Доц. Николай Димитров: Как “добър” младеж става жесток бияч - 4 неща са се случили с групата на тепето в Пловдив

Видя се, че елитното училище и семейство с възможности не е гаранция срещу агресия, понякога даже тласка към нея, каза още в интервю за "24 часа" социалният психолог - На 4 август на Младежкия хълм в Пловдив група непълнолетни пребиха до смърт 37-годишния Георги Кузев, като според разследването са го подлагали около час на мъчения - гасили са фасове в него, рисували са му свастики и всичко това заснеха и споделиха онлайн. Повечето от обвинените са деца от средната класа, някои учат в елитни гимназии. Как е възможно именно там - в среда уж с висок социален статус, добри възможности и уж по-строг контрол - да се появят младежи, способни на такова издевателство? - Това е едно от най-неточните клишета в главите на всички ни - че агресията е присъща на бедните и необразованите. Доброто училище и родителите с възможности не дават имунитет. Напротив, понякога дори са предпоставки заради високите очаквания и натиска за постижения. Те потискат емоциите и създават емоционална празнота, която има нужда от компенсация. Уж по-строгият контрол в повечето добри гимназии е фокусиран към академичните резултати и дисциплината в час. Но рядко обръща внимание на младата психика, на междуличностните отношения вътре и извън училищната среда или на това какво правят децата в социалните мрежи и в свободното си време. А и училището няма как да контролира всичко. Не му е и работа! Още повече че родителите не го правят. Но именно там, в паралелния свят на мрежата, алгоритмите и затворените групи, се ражда и радикализира тази агресия. И най-важното - социалният статус не е гарант за емпатия. Емпатията се възпитава в семейството и в малките, значими взаимоотношения, а не се придобива в училище, пък било то и престижно. Ако липсват автентични емоционални връзки, то материалният статус и престижът остават празна черупка. Така че този случай не е “провал на бедните квартали”, а е симптом за провал на комуникацията и емоционалното възпитание в “успешна” среда. Той ни кара да преосмислим как и в какво всъщност възпитаваме в децата си. - Премиерът Румен Радев заяви, че извършителите са “креатури” и на опозицията, която унищожавала антифашистки паметници. От своя страна пък опозицията отвърна, че те са по-скоро негови креатури, свързани с руска пропаганда. Има ли реална връзка между политическата реторика и радикализацията на младите? - Премиерът Радев нарече извършителите “креатури на опозицията”, като според мен искаше да направи препратка отново към наследени проблеми от предишни управления. Похват, между другото, който години наред гледахме от Бойко Борисов. Но на въпроса за връзка между политическата реторика и радикализацията - по-скоро няма. Младите не се интересуват пряко от политика, така че да се влияят от разприте между политиците. Но има индиректна връзка. Политиката определя битието на гражданите на държавата и има мощен ефект върху хората - те търсят смисъл, обяснение и сигурност, а получават раздори. Това не радикализира младите директно, но разклаща доверието на родителите им в институциите. - Младежите се представили за “ловци на педофили”, копирали са модел на руски неонацист и са използвали социалните мрежи както за примамване, така и за публикуване на мъчението. Доколко тези мрежи нормализират насилието сред подрастващите? - Реалният източник на радикализацията при младите е паралелният свят на социалните мрежи. Убийството беше копирано от онлайн субкултура, а не от политическа реч. Това е дигитална радикализация, която заобикаля “дежурните” политически заяждания. Така че политическата реторика не създава насилници, но създава среда на цинизъм и недоверие в институциите, в която младите хора, търсещи идентичност и силни емоции, са много по-уязвими от радикални онлайн групи. Интернет не просто нормализира насилието сред юношите - те го превръщат в структурирана игра и героизиран ритуал, който се възпроизвежда с ужасяваща прецизност. Случаят в Пловдив не е спонтанен изблик на агресия, а копие до най-малки подробности на модела на руското неонацистко движение, който е изключително прост за възпроизвеждане: създаваш фалшив профил, примамваш жертвата, следва запис на групов побой и унижение, който се пуска онлайн като доказателство за изпълнена мисия. Мрежата предлага на младежите нещо, което реалният свят често не дава - героична идентичност наготово. Те не са просто група тийнейджъри, които пребиват човек. Те са “ловци праведници”, жестокостта им е висша кауза. Младежите, които бият човек повече от час и излъчват онлайн, демонстрират пълна липса на емпатия. Това обаче не е просто личностна черта, а е резултат от среда, в която насилието е развлечение, а чуждо страдание се качва заради лайкове и споделяния. Радикализацията рядко започва с търсене на насилие, а с нещо по-безобидно. Алгоритмите на социалните мрежи обаче насочват потребителите към все по-крайно