Сканиране на мозъка разкри промени при пациенти с дълъг COVID

Учени са открили видими промени в мозъка на хора с дълъг COVID. При пациенти с продължителни неврологични симптоми са установени около 18% по-малко допаминови нервни окончания в сравнение със здрави хора на сходна възраст. Изследването е проведено от канадски учени. Те са използвали позитронно-емисионна томография (PET), за да изследват мозъците на 24 души с дълъг COVID и 24 здрави участници. Участниците с дълъг COVID са имали постоянна апатия и депресия, които са се появили за първи път няколко месеца след инфекцията с COVID-19. Учените са се фокусирали върху стриатума. Това е област в централната част на мозъка, която има важна роля за движението и мотивацията. На участниците е инжектиран радиомаркер, който се свързва с протеин, характерен за нервите, използващи допамин. Става дума за везикуларния моноаминов транспортер 2 (VMAT2). Той е утвърден биомаркер за оценка на допаминергичните нервни окончания и се използва и при изследвания на невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон. PET изображенията показват намаляване на допаминовите нервни окончания в различни части на стриатума. Във вентралния стриатум тази промяна е свързана с по-ниска мотивация. В дорзалния стриатум намаляването на допаминовите нервни окончания в путамена е свързано със забавени движения и по-дълго време за изпълнение на задачи. Промените в опашатото ядро са свързани с влошаване на паметта и затруднения при намирането на думи. Установените промени са били налице и при хора, които са живели с дълъг COVID до 4,6 години. Изследователите подчертават, че броят на участниците е малък. Въпреки това откритието е важно, тъй като промените могат да бъдат измерени и видими чрез мозъчно сканиране. "Това, което не може да бъде видяно, твърде често се смята за несигурно", пишат специалистът по ядрена медицина Ерик Гедж и неврологът Даниел Бекман в коментар към изследването. Според тях изследването превръща трудно измеримите неврологични и психиатрични прояви на дълъг COVID в измерим сигнал, свързан с допаминовата система. Изследователят от Университета на Торонто Джефри Майер смята, че използваният биомаркер за увреждане на нервните окончания може в бъдеще да помогне при диагностицирането на дълъг COVID. Според него част от пациентите могат да се повлияят от терапии, които увеличават плътността на допаминовите нервни окончания или подобряват освобождаването на допамин от останалите нервни окончания. Майер и екипът му подготвят клинично изпитване, в което ще използват съществуващо лекарство, влияещо върху допаминовата система. Целта е да се провери дали то може да намали симптомите на дълъг COVID. Изследването е свързано с патент на Центъра за зависимости и психично здраве, където работи Майер, а самият той е посочен като изобретател на патента. Все още няма утвърдени биологични тестове и специфично лечение за дълъг COVID. При пациентите обикновено се лекуват отделните симптоми, а лекарите понякога използват съществуващи лекарства за други заболявания. Точният дял на хората, които развиват дълъг COVID след инфекция с COVID-19, остава неизвестен. Различни оценки го поставят между 2% и 10% от заразените. Според цитирани от учените оценки най-малко 65 милиона души по света живеят с продължителни симптоми след COVID-19. Дългият COVID може да засегне множество органи и е свързан с над 200 различни симптома. Сред тях са умора, проблеми с паметта и концентрацията, нарушения на съня, световъртеж, главоболие, тревожност, депресия и проблеми с храносмилателната система. Състоянието може да бъде свързано и с дълготрайни заболявания като нарушения на автономната нервна система, сърдечносъдови проблеми, миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора и синдром на постуралната ортостатична тахикардия. "Трябва да открием биологичните промени при дълъг COVID, които правдоподобно обясняват симптомите, и след това да разработим лечения, насочени към тези промени при хората с такива симптоми", заяви Майер. Резултатите са публикувани в научното списание eBioMedicine.