Новият отбранителен план на НАТО: AI управлява дрона, но човекът натиска спусъка

НАТО планира да укрепи източния си фланг чрез използването на дронове, сензори и изкуствен интелект в мащабна мрежа, предназначена да открива и подпомага отблъскването на евентуална руска атака, пише "Политико" в свой анализ.  Западни представители твърдят, че Алиансът проучва използването на дронове с помощта на изкуствен интелект като част от по-широките усилия за засилване на отбраната си. Целта обаче не е пълна автономност – машините могат да подпомагат управлението на дроновете, но решението по какво да бъде нанесен удар ще остане в ръцете на човешките оператори. Този подход наподобява практиките, които Украйна вече прилага. Страната все по-често интегрира изкуствен интелект в операциите с дронове, но както военните, така и компаниите от отбранителния технологичен сектор многократно подчертават, че хората трябва да останат в центъра на бойните действия, дори когато войната става все по-автоматизирана. За НАТО дроновете с изкуствен интелект ще бъдат част от Инициативата за възпиране на източния фланг (Eastern Flank Deterrence Initiative – EFDI) – цифрова мрежа за наблюдение на бойното пространство, която Алиансът изгражда, за да следи заплахите по границите си с Русия и Беларус, простиращи се от Северна Финландия до Черно море. Новата концепция включва хиляди дронове, сензори и спътници, свързани чрез изкуствен интелект, за да откриват евентуални нарушения на съюзническата територия и да отблъскват атаки като първа линия на защита. Конвенционалните военни сили – танкове, изтребители и артилерия – ще останат гръбнакът на отбраната. Майорът от армията на САЩ Бен Шиф, офицер по софтуерни операции, заяви пред германския вестник Bild – който, подобно на Business Insider и POLITICO, е част от мрежата Axel Springer Global Reporters Network – че както Украйна, така и Русия все още разчитат на хора за управлението на дроновете. Макар че някои системи разполагат с възможности за изкуствен интелект или машинно обучение, които позволяват кратки периоди на автономен полет, управлението се извършва основно от оператори на земята. Според Шиф „най-скучните части от управлението" – когато дроновете кръжат над бойното поле в търсене на цели – трябва да бъдат автоматизирани. Но когато става въпрос за решението по коя цел да бъде нанесен удар, тогава се намесва човекът. „Хората решават какво да прави дронът, но не е необходимо непременно те да го управляват постоянно, защото нямаме милион пилоти. Не можем да управляваме едновременно милион дрона", заяви Шиф от щаба на армията на САЩ за Европа и Африка във Висбаден, Германия. Шиф е продуктов мениджър на EFDI Data Backbone – развиваща се рамка, предназначена да помогне на силите на НАТО да откриват, класифицират, споделят и използват информация с висока скорост и в голям мащаб. Системата свързва несъвместими компютърни и командни системи на различни съюзнически държави, позволявайки обмен на данни в реално време – от сензорите на предната линия до щабовете. Целта е НАТО да премине отвъд сегашната линейна система, известна като „верига на поразяване" (kill chain), при която информацията се предава от фронтовата линия до вземащия решения и обратно към бойното поле, към „мрежа на поразяване" (kill web), при която данните от сензорите могат бързо да бъдат предавани към оръжейни системи и оператори. „Стойността на един дрон, сензор или друга способност не се определя единствено от индивидуалните му характеристики", заяви майор Мат Блубо, говорител на армията на САЩ за Европа и Африка. „Неговата ефективност зависи от това доколко добре е интегриран в по-широката оперативна екосистема", добавя той.  Украйна вече е пионер в интегрирането на изкуствен интелект във военните операции. На бойното поле страната е постигнала значителен напредък в използването на AI за подпомагане на функции като вземане на решения, навигация на дронове, финално насочване и прецизност, заяви Андрий Хриценюк, изпълнителен директор на подкрепяната от украинската държава иновационна платформа Brave1. Тази пролет Хриценюк каза пред Business Insider в Киев, че над 200 украински компании разработват компоненти с изкуствен интелект за дронове, ракети, радари и други системи. Те обаче настояват, че машините няма да управляват дроновете от началото до края на мисията. Компанията Wild Hornets, производител на популярния прехващащ дрон Sting, също заяви пред Business Insider през май, че изкуственият интелект постепенно ще бъде интегриран на почти всеки етап от полетните операции – откриване на цели, идентификация и на по-късен етап финално насочване. Говорител на компанията подчерта, че хората ще вземат окончателното решение по кои цели да бъде нанесен удар. Тъй като Русия постоянно променя тактиката си, операторите на прехващащите дронове трябва да следят тези промени и да правят необходимите корекции. С навлизането на все повече автономни системи на бойното поле в Украйна командирите също настояват, че хората трябва да останат в процеса на вземане на решения. Командир с позивна „Грек", който ръководи роботизирани системи в 21-ви полк за безпилотни системи „Кракен", заяви, че целта е „да се позволи на хората да се съсредоточат върху задачите, при които човешката преценка има най-голяма стойност". Американски офицери подчертаха, че НАТО използва опита от войната в Украйна, за да планира действията си при евентуален бъдещ конфликт. „Ние не копираме Украйна", каза капитан Ронан Сефтън. „Ние се учим от Украйна.