Луис Армстронг: Има два вида музика - добра и лоша. Аз свиря добрата

"Вярвам, че целият ми успех се дължи на това, че ме арестуваха като немирник на 13 години. Тогава спрях да се шляя и започнах да уча нещо. Най-вече - музика," разсъждава Луис Армстронг. "Парите не ми правят особено впечатление. Може да си купиш малко по-добро уиски от онзи пияница на ъгъла. Но се разболяваш точно като следващия човек и когато умреш - си също толкова мъртъв, колкото и него." Навършиха се 125 години от рождението н Армстронг Американският джаз певец и музикант Луис Армстронг (1901 - 1971) Снимка: Getty Images Луис Армстронг е една от най-влиятелните фигури в историята на джаза и американската популярна музика. Роден на 4 август 1901 г. в Ню Орлиънс, Луизиана (макар дълго време да твърди, че е роден на 4 юли 1900 г.), той умира на 6 юли 1971 г. в Ню Йорк. Армстронг превръща джаза от колективно импровизационно изкуство в жанр, доминиран от виртуозния соло изпълнител, и го популяризира по целия свят със своя характерен звук на тромпета и неповторим хриплив глас. Армстронг израства в крайна бедност в един от най-опасните квартали на Ню Орлиънс, наричан "Бойното поле". Баща му напуска семейството още когато Луис е бебе, а майка му Мейан често го оставя на грижите на бабата. Момчето работи от малък - пее по улиците, работи каквото му попадне. На Нова година през 1912/1913 г. е арестуван заради стрелба с пистолет във въздуха и е изпратен в приюта за цветнокожи сираци и малолетни нарушители на реда. Там под ръководството на Питър Дейвис се научава да свири на корнет и започва да се увлича по музиката. Бързо се появява на местната музикална сцена, учи се от пионерите на нюорлиънския джаз и става протеже на Джо "Кинг" Оливър. Американският джаз певец и музикант Луис Армстронг (1901-1971) в офис в Ню Йорк Снимка: Getty Images През 1922 г. Оливър го кани в Чикаго като втори корнетист в своя Creole Jazz Band. Армстронг бързо се откроява с техниката, с тона и импровизационния си подход. През 1924 г. се жени за пианистката Лил Хардин, която го насърчава да се стреми към самостоятелна кариера. След кратък период с оркестъра на Флетчър Хендерсън в Ню Йорк се връща в Чикаго и от 1925 г. започва да записва под собственото си име с групите Hot Five и по-късно Hot Seven. Тези записи (1925-1928) се смятат за едни от най-важните в историята на джаза. В тях акцентът се измества от колективната импровизация към индивидуалното соло. Класики като "West End Blues" (1928), "Potato Head Blues", "Struttin" with Some Barbecue" и "Heebie Jeebies", където популяризира скат пеенето, демонстрират неговия блестящ тон, висок регистър, мелодична изобретателност и чувство за ритъм. Армстронг преминава от корнет към тромпет и заявява нов стандарт за виртуозност. Влиянието му се разпростира далеч отвъд инструменталистите - вокалният му стил с характерния "хриплив" тембър и ритмична гъвкавост вдъхновява певци като Били Холидей и Бинг Кросби. Луис Армстронг, 27 февруари 1959 г. Снимка: Getty Images През 30-те и 40-те години Армстронг води биг бендове, участва във филми и е сред първите афроамериканци с главни роли в холивудски продукции, прави радиопредавания и обикаля интензивно. След Втората световна война формира малката група All Stars, с която продължава да гастролира десетилетия наред. Получава прозвището "Ambassador Satch" заради ролята си на културен посланик на САЩ. Записва популярни хитове като "Hello, Dolly!" (1964) - която достига №1 в Billboard Hot 100 и го прави най-възрастния изпълнител с такъв успех - и "What a Wonderful World" (1967/1968), станала една от най-разпознаваемите му песни. Личният му живот е белязан от четири брака; последният - с Люсил Уилсън - продължава до края на живота му. Въпреки здравословни проблеми, сърдечни и бъбречни, той продължава да свири почти до самия край. 4 май 1956 г.: Американският джаз тромпетист и певец Луис Армстронг (1900-1971) със съпругата си на летището в Лондон Снимка: Getty Images Луис Армстронг не просто свири джаз - той го предефинира. Влиянието му върху последвалите поколения тромпетисти, импровизатори и вокалисти е огромно. Той спомага джазът да излезе от клубовете и да стане част от световната популярна култура, като същевременно запазва радостта, хумора и човечността в изпълненията си. Къщата му в Куинс, Ню Йорк, днес е музей. Песните му продължават да звучат във филми, реклами и ежедневието, а името му е синоним на джаза. Армстронг показва, че дори от най-тежките условия може да се издигне глас, който да докосне милиони. Неговият живот и музика остават вдъхновение за свобода, изобретателност и радост от звука. Луис Армстронг остави огромно музикално, културно и материално наследство, което продължава да живее десетилетия след смъртта му през 1971 г. Луис „Сачмо“ Армстронг (1900-1971), великият джаз тромпетист и вокалист Снимка: Getty Images Със записите си от 20-те години (особено с групите Hot Five и Hot Seven) премества акцента от колективната импровизация към виртуозното соло. Утвърждава нов стандарт за тон, техника и мелодична изобретателност на тромпета. Популяризира скат пеенето и създаде вокален стил, който повлиява на поколения певци. Сред най-известните му песни са:"West End Blues" (1928) - класика, която промени представата за соло в джаза; "Hello, Dolly!" (1964) - хит №1, който го направи най-възрастния изпълнител с такъв успех; "What a Wonderful World" (1967/1968) - една от най-разпознаваемите и обичани песни в света. около 1950 г.: Луис „Сачмо“ Армстронг (1900-1971), великият джаз тромпетист и вокалист Снимка: Getty Images Влиянието му се простира далеч отвъд джаза - върху популярната музика, киното и световната култура. Мнозина го смятат за един от най-важните американски артисти на XX век. Летището в Ню Орлиънс носи неговото име, има паркове, фестивали (като Satchmo SummerFest) и паметници, посветени на него. Армстронг завещава почти цялото си имущество на последната си съпруга Люсил Уилсън. Тя запазва къщата им в Куинс, Ню Йорк, в която живеят от 1943 г., и след смъртта си през 1983 г. я оставя на града с желанието да стане музей. Луис Армстронг (1901 - 1971) със свой портрет, нарисуван от американския певец Тони Бенет (вдясно) в хотел „Савой“, Лондон, 29 октомври 1970 г. Снимка: Getty Images Днес Louis Armstrong House Museum е национален исторически паметник. Къщата е запазена почти такава, каквато е била при смъртта му, а срещу нея е открит Louis Armstrong Center (2023 г.) с огромния архив от над 60 000 предмета: тромпети, писма, колажи, стотици лични аудиозаписи, ноти, снимки и лични вещи. Това е един от най-богатите лични архиви на джазов музикант. Съществува и Louis Armstrong Educational Foundation, която подкрепя образованието, джазовите програми и музея. Роялтите от музиката му продължават да генерират значителни приходи, които се насочват към тези каузи. Армстронг не оставя биологични наследници, признати в завещанието, въпреки някои по-късни претенции. Вместо това оставя нещо по-голямо: музика, която продължава да вдъхновява, институции, които пазят паметта му, и пример как талантът, радостта и човечността могат да преодолеят бедността и предразсъдъците. Неговото най-важно наследство е самият звук - онзи незабравим тон на тромпета и гласа, който и днес кара хората да се усмихват и да чувстват, че светът е прекрасен. Съвременниците на Луис Армстронг - както неговите връстници, така и по-младите музиканти - почти единодушно го смятат за основополагаща фигура в джаза и американската музика. Луис Армстронг (1901-1971) на летище Хийтроу, Лондон, Великобритания, 6 юли 1968 г. Снимка: Getty Images Дизи Гилеспи, един от създателите на бибопа, казва: "Ако не беше той, нямаше да има никой от нас." По-късно, след първоначална критика към сценичния му образ, Гилеспи признава, че е подценявал Армстронг и го нарича искрен и велик човек. Бинг Кросби, един от най-успешните певци на XX век и близък приятел, заявява: "Той е началото и краят на музиката в Америка." Кросби го нарича също "най-великият певец, който е съществувал и ще съществува" и често подчертава огромното влияние на Армстронг върху собствения си стил. Майлс Дейвис, въпреки че понякога критикува по-късния комерсиален образ на Армстронг, признава: "Не можеш да изсвириш нищо на тромпет, което Луис вече не е изсвирил." Дейвис хвали тона, чувството за суинга и пеенето му. Дюк Елингтън го нарича "живия символ на джаза" и казва: "Обичах и уважавах Луис Армстронг. Той се роди беден, умря богат и по пътя не нарани никого." Портрет на Лусил Армстронг, съпруга на американския джаз тромпетист Луис Армстронг, завръщаща се от пътуване до Гана, Снимка: Getty Images "Мисля, че копирах стила си от Луис Армстронг." Ела Фицджералд работи с него по няколко легендарни албума (Ella and Louis, Ella and Louis Again, Porgy and Bess) и го цени изключително високо като музикант и човек. Не всичко е било само възхвала. През 40-те и 50-те години част от по-младото поколение (особено бибоп музикантите) критикуват сценичния му образ - широката усмивка, кърпичката, "шоуменството" - като твърде близък до старите стереотипи. Гилеспи и други първоначално го обвиняват в това, но по-късно много от тях преосмислят мнението си и признават, че зад усмивката стои огромна сила, достойнство и отказ да позволи на расизма да му отнеме радостта. За повечето съвременници Армстронг е едновременно:революционерът, който превърна джаза в изкуство на солиста; неизчерпаем източник на вдъхновение, човек с огромно сърце и искрена радост от музиката. 1971 г.: Погребението на Луис Армстронг (1900 - 1971) Снимка: Getty Images "Има два вида музика - добра и лоша. Аз свиря добрата." "Музиката е самият живот. Какъв би бил този свят без добра музика? Без значение какъв вид е тя." "Всичката музика е народна музика. Аз никога не съм чувал кон да пее песен." "Ако трябва да питаш какво е джазът - никога няма да разбереш." "Музикантите не се пенсионират. Те спират, когато вече няма музика в тях." "Бях решен да свиря на рога си въпреки всички трудности и трябваше да жертвам много удоволствия, за да го правя." "Вярвам, че целият ми успех се дължи на това, че ме арестуваха като немирник на 13 години. Тогава спрях да се шляя и започнах да уча нещо. Най-вече - музика." "Парите не ми правят особено впечатление. Може да си купиш малко по-добро уиски от онзи пияница на ъгъла. Но се разболяваш точно като следващия човек и когато умреш — си също толкова мъртъв, колкото и него." Американският джаз тромпетист и певец Луис Армстронг (1901-1971), около 1956 г. Снимка: Getty Images "Никога не искам да бъда нещо повече от това, което съм. Това, което нямам - не ми трябва." "Има хора, на които ако не знаят - не можеш да им обясниш." "Никога не свири едно и също нещо по един и същи начин два пъти." Луис Армстронг Колаж: Петя Александрова/Снимки/Getty images "Горещото може да е хладно, а хладното - горещо, и всяко може да бъде и двете. Но горещо или хладно - джазът си е джаз." Армстронг говори просто, директно и с много хумор. Неговите думи отразяват същата жизненост, радост и мъдрост, които звучат в музиката му.