Министър Стоянов: Все още няма отговор от Украйна за падналия дрон

Въпреки срещата вчера на външния министър с посланика на Украйна у нас, запитването към Украйна, което изпратихме по линия на службите, все още няма отговор. Това каза на брифинг пред журналисти министърът на отбраната Димитър Стоянов във връзка с падналия дрон в събота в непосредствена близост до бившия Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Кардам". Министърът днес отново е имал разговор с началника на служба „Военно разузнаване". На нея двамата са се разбрали той да проведе нова среща с военното аташе на Украйна и да поиска отново информация. Все още нямаме такава, подчерта Стоянов. И от МВР няма постъпила информация дали на борда е имало взривни вещества, надявам се в скоро време да я получим, добави той. Случаят от събота сутринта, за който съобщи лично премиерът Румен Радев, е първият самовзривил се чужд дрон на българска територия. Работи се усилено за закупуване на системи за откриване и унищожаване на летателни апарати, обяви министър Стоянов вчера пред БНТ. Идеята е да се вземат поне 10 такива, като има 2 начина да се осъществи покупката. "Има заделени достатъчно финансови средства - мисля, че бяха 127 млн. евро, с които ще закупим не по-малко от 10 такива системи плюс система за радиоелектронна война", обясни той. Единият начин е да се вземат европейски системи по механизма SAFE, като страната ни е започнала преговори с държавата, която ще ни ги предостави. Министърът обаче не можа да посочи срок, в който това ще се случи. Вторият вариант е да се вземат български системи. С по една такава в момента разполагат Военноморските сили и Сухопътните войски. Според Стоянов този вариант е целесъобразен и може да стане по ускорена процедура, но за малко количество. Не може обаче да бъде осъществено по механизма SAFE, обясни той . "нито една българска фирма не е подадена от предишното правителство като избираема по този механизъм". С парите по механизма на ЕК ще бъдат финансирани 9 проекта, сред които придобиването на 3D радари от френската "Талес" за 195 млн. евро в съкратени срокове, зенитните ракетни комплекси и ракетните системи за залпов огън PULS съвместно с Германия, 155 мм гаубици с Франция. GM 400 могат да откриват въздушни цели на до 515 км и до 30 000 м височина - caмoлeти, вepтoлeти, дpoнoвe и кpилaти paкeти. Те ще служат на новите изтребители F-16, а и ще подсигурят ангажиментите към НАТО за ранно откриване на ракетна атака от изток. Още на 31 юли - след като над Румъния бе взривен дрон, са били разположени вертолети и самолети в района на Кардам, където сега падна апаратът. Но той вероятно е летял на "изключително ниска височина", каза Стоянов. След първоначалния анализ от военното министерство съобщиха, че падналият край Кардам апарат е дрон примамка "Майя", които се ползват широко от украинската армия. В момента се изследват частите, които са намерени от дрона, прави се и опит да се извлече информация за траекторията на самия полет, поясни министърът. На третия ден МО пусна и кадри от разбилия се апарат. Голяма част от елементите на управленската платка е повредена. Открит е GPS модулът, но по него не могат да се открият летателните координати. Дронът е с дървена конструкция, единствената метална част е двигателят, съобщи министърът. От МО все още очакват отговор от Киев дали е излетял от тяхна територия. Летателният обсег на дрона е до 600 км, горивото е бензин. Украинските сили използвали различни типове - "при някои има взривни вещества, при други няма, при трети има самоунищожители", каза Стоянов. В случая е запазен серийният номер на дрона и тази информация е предоставена на украинската страна. Но и само по намерените отломки може да се потвърди, че е направен в Украйна. Кабелните системи са произведени в Одеския завод. Коментар за дрона направи и вътрешният министър Иван Демерджиев. Бе категоричен, че са предприети всички необходими мерки, за да няма отново подобен инцидент, като били поставени и антидрон системи. В неделя президентът Илияна Йотова заяви, че очаква докладите на службите за това какъв е дронът и каква е била неговата роля. Тя предложи да има спешна среща на страните с излаз на Черно море, но без Русия, на която инициатор да е България. А на нея да се намерят варианти за подобряване на сигурността в района и да се търси по дипоматически път мир в Украйна. Вчера посланичката на Украйна привикана във Външно, на излизане избегна медиите 30-минутен разговор проведоха външната министърка Велислава Петрова и посланичката на Украйна у нас Олеся Илашчук. Тя бе извикана в МВнР заради дрона. След срещата си тръгна, без да говори пред медиите, които я чакаха пред сградата. Всяко неразрешено навлизане във въздушното пространство на България е неприемливо, заявила ѝ министър Петрова и изразила сериозната загриженост на българската страна от инцидента. България поиска от Украйна предоставянето на цялата налична информация, която би допринесла за пълното изясняване на обстоятелствата по случая. Министърката заявила, че за страната ни е от съществено значение да бъдат предприети мерки за недопускане на подобни случаи в бъдеще. "Беше подчертана необходимостта от преки и ефективни канали за комуникация между компетентните институции на двете държави", съобщиха