, така и шев, низане, плетене и други "домашни потреби". Благодарение на високата ѝ подготовка, тя скоро привлича 100 от 140-те възпитанички на Петкова, която се вижда принудена да подаде оставка. На следващата година тя поема учителска длъжност в Самоков и остава там до 1864 г. Оттам се прехвърля в Кюстендил за още две години. На 1 юли 1865 г. е наета за учителка в Прилеп. Оттам започва най-интензивната ѝ просветна дейност в географската област Македония (тогава част от Османската империя), където открива първите български девически училища. В Прилеп организира първото тържествено честване на празника на Св. св. Кирил и Методий. През 1866-1867 г. има вече над 180 ученички. Сведенията за заминаването ѝ от Прилеп през 1867 г. са противоречиви. Някои от враговете ѝ я обвиняват в ниска професионална подготовка и дори неморално поведение - "твърде свободното ѝ носене и пушене тютюн", коментира в нейните "Спомени" Бойко Киряков. Следва десетгодишно учителстване в Охрид, Битоля, Велес и Солун (1868-1878), в повечето случаи заедно с дъщеря ѝ Станислава. С необикновена издръжливост, воля и упоритост двете българки изграждат основите на женското образование в Македония. Устояват на всички лишения и несгоди, преследвания, заплахи, обиски, изпращане на съд. Живеят в мизерия, месеци наред не получават заплата. Плетат дантели и шият шевици, за да се издържат. Гладът е техен постоянен спътник, пише Виржиния Паскалева в "Българката през Възраждането" (1984 г.) Като всички радетели на българското образование в Македония, често влизат в конфликти с гъркоманите и стават жертва на интригите на Цариградската патриаршия. Около 1865-1870 г. признателното население започва да нарича Неделя Петкова "Баба Неделя". Тя е споменавана с това уважително обръщение в официална коредпонденция като израз на изключително дълбока почит и авторитет заради ролята си на майка-закрилница за своите ученички и заради смелостта ѝ да се изправя сама срещу османските власти и гръцкото духовенство. Петкова споделя тази чест с други бележити възрожденски жени като Баба Тонка Обретенова. След Освобождението (1878 г.) прозвището става неделима част от нейната идентичност. По настояване на Баба Неделя, руският консул в Солун издейства четири държавни стипендии за девойки от Македония и през май 1872 г. тя лично завежда по една ученичка от Велес, Воден, Кукуш и Солун в Москва да се учат в девическото училище към Алексеевския женски манастир. Петкова и дъщеря ѝ основават първите женски дружества в Македония - две във Велес (1869 г.) и едно в Солун (1872 г.). Така те донасят модерното виждане за излизане на жената извън дома, за по-високо женско образование и за известна еманципация на женския пол, отбелязва Елена Александрова в сп. "Македонски преглед" (2021 г.). Баба Неделя поддържа връзка с други дружества в българските градове, за да споделя опита им в организирането на жените. Солунското дружество "Возрождение" (по-късно преименувано на "Българска зора") развива активна просветителска и благотворителна дейност. Впоследствие към него е разкрита и мъжка секция. Като негов представител, между ноември 1873 и май 1874 г. учителката посещава околните села и набира помощи за Солунското девическо училище и убеждава някои семейства да изпратят дъщерите си там. Но главната цел на тази мисия, както пише Станислава, била "агитацията за разпространение на българизма". Баба Неделя проявява интерес и към българското материално и духовно наследство. По време на обиколката си из Солунско тя се интересува особено от легендите и народните предания на всяко посетено село, както и от историята на местните църкви или крепостни останки, статуи и други старини. Неделя Петкова участва в борбата за църковна независимост. Разпространявала бунтовни песни сред населението и говорела против османската власт, за което била викана не един път на разпит в конака, пише Паскалева. Според спомените на Станислава, двете с майка ѝ "наостроювали младежите да направят въстание". Неделя успешно опровергава клеветата на местния гръцки владика че е руски агент и че раздава руска литература сред населението. Към края на ноември 1870 г. във Велес идва пратеник на Левски при двете учителки с молба за два месеца да ушият знаме за вътрешната революционна организация. Като работят само нощем, по дадения модел те извезват лъв от червена коприна с надпис над главата "Свобода или смърт", а отдолу "Станете да ви освободя". Когато за довършване на знамето остава работа за пет-шест нощи, по донос на недоброжелател идва юзбашията с трима заптиета да претърсят къщата им. Неделя и Станислава, предупредени от своя хазяин, бързо съобразяват, че няма къде да скрият знамето, затова свалят от рамката картината, която украсява стената, и опъват върху нея платното с недовършения лъв, а надписите и една песнопойка с революционни песни пъхват в един ботуш. Заптиетата не намират нищо подозрително, но погледът им е привлечен от странното изображение, което виси на стената. Неделя обяснява, че картината изобразява любимото куче на нейния дядо. Действително, недоизвезаният лъв прилича на куче и турците приемат отговора на учителката. Поради проявеното хладнокръвие знамето не е открито, но Петкова е обвинена в революционна дейност и е изпратена на съд в Битоля, а след това в Солун, където е оправдана и освободена, но трябва да напусне Велес. По-нататъшната съдба на това знаме остава неизвестна. В края на 1875 г. в Солун около сдружението "Българска зора", първоначално създадено като женско дружество от Баба Неделя, се оформя революционна група за подготовка на въстание в Източна Македония, в която се включват и двете учителки. Ръководител е местният учител Димитър Попгеоргиев Беровски. Групата набавя средства, закупува оръжие и създава мрежа от нови съмишленици най-вече в районите на Пиянец и Малешево. През март 1876 г. съзаклятниците научават, че Гюргевският революционен комитет подготвя общо въстание в Северна и Южна България през май. "В това време аз бях дал една снимка за некоронясан лъв на Славка Караиванова и майка ѝ Неделя да извезат знаме на жълт свилен плат, а лъва с червена свила и с надпис "Македония". Това беше от всекиго тайна," си спомня Беровски в своите "Записки по Македонското въстание". На знамето е извезан и надпис "Станете да ви ОСВОБОДА", а на допълнително парче, пришито на ръка, има надпис: "На Осми маjа 1876 год". Това е датата по стар стил на преждевременното избухване на Разловското въстание, когато знамето е тържествено развято в с. Разловци (в подножието на Голак планина, днес в Северна Македония) и въодушевява четниците и местното население. Знамето оцелява при потушаването на бунта (който се приема като част от Априлското въстание) и по-късно е носено от чета, организирана от Беровски по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Под това знаме, на 15 ноември 1885 г. четата участва в разбиването и изгонването на противниковите части, проникнали в българска територия и Босилеградско. Знамето е запазено от Беровски и синовете му, един от които го предава през 1959 г. в Националния военноисторически музей, където се намира и днес. Историята на двете знамена е разгледана подробно от Дойно Дойнов в сп. "Музеи и паметници на културата" (1964 г.) След Освобождението Баба Неделя се заселва в Кюстендил (1878 г.), а от 1879 г. живее в София. През 1883 г. прави неуспешен опит да отвори училище за българомохамеданските момичета в с. Ракитово, Пазарджишко. Получила от Народното събрание малка пенсия от 40 лв. Участва в Първото земеделческо-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.) с килим, за който е наградена със сребърен медал. Умира в София на 1 януари 1894 г. Сред нейните потомци най-известна е дъщеря ѝ Станислава (Славка) Караиванова с псевдоним "Балканова", която заедно с майка си или самостоятелно учителства в Битоля, Охрид, Велес, Воден и Солун между 1868 и 1878 г. На 1 август 1880 г. е назначена за телеграфистка в София - първата българка в тази професия и първата жена - държавен служител в България. Това става след като пет нейни заявления за работа са отхвърлени защото, както ѝ казал министърът, "г-це, знаеш ли, че ние още нямаме жени достойни за такава длъжност". Шестото заявление било одобрено лично от княз Александър I с думите: "Приятно ми е, че в наша България ще имаме жена-чиновница." "Това бе неописуема радост за постигнатото горещо желание," пише Балканова в "Спомени". "Исках да прегърна и разцелувам целия свят и да им кажа: "Ето на и на българската [жена] се даде равноправство"." В края на 1893 г. Станислава записва спомените на майка си и своите на 108 ръкописни страници. Този ценен иточник за епохата се съхранява в Централния държавен архив в София. Издаден е с коментар и бележки през 1987 г. Под командата на най-малкият син на Баба Неделя, Петко (кръстен на баща си, който не доживява да го види), на 6 ноември 1885 г. е разгромен един сръбски батальон при с. Ропот. Това е първата победа за българската армия в Сръбско-българската война. Поручик Караиванов получава орден "За храброст", по-късно е повишен в капитан и майор и служи като дружинен командир. Трима внуци на Баба Неделя - Еремия, Юрдан и Георги, загиват в Балканската и Първата световна война. Друг неин внук, Петко В. Караиванов, завършва Американския колеж в Самоков и в продължение на 42 години (1897-1939) работи като пазител на тайната архива на Външното министерство и шифъра за разчитане. През него минава цялата поверителна кореспонденция на двореца и на дипломатическото ведомство. Така той е в течение на всички държавни тайни и развитието на международните събития. Когато царската държавна сигурност изказала съмнения за неговата лоялност заради образованието му и роднините му в САЩ, лично началникът му Симеон Радев гарантирал за него, казвайки: "Аз може да съм шпионин, но не и Караиванов." За това свидетелства синът му Васил Караиванов, цитиран в "Заслугите на протестантите за българския народ" от Христо Куличев (2008 г.). Петко Караиванов се занимавал с пощенски марки от 1885 г. Официално е признат за филателен експерт в България