България и Швеция: сходна статистика, а две напълно различни истории

Последните данни на Евростат (Еurostat) от 5 август поставиха България на първо място по ежедневна употреба на тютюневи и никотинови изделия - 26,3%. Поредно неприятно напомняне, но никаква изненада. В "24 часа", както и повечето медии у нас, отразихме новата евростатистика с подобаващи заглавия за първенството на България - № 1 сме в ЕС по употреба на тютюневи изделия всеки ден (Графика). Любопитно обаче е непосредственото второ място в същата евростат графика на Швеция с 23,9%. На пръв поглед това създава впечатление, че двете държави, както и Норвегия, Хърватия и др. са изправени пред сходен здравен риск, обществена и здравна тежест – „Daily use of tobacco and related products“. Именно тук обаче се крие нюансът на верния пулс в един от най-сериозните публични дебати - смесването на всички тютюневи и никотинови изделия в един общ въпрос за статистически цели «Използвате ли тютюневи или никотинови изделия?» може да доведе до математически верен резултат, но той да е здравно подвеждащ. Общата употреба –тютюнопушенето на цигари и употребата на тютюн и никотин по начини, различни от пушенето - не могат да се смятат за един равен здравен риск. Данните за заболеваемостта, смъртността от свързаните с тези навици заболявания и продължителността на живота в двете страни драстично се различават - в полза на Швеция.  Шведите живеят средно до 83-84 години, а българите до 75-76 години. Още по-интересни са причините за смъртност. Делът на смъртни случаи от хронични незаразни заболявания (ХНБ) в България и в Швеция е любопитен - по-висок в Швеция >85% отколкото в България >80%. Преждевременната смъртност от ХНБ обаче у нас е сред най-високите в ЕС, а в Швеция – сред най-ниските. В нашата страна 61% от всички смъртни случаи се дължат на болести на кръвообращението, а в Швеция – около 30%. При рака на белия дроб ситуацията е особено показателна - Швеция е сред държавите с най-ниска смъртност от рак на белия дроб в Европа, а България остава сред държавите с много по-висока тежест на заболяването от средното за Съюза, въпреки че статистически двете страни са с най-високата обща употреба на тютюневи и никотинови изделия. А другите рискови фактори за здравето?   Алкохолът – важен фактор, но разликата в консумацията между двете страни е сравнително малка. Да, България консумира повече чист алкохол годишно на човек (11.5 л), но едва 2-3 литра над човек от Швеция (8.8 – 9.0 л.), което трудно може да обясни разлика от близо осем години в продължителността на живота. Затлъстяването и наднорменото тегло - може ли те да се различават драстично между България и Швеция? И тук разликите са малки – в България се отчита, че около 55-60% от населението е с наднормено тегло и затлъстяване, а 50-55% в Швеция – и за двете страни показателят е близък до средния за ЕС – около 51%, като само за затлъстяването разликата е по-осезаема – 24% за България, близо 19% за Швеция. Какво всъщност ни казват данните за трите основни рискови фактора? Никотинът: Сходна ежедневна консумация на никотин (общо от тютюневи и никотинови изделия), но България е с най-високо ниво на пушене на цигари (около 37%, а Швеция с най-ниско - около 5%), като Швеция е със значителна употреба на бездимни никотинови