●
24chasa.bg
·
преди 1 месец
·
16.08.2026 10:29
Как и защо умря най-младият тъмнокож професор в Кембридж Джейсън Ардей
Бившият професор по социология в университета в Кембридж Джейсън Ардей беше намерен мъртъв в южен Лондон, предава BBC News.
Лондонската полиция съобщи, че 41-годишният мъж е бил намерен безчувствен в къща в Батърси вечерта на 14 август. Парамедици пристигнали на мястото на инцидента и констатирали смъртта му.
„Смъртта му в момента се третира като неочаквана, но не и подозрителна", съобщи полицията.
Джейсън Ардей подаде оставка от Кеймбридж на 5 август, след като университетът започна разследване по обвинения в плагиатство. 41-годишният Ардей заяви, че „иска да си възвърне малко мир, малко уединение и някакво подобие на нормален живот".
През последните седмици скандалът около докторската му дисертация беше широко отразен в британската преса, като журналистите поставиха под въпрос множество твърдения, които Ардей е направил за живота си, включително че е пробягал 600 мили (965 километра) за шест дни. След оставката му, Кеймбридж обяви, че ще преразгледа процеса си на наемане на старши преподаватели.
Джейсън Ардей е израснал в южен Лондон, родителите му са от Гана. Той казва, че е бил диагностициран с разстройство от аутистичния спектър на тригодишна възраст и не е могъл да говори до 11-годишна възраст, нито да чете или пише до 18-годишна възраст (някои източници казват 17).
Въпреки тези обстоятелства, Ардей постъпва в университет и започва да напредва академично. Той получава докторска степен от университета "Ливърпул Джон Мурс" през 2015 г. на 30-годишна възраст.
През март 2023 г. на 37-години е назначен за професор по социология в колежа „Джизъс", един от 31-те колежа на университета в Кембридж. Ардей става най-младият тъмнокож професор в историята на университета. Назначаването му е отразено в британските и международните медии.
При назначаването му университетът заяви, че Ардей ще помогне за „справянето на проблема" с недостатъчното представителство на хора „от социално-икономически неравностойни среди" в университета.
Освен това, по време на назначаването му сред 23 000 професори във Великобритания е имало само 150 тъмнокожи.
Други учени откриха плагиатство в докторската дисертация на професора. В работата му бяха открити „огромни фрагменти" от чужд текст, дори повтарящи се печатни грешки.
Въпроси относно докторската дисертация на Ардей възникнаха през 2025 г., когато Джак Гроув, журналист за британското списание Times Higher Education, твърди, че Ардей е използвал „огромни раздели" от дисертация от 2009 г. на друга студентка - Паула Звоздяк-Майърс, в дисертацията си без подходящо цитиране.
Журналистът каза, че съмнения за плагиатство са възникнали сред други преподаватели, което го е накарало да изпрати на Ардей няколко имейла, но не е получил отговор (адвокатите и пресслужбата на Кеймбридж отговорили). През февруари 2026 г. Гроув научава, че Ардей го е докладвал на полицията, която започва разследване срещу журналиста, но то скоро е прекратено. Полицейският служител, с когото Гроув разговаря, го моли да не се свързва отново с професора, „тъй като това се отразява негативно на психичното му здраве".
В резултат на това, казва Гроув, Times Higher Education не публикува разследването срещу Ардeй. Проблемът обаче получава широка публичност през юли 2026 г., след като плагиатство в дисертацията на Ардей е открито от Нейтън Кофнас, учен, уволнен от Кеймбридж през 2024 г. Той съобщава, че „много пасажи в работата са копирани с минимална редакция, понякога запазвайки печатни грешки от оригиналния източник".
Друг критик на Ардей е д-р Дейвид Харис, който е временно лишен от почетната си професорска титла в университета "Плимут Марджън" в Девън, след като написва книга за критичната расова теория. Харис многократно е обжалвал пред "Кембридж" относно работата на Ардей.
Вестник „Таймс" преглежда изследването на Джейсън Ардей и заключава, че то съдържа „невъзможни" доказателства и е изпълнено с несъответствия. Най-малко осем учени твърдят, че Ардей е фалшифицирал резултатите от изследванията си.
Социален учен от Кеймбридж, който пожела да остане анонимен, казва, че е започнал да чете работата на Ардей, защото твърденията за плагиатство идват от „неприятен източник" и е „подозирал предубеждение срещу Ардей".
„Но когато започнах да чета, забелязах нещо много по-тревожно, тъй като изследователските доклади сякаш съдържаха признаци на фалшификация... което е много по-лошо от плагиатство и затова реших да проуча въпроса по-отблизо. Колкото повече търсих, толкова повече проблеми откривах", каза ученият.
Джейсън Ардей отрече обвиненията в плагиатство. Кеймбридж първоначално нарече обвиненията клеветнически, но след това започна разследване.
Университетът в Ливърпул, който присъди докторската степен на Джейсън Ардей, проведе разследване през 2025 г. и не успя да потвърди твърденията за плагиатство, но отбеляза, че те вероятно се дължат на „честна и разумна грешка". На 7 август университетът заяви пред BBC News, че в светлината на последните събития позицията му остава непроменена и че докторската степен на Ардей „остава валидна".
Самият Ардей отрече обвиненията в плагиатство: „Проведени са множество, задълбочени разследвания на тези твърдения в множество институции, както и задълбочен преглед, включително от Комисията за академично неправомерно поведение, която заключи, че няма плагиатство или академично неправомерно поведение." Той отрече обвиненията във фалшификация: „Вероятно съм допуснал грешка, печатна грешка. Не съм фалшифицирал данните."
Първоначално университетът в Кеймбридж защити своя професор, наричайки обвиненията „гнусна кампания за очерняне, насочена към подкопаване на доверието в него". Впоследствие обаче университетът обяви, че ще проведе разследване поради „нова информация относно академичните квалификации и почетните степени на професор Ардей".„Гардиън" предположи, че разследването може да е било провокирано от твърденията на Ардей, че е имал няколко престижни гостуващи стипендии в други университети.
Например в биографията му, публикувана през 2018 г., се посочва, че е бил гостуващ професор в Държавния университет на Охайо в САЩ. Университетът отрече Ардей някога да е работил там.
Няколко часа след като Кеймбридж започна разследването си, Ардей обяви оставката си: "Имам семейство. Искам да бъда близо до тях. Искам да си възвърна малко спокойствие, малко лично пространство и някакво подобие на нормален живот. Вече не искам да се чувствам сякаш живея под постоянен микроскоп, като всеки аспект от живота ми е публично разглеждан и оценяван."
На този фон възникнаха въпроси относно подробностите от биографията на Ардей. Той беше принуден да се обяснява.
Джейсън Ардей каза, че събира пари за благотворителност от 17-годишна възраст и през живота си е дарил приблизително 5 милиона паунда на повече от 80 благотворителни организации. Онлайн критиците се съмняваха, че Ардей би могъл да събере такава сума. Още през 2012 г. самият Ардей изчисли, че ще може да събере 250 000 паунда до 50-годишна възраст.
Когато The Guardian го попита дали докладът, че е събрал 5 милиона паунда, е точен, Ардей каза, че „много благотворителни организации в продължение на две десетилетия" са участвали. Той отказа да разкрие имената на други участници в набирането на средства, заявявайки, че е подписал споразумения за неразкриване на информация.
През 2010 г. се съобщава, че Ардей е пробягал 30 маратона за 35 дни. По-специално, британският тенисист Анди Мъри говори за това през 2012 г.: „Той има епилепсия и е пробягал 30 маратона за 35 дни. Каза ми, че на 20-ия ден е паднал – получил е припадък – и е получил фрактура на крака, но е продължил да бяга."
На публични събития Ардей също така е твърдял, че е пробягал 600 мили за шест дни – подвиг, който би го направил един от най-издръжливите атлети в света. Когато обаче The Guardian го разпита за това, Ардей каза, че поради „натрупано износване от тренировки" по време на предишни изпитания по бягане, „е трябвало да вмъква дни за почивка между дните на бягане, само за да стигне до финалната линия". Думите му предполагат, че състезанието от 600 мили всъщност е продължило 12 дни.
Освен това са поставени съмнения върху твърденията на Ардей, че е бил жертва на кампания за физическо насилие и сплашване. По-конкретно, той каза, че след назначаването му за професор в Кеймбридж е започнал да получава расистки писма и че маскиран мъж го е нападнал два пъти в университета, изисквайки оставката му. Ардей твърди, че в дома на родителите му е била доставена отрязана свинска глава. Полицията разследва и открива месар в южен Лондон, който е продал „цяло прасе" в този ден. „Гардиън" разговаря с месари в района и всички те заявяват, че никой полицай не ги е посещавал, за да се допита за прасето. Лондонската полиция също така заяви, че не е провеждала разследване на твърдението на Ардей, че свинската глава е била подхвърлена.
Скандалът избухна малко преди публикуването на мемоарите на Ардей, но сега и тяхната автентичност е под съмнение.
Simon & Schuster се готви да издаде мемоарите на Джейсън Ардей „Велики и нещастни неща", в края на август. В деня, в който Ардей обяви оставката си, 5 август, издателството обяви, че ще продължи с публикуването на книгата по план.
На следващия ден, 6 август, The Atlantic съобщи, че твърденията в предварително копие на мемоара противоречат на твърденията на Ардей, направени през 2024 г., когато е предложил книгата на издателя. По-конкретно, в заявлението за публикуване на книгата се посочва, че той се е опитал да се самоубие преди пандемията от COVID-19, докато в мемоара се твърди, че това се е случило по време на пандемията.
В мемоарrje се посочва, че на Ардей е поставена диагноза мозъчен тумор два пъти, докато в заявлението се твърди, че има тумор на тестисите. Освен това в мемоара е пропусната частта за това как е бил блъснат от кола като тийнейджър, оставяйки го в безсъзнание в продължение на месеци, а след това е прекарал една година в „пренаучаване на всичко – как да ходи, как да говори". Вместо това, мемоарът разказва за последната му година в училище, прекарана в подготовка за изпити.
Представители на издателството, неговата съавторка Ив Клакстън и агентът на Арди, Дженифър Гейтс, не отговориха на съобщенията, с които се свързаха журналисти.