Константин Кисимов - юристът, който учи в Сорбоната, но избра да стане актьор

На 16 август 1965 г. съдбата сякаш прави последния си, жесток жест към един от най-суеверните български актьори. На тази дата Константин Кисимов загива при автомобилна катастрофа край Балчик. Числото 16, което той цял живот смята за особено, се оказва свързано и с най-трагичния ден в живота му - роден е на 16 април, жени се на 16 февруари, а на 16 август 1965 г. си отива от този свят. До последния си ден Кисимов остава човек, в когото театърът и животът са почти неразделими. Той не просто играе своите герои. Понякога ги носи със себе си вкъщи, на улицата, по време на пътувания. Преди спектакъл има цял набор от ритуали, които никой не бива да нарушава. Минава по един и същ маршрут, докосва определени табели и плочки, а преди да излезе на сцената, трябва да пипне определени железни предмети за късмет. Дори Това е само малка част от странностите на актьора, които с годините се превръщат в легенди. Нищо в първите години от живота му не подсказва, че ще се превърне в легенда на сцената. Роден във Велико Търново на 16 април 1897 г., Кисимов идва от известен възрожденски род. Прадядо му Георги Кисимов участва във Велчовата завера, дядо му Пандели Кисимов е свързан с революционното движение, а баба му Евгения Кисимова е сред основателките на търновска благотворителна организация за подпомагане на девическите училища. Баща му е юрист и затова младият Константин първо избира правото. Завършва Софийския университет през 1922 г. и заминава за Париж, за да продължи образованието си в Сорбоната. Само че, вместо да се посвети на юридическата кариера, той се отдава на театъра. Още като ученик в Търново играе в самодейния театър и дори режисира постановки. През 1923 г. постъпва в театралната школа при Народния театър. На пръв поглед Кисимов не изглежда като бъдеща театрална звезда. Дребен и слаб, той не притежава внушителната физика, която тогава се смята за почти задължителна за големите актьори. Но това, което му липсва като външност, компенсира с воля, темперамент и огромен вътрешен заряд. На сцената той сякаш се преобразява. Сред най-прочутите му роли е Странджата в “Хъшове”, образ, който играе цели 30 години. В репертоара му има и Хамлет, Арпагон, Оргон, Великия инквизитор, Добчински, Подкольосин, Езоп, Колчо Слепеца и още десетки персонажи. А когато застане пред микрофона, гласът му се превръща в отделен театър. Неговите рецитали на Вазов, Ботев, Вапцаров, Пушкин, Лермонтов и Байрон го правят популярен в цялата страна. Особено силно въздействат изпълненията му на “Опълченците на Шипка”, “Кочо” и “Паисий”. Зад ексцентричния артистичен образ има и една по-малко известна страница от живота му. Като ученик Кисимов се записва доброволец в Първата световна война и е изпратен на румънския фронт в Добруджа. Служи като шофьор на военен автомобил и оцелява след престрелка. По ръката му Така в живота му се събират няколко напълно различни лица - юристът, войникът, съпругът, бащата, суеверният човек, който разговаря с улични стълбове, и големият артист, способен да накара цяла зала да замълчи само с един стих. Кисимов е вече известен артист, когато през 1934 г. на площад “Славейков” вижда момичето, което ще стане любовта на живота му. Той е на 37 години, а Лиляна е гимназистка. Актьорът, който без притеснение застава пред хиляди зрители, изведнъж се държи като срамежлив ученик, проследява я до дома ѝ на ул. “Солунска”, а след това намира смелост да я заговори. Не бърза. Изчаква я да завърши училище и постепенно успява да спечели и нейните родители, които не са особено впечатлени от перспективата дъщеря им да се омъжи за артист. По онова време професията все още не е гаранция за сигурен живот и близките на Лиляна се притесняват, че “артист семейство не храни”. Кисимов обаче е убеден в избора си. Наема малка къща на ул. “Московска”, където двамата създават семейство. Женят се на 16 февруари 1936 г., а бракът им продължава до смъртта на актьора. Лиляна и по-късно доживява почти до 100 години. Двамата имат трима синове - Васил, Георги и Димитър. За Лиляна обаче