"Денят D" – последно предупреждение вместо първа официално обявена икономическа война

Очакваният от цял свят "Ден D", който можеше да прекрои или дори да взриви световната икономика се отлага, стана ясно от пресконференцията на финансовия министър на САЩ Скот Бесент, състояла се в понеделник късно вечерта европейско време. От изявленията му стана ясно, че засега това е последно предупреждение вместо първа официално обявена икономическа война. Бесент дори отказа да посочи държавите, които ще бъдат обект на санкции, или кога ще влязат в сила те.  Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обяви, че планира разширяване на санкциите, които може да наложи на организации и държави, поддържащи бизнесвръзки с Иран, предаде "Ройтерс". Така Вашингтон ще се опита значително засили икономическия натиск върху Техеран. На пресконференцията Бесент обяви подробности за "икономическия ден D", който по думите му има за цел да отправи последно предупреждение към държави, компании и други организации да прекъснат икономическите си отношения с Иран. В противен случай те рискуват да бъдат откъснати от финансовата система, базирана на долара. "Започваме икономическа атака срещу финансовите връзки на Иран по целия свят", каза Бесент. Министерството на финансите на САЩ е картографирало мрежите, посредниците и финансовите канали, които Техеран използва за контрабанда на петрол и заобикаляне на санкции, каза ръководителят му и добави, че Вашингтон ще работи с американски партньори, за да се насочи към всеки източник на "незаконни приходи" на Иран. Министерството на финансите на САЩ обяви, че е издало решения срещу пет сектора - цифрови активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване, които според него иранското правителство използва, за да подкрепи икономиката си. То също така е наложило санкции на близо 60 организации, физически лица и плавателни съдове. Китай от няколко години е най-големият купувач на ирански петрол, а Вашингтон засили усилията си за ограничаване на китайските покупки, но засега се въздържа от посочване на по-големи банки в Поднебесната, които може да улесняват търговията с петрол. На въпроса защо китайските банки не са посочени като някои от целевите институции, Бесент отговори: "Искаме да заявим ясно днес, че никой не е извън обсега на американските санкции" и добави: "Смятаме, че най-добрият начин да се ангажираме с държавите е чрез тиха дипломация. И ние сме откровени с всяка държава, за да им кажем какви са очакванията ни. Знаем кои са те. Те знаят кои са." Бесент преди е призовавал за сътрудничество от страна на Китай - най-големия купувач на ирански петрол от години, въпреки че блокадата на иранските пристанища от страна на САЩ, подновена в средата на юли, вече е прекъснала потоците от ирански петрол към Пекин. Експерти коментират, че Вашингтон е предпазлив относно китайските ответни мерки за евентуални санкции срещу банките му преди очакваните преговори следващия месец между Тръмп и Си Дзинпин, като всякакви ограничения върху износа на критични минерали от Китай са особено чувствителни. В края на пресконференцията Бесент беше попитан защо санкциите, насочени към чуждестранни организации, които правят бизнес с Иран, не бяха наложени в понеделник. "Даваме възможност на всеки да поправи лошото си поведение. Защо бих искал да взривя световната финансова система?", отвърна той. "Вярваме, че е важно да се определи нивото и да се даде на хората период на лечение, но те трябва да знаят, че това ще се случи много бързо и че сме сериозни... Вярваме, че предупредителен удар и определено ниво на очаквания са подходящи", добави американският финансов министър. Скот Бесент заяви още, че президентът Доналд Тръмп се е обаждал на световните лидери с молби за прекратяване на взаимодействията с Иран. Когато беше помолен да уточни с кои държави се е свързал държавният глава на САЩ, той отказа да сподели подробности. "Няма да назоваваме имена", заяви Бесент. Той добави, че всяка държава има "определен срок" за прекратяване на дейности, определени от Министерството на финансите. "Наши екипи сега се срещат със своите международни колеги, за да им кажат, че Съединените щати очакват действия", заяви финансист №1 на САЩ. Междувременно цените на петрола се понижиха с повече от 2 долара за барел, като анализаторите са скептични, че последният ход на Вашингтон ще наруши значително световния пазар на суров петрол или ще засегне иранската икономика. Те заявиха, че мерките до голяма степен отговарят на очакванията и оставят ключовия въпрос нерешен: дали Вашингтон е готов агресивно да наложи вторични санкции срещу държави и компании, които продължават да търгуват с Техеран. Американският сенатор от Демократическата партия Крис Мърфи от Кънектикът нарече предупреждението за санкциите на Бесент "отчаяна показност". "Иран печели войната. Тръмп губи. А американците плащат огромна, огромна цена", каза той в поредица от публикации в X. "В крайна сметка Тръмп загуби военната кампания. А сега е отчаян, така че в унизителното си поражение, той продава този фалшив икономически натиск, за да поддържа впечатлението, че все още се борим", добави той. А иранският министър на икономиката Али Маданизаде коментира пред държавната телевизия, че Техеран е "напълно подготвен" за санкциите, добавяйки, че САЩ не могат да прекъснат финансовите му артерии.