Вижте къде "ваканцуват" Си Цзинпин и елитът на партията

Това лято част от най-влиятелните хора в света ще се наслаждават на слънцето в Сен Тропе, преди да отплават с яхти към Монако. Китайският политически елит обаче няма да бъде видян с чаша шампанско на борда на суперяхта. Всяка година през лятото неговите представители се оттеглят дискретно в Бейдахъ, непретенциозен морски град, посещаван от множество обикновени китайски семейства. Разположен е на около 300 километра източно от Пекин и отдавна служи като убежище за ръководителите на Комунистическата партия. Годишната почивка на лидерите е обгърната в тайна. Не е известно на коя точно дата те пристигат в града, но мерките за сигурност започват да се засилват още в началото на юли. Полетите с дронове са забранени, а посетителите нямат право да се качват на балони с горещ въздух или да предприемат частни разходки с лодка по крайбрежието. След това, някъде в началото на август, китайският лидер  Си Цзинпин  и някои от най-близките му сътрудници сякаш по сигнал изчезват от публичното пространство. Официални съобщения не се правят, но публичните данни показват, че най-висшите китайски ръководители обикновено си вземат почивка през август за около 10 до 14 дни. В този период те рядко се появяват публично, освен при въпроси от национална важност, като природни бедствия. Градът е подходящо място за лидер, който е превърнал борбата с корупцията на всички нива на китайското управление в своя лична мисия. Бейдахъ е осеян със сиви вили в съветски стил, много от които носят червени табели с надписи като "санаториум за работници". Каменисти алеи се вият из града и отвеждат посетителите до бряг с мек златист пясък. Плажът е осеян с чадъри, а ресторанти с неонови реклами предлагат прясна морска храна на гости, настанени върху обикновени бели пластмасови столове. Изтъкнатият историк на съвременен Китай Рана Митър заявява пред CNN, че скромният характер на мястото отразява по-широкото послание на Си, според което човек трябва да проявява смирение, осъзнавайки ролята си в партията. "Те не искат да изглежда, че посещават някакво луксозно място, където би могло да има корупция. Изборът на много традиционен и сравнително скромен курорт е добър начин това да бъде символизирано, докато петзвезден хотел в Хайнан или международен хотел в Карибите не би постигнал същия ефект.", казва Митър. Бейдахъ предлага интересен поглед към историята на партийното ръководство и миналото на Китай. Неговият ненатрапчив вид обаче прикрива значителната му популярност, тъй като годишно градът посреща около 50 милиона местни туристи. Докато са във водата, която може да е хладна дори през лятото, посетителите могат да зърнат прохода Шанхай, историческа укрепена порта, отбелязваща източния край на Великата китайска стена. Това, което повечето от тях няма да видят, е какъвто и да било знак за присъствието на държавните лидери. Традицията партийното ръководство да прекарва лятото в Бейдахъ датира от 1953 г., когато основателят на комунистически Китай Мао Дзедун избира крайморския град за лятно работно място на висшите ръководители. Мао бил известен с любовта си към плуването в открито море. По онова време климатизацията не съществувала, а вентилаторите били рядкост в задушливите летни горещини на Пекин. Близостта му до столицата превърнала Бейдахъ в идеално място, където китайските лидери да определят политическия дневен ред през по-спокойния период от годишния си график. Едно от най-важните събития в новата история на Китай е срещата в Бейдахъ през 1958 г., когато Мао решава да мобилизира цялата страна за изпълнение на все по-високи производствени цели, според историка Митър. Впоследствие тази среща води до катастрофата на "Големия скок напред", причинила смъртта на милиони хора от глад вследствие на лошо икономическо планиране. Пътуванията до Бейдахъ са прекратени по време на последвалата десетгодишна Културна революция, но са възобновени след смъртта на Мао през 1976 г. Дън Сяопин, водещият китайски ръководител след Мао, бил известен с това, че водел семейството си на почивка в града. През 80-те години той отваря Бейдахъ и за чуждестранни туристи, тъй като Китай изпитвал нужда от чуждестранна валута. Оттогава ролята на Бейдахъ в елитната китайска политика се променя. По време на икономическите реформи в началото на 2000-те години ръководителите избягвали да бъдат виждани на почивка, посочва Митър. "В епохата на  Си Цзинпин  всичко е много по-загадъчно, както и много други неща при него. Не знаем със сигурност, но изглежда има общо мнение, че всяка година се провеждат срещи", добавя той. Всяка година началникът на кабинета на Си, Цай Ци, събира в Бейдахъ екип от най-изтъкнатите китайски учени, за да обсъждат национални приоритети като изкуствения интелект. Времето на това събитие се смята за ориентир кога Си и другите висши лидери ще започнат собствената си лятна почивка. Според запознати източници много служители също използват възможността да пътуват или да си вземат отпуск, когато ръководителите им отсъстват. Докато Си все повече затяга контрола си над партията и страната, ролята на Бейдахъ в политическите игри на китайския елит значително отслабва през последните години. Въпреки това общественото въображение продължава да се вълнува от интригите в крайморските дворци. Ваканцията на властовите посредници Бейдахъ отдавна се свързва с властта. Според историческите сведения първият китайски император Цин Шъхуан преминава през района през 221 г. пр.н.е., докато търси митичен остров, където безсмъртни същества притежавали еликсира на вечния живот. Мястото се превръща в съвременна туристическа дестинация през 1898 г., когато правителството на династия Цин отваря близкия Цинхуандао като договорно пристанище и официално определя Бейдахъ за летен курорт, в който китайци и чужденци могат да живеят един до друг. Първият туристически пътеводител за Бейдахъ е публикуван през 1921 г. С нарастването на популярността на курорта той се превръща в предпочитано място за отдих на политическия елит. В началото на 20 век високопоставени представители на тогава управляващата партия Гоминдан и чуждестранни дипломати в Китай изграждат летни вили по крайбрежието.  След като комунистите печелят китайската гражданска война през 1949 г., партийното ръководство поема свободните вили и създава санаториуми за ранени войници, както и центрове за отдих на висши ръководители. Известно е, че Мао е отсядал във вили номер 1 и 99. Твърди се, че толкова харесвал Бейдахъ, че често оставал по-дълго от предварително планираното, което карало и други висши партийни и държавни служители да последват примера му. Сред многото уединени вили в Бейдахъ се намира и бившата лятна резиденция на Лин Бяо, военният маршал, който се издига до избрания от Мао наследник. Твърди се, че след неуспешния си опит да свали Мао той бяга от вила номер 96 в Бейдахъ, а по-късно загива в самолетна катастрофа през 1971 г. Истинската причина за смъртта му продължава да занимава историците и до днес. По време на почивка в града Мао написва известната поема "Langtaosha: Beidaihe" ("Вълните отмиват пясъка: Бейдахъ"). В началото на творбата са описани ярки образи на извисяващи се бели вълни и необятно бурно море, в което дори рибарските лодки изчезват от поглед. Поемата проследява историята на Китай от времето на първия му император до настоящето, а бурното море се възприема като силна метафора за мащабните промени на времето и преобразяването на страната. Джони Ерлинг, пенсиониран германски журналист, работил в Китай около четири десетилетия, казва пред CNN, че е посещавал Бейдахъ многократно между 80-те години и 2019 г., за да разбере повече за китайския политически елит. "Китайската политика е голяма черна кутия, а Бейдахъ е едно от символичните имена за това. Никой не знае точно какво действително се случва, но всеки знае по нещо", казва той. По време на многобройните си посещения в Бейдахъ, разказва Ерлинг, полицията го предупреждавала да стои настрана. "Полицията знаеше, че ще отида там, от телефонните разговори и хотелските резервации... Молеха ме да не ходя... а аз отидох", казва той. "Когато бях там през 2018 г., полицаите вече бяха на плажа и се преструваха, че просто се къпят." Ерлинг споделя, че когато преди години се приближил до района, за който се смята, че се намира комплексът на ръководството, охраната се напрегнала. "Навсякъде виждах охранители, които говореха по радиостанции: "Идва чужденец! Идва чужденец!" "Те трябва да наблюдават всичко. Наистина е много сериозно. От друга страна обаче трябва да запазят мястото като ваканционен курорт, така че това е голямо противоречие", казва той. Макар Бейдахъ да не се смята за място с едни от най-впечатляващите крайбрежия в Азия, неговата привлекателност се крие в уникалното съчетание между история, местна култура и морски пейзажи. Разположението на Бейдахъ в северната част на Китай го прави популярна дестинация и за руски туристи. Данните за туризма показват, че всяка година градът се посещава от около 50 000 руснаци. Руски емигрант, който работи в Китай, казва пред CNN, че Бейдахъ е "доста приятно място, единственият проблем е, че морето е малко плитко". Джеймс Цимерман, американец, който живее и работи в Китай като адвокат от 90-те години насам, разказва пред CNN, че преди 20 години е направил "много дълга еднодневна екскурзия" до Бейдахъ. "Шофирах по четири часа в едната посока. Докато бях там, се разходих по плажа, из "града", разгледах старите сгради в европейски стил, вечерях и после се прибрах с колата в Пекин. Разбира се, плажовете в Калифорния, Южна Франция и Тайланд са много по-хубави през цялата година, но в летните месеци това беше приятен и леснодостъпен морски курорт в началото на 20 век, особено преди въздушния транспорт и високоскоростните влакове." Уан Дзян от Пекин е посещавал Бейдахъ няколко пъти, откакто е бил дете в началото на 2000-те години, и е наблюдавал преобразяването на града. "Ако някой каже: "Отивам на почивка в Хайнан", това може тайно да предизвика раздразнение сред колегите му, защото всички се чувстват изтощени от работа", казва той за южния крайбрежен регион, известен като китайския "Хавай". "Но ако кажат: "Отивам в Бейдахъ с лаптопа си. Ще продължа да работя и ако изникне нещо, можете да ме намерите там", това създава съвсем различно впечатление." През последните години Уан е пътувал сам до Бейдахъ за театралния фестивал в близката Араня, крайморски комплекс, превърнал се в една от най-влиятелните лайфстайл дестинации в Китай. Араня е популярна сред младите китайски туристи и е известна със своите авангардни сгради, сред които и параклис на плажа. Мястото привлича артисти, архитекти и предприемачи.  Уан уточнява, че Бейдахъ предлага на посетителите различни нива на достъп и привилегии. "Истинската "първа класа" без съмнение са строго частните зони, запазени за почивка на високопоставени държавни служители. Това е напълно отделна система. След това идва това, което може да се нарече обикновена първа класа, места като Араня. А отвъд нея съществува още по-обикновена "трета класа"." "Като цяло смятам, че връзката му с партията е отслабнала с времето. В миналото хората може би са се сещали за тези исторически връзки, но днес повечето просто го възприемат като място за почивка."