Гьобекли тепе: Мистериозният хълм, който преобърна историята на цивилизацията

Преди повече от единайсет хиляди години, много преди да съществуват колелото, писмеността или дори познатото ни земеделие, група ловци-събирачи в югоизточна Турция решава да построи храм. Днес мястото, където са го издигнали, се нарича Гьобекли тепе -  и то все още удивлява археолозите и ги принуждава да преразгледат фактити и разказа за това как се изгражда цивилизацията ни. До средата на 90-те години на миналия век хълмът край град Шанлъурфа изглежда като поредната прашна могила в Анадола. Първи го забелязват изследователи още през 60-те, но го подминават - смятат, че под пръстта се крие само средновековно гробище. Истината излиза наяве едва през 1994 г., когато германският археолог Клаус Шмит от Германския археологически институт се изкачва до върха и веднага разпознава, че натрошените варовикови плочи не са случайни камъни, а върхове на много по-големи, заровени структури. Година по-късно той започва разкопки, които ще продължат до внезапната му смърт през 2014 г. и ще бъдат описани от National Geographic - списанието, посветило на находката корица и обширен разказ през юни 2011 г. под заглавие "Раждането на религията" - като едно от най-важните археологически открития на нашето време. Онова, което Шмит и екипът му откриват, е серия от кръгли и овални постройки, оформени от масивни Т-образни варовикови стълбове, някои високи над пет метра и тежащи тонове. Стълбовете са подредени в кръг, а в центъра на всеки от тях стоят два по-високи, свързани помежду си с ниски каменни стени - архитектурен похват, който по-късно ще се повтори в мегалитни паметници по целия свят. По повърхността им са издълбани лисици, глигани, змии, скорпиони и лешояди - цял бестиарий, чийто точен смисъл и досега остава загадка за изследователите. Според геофизичните проучвания, споменати и в материалите на National Geographic, под земята вероятно се крият още десетина подобни кръга, все още недокоснати от археолозите. Най-смайващото обаче не е самата каменна резба, а датировката. Радиовъглеродният анализ показва, че най-старите пластове на Гьобекли тепе датират отпреди около 11 500 години - с две хилядолетия по-рано от Стоунхендж и близо седем хилядолетия преди първите пирамиди в Египет. И тук идва обратът, който променя учебниците: строителите на комплекса не са земеделци. Те не отглеждат жито, не опитомяват добитък, а живеят от лов и събирачество. Дълго време археологията приемаше, че храмовете и организираната религия се появяват едва след като хората се заселват, изграждат села и се научават да отглеждат храна - тоест религията е следствие от земеделието. Гьобеклитепе обръща тази логика с главата надолу: изглежда, че именно нуждата да се съберат стотици хора, за да пренесат и издигнат многотонни каменни блокове в името на общ ритуал, е тласнала общностите към уседналост и в крайна сметка - към земеделието. Свещеното, а не гладът, може да е било първата причина хората да спрат да скитат. Не по-малко озадачаващ е и краят на историята. Някъде около 8000 г. пр.н.е. строителите на Гьобекли тепе целенасочено засипват собствените си светилища с пръст и отпадъци, сякаш ги погребват съзнателно, преди да продължат напред. Тъкмо това затрупване, независимо дали е било ритуален жест или прагматично решение, е съхранило комплекса непокътнат хилядолетия наред - до деня, в който лопатата на Клаус Шмит отново го извежда на светло. По-нови изследвания, публикувани в изданието Science Advances и отразени отново от National Geographic, добавят и по-смущаващ пласт към картината: върху няколко черепни фрагмента, открити на обекта, изследователите откриват дълбоки, целенасочено издълбани линии - вид следпогребална обработка на черепа, който не е засвидетелстван никъде другаде по света. Учените предполагат, че става дума за своеобразен "култ към черепа", при който човешките останки може да са били окачвани или излагани като част от ритуалите на общността. Категорични отговори засега няма - находките поставят повече въпроси, отколкото разрешават. Вижте актуалните оферти за пътуване и ваканции на туристическия портал NasamNatam.com Учените са използвали алгоритъм, за да анализират архитектурното оформление на комплекса. Те са установили, че ако колоните в средата на кръглите структури са свързани с линия, те образуват перфектен равностранен триъгълник. Тази архитектурна сложност предполага, че строителите на Гьобекли тепе са работили въз основа на предварително замислен геометричен план. Ако структурите са построени по някакъв вид чертеж, това предполага висока степен на сътрудничество и дългосрочно планиране, което е необичайно в обществата на ловците-събирачи. През 2018 г. ЮНЕСКО вписва Гьобекли тепе в Списъка на световното културно наследство, признавайки го за паметник с изключителна универсална стойност - шедьовър на човешкия творчески гений и свидетелство за архитектурен и художествен пробив, изпреварил времето си с хилядолетия. Разкопките продължават и днес, под ръководството на турски и германски екипи, а под варовиковото плато все още лежат недокоснати кръгове, чакащи да "разкажат" нова история.. Гьобекли тепе е напомняне, че историята на човечеството невинаги следва логиката, на която сме били учени - понякога камъкът проговаря преди зърното, а храмът предхожда селото. И докато археолозите продължават да копаят, хълмът пази още неразказани глави от най-древната ни история.