България и редица страни се оказаха неподготвени срещу дронове. Някои държави са по-бързи

България и Румъния се оказват в същата позиция на несигурност, в която са и западноевропейските държави пред лицето на руската хибридна заплаха, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг". В събота за първи път дрон навлезе в българското въздушно пространство и експлодира в близост до компресорна станция на ключов газопровод. Този инцидент подчерта болезнената истина: София и Букурещ са почти толкова несигурни и бавни в защитата си, колкото и партньорите им на Запад, пише швейцарското издание, без да уточнява, че първоначалният анализ на падналия у нас безпилотен летателен апарат показва, че най-вероятно се касае за дрон-примамка "Майя", използван от украинските въоръжени сили. Докато в Югоизточна и Западна Европа нещата се движат мудно, в малката балтийска държава Естония всичко се случва светкавично. Когато в края на март дрон падна в комина на електроцентралата "Аувере" (само на два километра от руската граница), на естонците им отне едва два месеца, за да инсталират модерна система за засичане на дронове по цялата граница. До края на годината цялата гранична линия с Русия ще бъде подсигурена, пише вестникът. Контрастът с Германия е поразителен. На летището в Лайпциг — един от най-големите логистични центрове в Европа — защитната система миналата седмица се оказа... един буден шофьор на автобус. Той забелязал дрон да лети ниско до паркиран самолет, слязъл и просто го изритвал с крак. Ако механизмът на взривното устройство беше сработил, мъжът щеше да е мъртъв. Германското правителство все още се колебае да посочи Русия като поръчител, въпреки че този случай е част от дълга поредица саботажи, опити за убийства на оръжейни предприемачи и шпионаж, коментира швейцарското издание. Междувременно обаче се появиха нови данни за инцидента в Германия. Дронът с експлозиви се е блъснал в украинския самолет, превозващ военен товар, на летището в Лайпциг, но не е избухнал, пише в. "Цайт", позовавайки се на свои източници. Дронът се е блъснал в крило на самолета, където се намират горивните резервоари, но не е избухнал, а е отскочил от крилото и е паднал на земята. Следите по едно от крилата на "Антонов" потвърждават тази версия. Защо взривното устройство не е избухнало, все още не е ясно. Дронът е бил открит случайно едва четири часа по-късно от шофьора на автобус, превозващ група туристи. Взривното устройство е било намерено не върху самия дрон, а на известно разстояние от него. Възможно е то да се е отделило при сблъсъка със самолета. Във Федералното криминално управление смятат, че дронът е имал за цел именно да повреди самолета. Към момента разследването не е установило явни улики, сочещи към причастност на Русия към опита за терористичен акт. Но редица подробности свидетелстват за високия професионализъм на престъпниците: дронът не е бил закупен от търговската мрежа, а е изработен специално — по начин, недостъпен за случайни престъпници или любители. Взривното вещество "Семтекс" обикновено се използва от военните, пише още германското издание. Летище Франкфурт вече разполага със система за проследяване на дронове, а за летище Мюнхен през юни търгът за закупуване на защитна система е приключил "съгласно планираното", съобщиха от Министерството на вътрешните работи на Германия. За останалите летища в страната процедурите по възлагане все още продължават. Тревогата след инцидента в Лайпциг е голяма, канцлерът Мерц свика Националния съвет за сигурност чрез видеовръзка в петък - и още същия ден се появиха нови съобщения за дронове, този път над обект на Бундесвера в Мехерних, където се поддържат системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът". Но всичко се случва бавно. Колкото по-голяма е една страна, толкова по-бавно мелят мелниците на администрацията, коментира "Нойе Цюрхер Цайтунг. За разлика от тях, естонският вътрешен министър Игор Таро действа решително: Талин вече задели 500 милиона евро за бойни дронове и прехващачи до 2030 г. Политическа воля демонстрира и Латвия, където до края на септември цялата източна граница ще бъде оборудвана с автоматични антидрон системи. Там министри губят постовете си, ако не успеят да се справят с навлизането на руски дронове. В Литва правителството стигна до обявяване на извънредно положение заради метеорологични балони, изпращани от Беларус, които блокираха летището във Вилнюс. Макар официално да се твърдеше, че са за контрабанда, бързо стана ясно, че това е част от хибридната стратегия на Путин. Литва просто започна да ги сваля с армейски средства и реши проблема. Подобна е ситуацията и в Полша, която е много по-директно засегната от нападението на руската армия над съседна Украйна. В Полша, петата по големина страна в ЕС и един от членовете на НАТО с най-многобройна армия, досега само пътническото и товарно летище във Варшава е подсигурено с антидрон система. И това, според запознати, е направено само частично. Останалите шест международни летища все още са в процес на проучване и обществени поръчки. В същото време Полша все още е до голяма степен беззащитна срещу крилати ракети, които от време на време се "загубват" в полското въздушно пространство. Последната руска ракета от типа Х-101 - дълга 7,5 метра, тежаща 2,5 тона и заредена с експлозив - прелетя в края на юли край източнополския град Люблин 100 километра навътре в страната за шест минути и се разби в нива. Но освен дроновете, които скоро биха могли да атакуват критична инфраструктура в Прибалтика и Полша, съществуват и множество други хибридни атаки. Полша, Литва и Латвия са изложени на натиск от мигранти по границите си с Беларус от 2021 г. насам. Оттогава трите държави изградиха високи, електронно подсигурени огради на изток. Въпреки това бежанците, с активната помощ на беларуските граничари, постоянно копаят тунели. Едва в четвъртък литовската гранична охрана откри такъв тунел край Друскининкай - вече третият за тази година. Благодарение на добрата работа на своята служба за вътрешна сигурност ABW, Полша също така временно пресече вълна от палежи на търговски центрове и актове на саботаж срещу железопътни линии, водещи към Украйна. Арестувани бяха основно украинци и беларуси, работещи по поръчка на руските служби. В източната част на ЕС знаят: хибридната война на Русия тече отдавна, пише в заключение "Нойе Цюрхер Цайтунг".