Откога животът престана да бъде ценност?

Мислех да не пиша по повод извършеното убийство в Пловдив, но съм провокирана от обществения дебат по темата.Признавам, че въобще не ме интересуват чисто правните аспекти на деянието и в частност - презумпцията за невинност.Случаят е с висока обществена значимост и е достатъчно ясен, за да може всеки да формира мнение и оценка. Убийството е извършено от младежи между 14 и 17 години с особена жестокост и гавра. Моята лична и гражданска позиция е много ясна и държа да подчертая, че нямам никаква морална дилема.Надявам се извършителите да бъдат третирани с цялата строгост на закона. Не смятам възрастта на обвиняемите за смекчаващо обстоятелство. Те, видиш ли, били "деца", жертви на абдикиралата и разпадаща се държава. Първо, разпадът на държавата е функция на преди това случилия се разпад на обществото, на социалната тъкан. Дегенеративните процеси са в семейството, в училището, навсякъде... Това са факти, но не са оневиняващи обстоятелства. Те могат да са катализатор и предпоставка, но не и причина. Още по-малко дават право на когото и да е да решава кой ще живее и кой ще умре. Второ, децата не са по презумпция добри и невинни. Сред тях също има социопати и психопати.Трето, всеки насилник вероятно е бил и в позицията на жертва. Това не може да служи като морално оправдание, особено за убийство. У нас отдавна се наблюдава тревожна тенденция. Оправдаваме убийците на пътя. Уважаваме насилниците и мутрите. Свръхтолерантни сме към агресора. Силният по дефиниция е на почит. Откога животът престана да бъде ценност?!