"ВЕИ и батериите вече са част от решението": Как България печели от кризата с Дунав

Рекордно ниските нива на Дунав и продължителните горещини поставиха енергийните системи в Централна и Източна Европа под необичаен натиск. Докато Румъния и Унгария обаче ограничават част от производството на ядрените си мощности заради проблеми с охлаждането, България увеличи сериозно износа си на електроенергия към съседните пазари. "Такова чудо наистина не съм виждал - достигаме 32 000-33 000 MWh износ на денонощие", коментира директорът на Централното диспечерско управление в ЕСО Димитър Зарчев пред БНР. По думите му причината е регионалната ситуация след ограничаването на производството в АЕЦ "Пакш" в Унгария и "Черна вода" в Румъния заради критично ниските нива на Дунав. Това е увеличило търсенето на електроенергия от България, като наличният трансграничен капацитет е бил използван максимално. За страната ни пък ситуацията е своеобразен тест за устойчивостта на системата. А резултатите показват ролята на баланса между базови мощности, възобновяеми източници и системи за съхранение. "ВЕИ и батериите вече са част от решението" "Климатичните промени поставят енергийната система под постоянен натиск. В последните седмици България показва, че ВЕИ и батериите представляват голяма част от решението", коментира Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), пред Money.bg. По думите му настоящата ситуация показва как промяната в енергийния микс вече има практическо значение. Само преди няколко години големият дял на соларното производство се разглеждаше основно като предизвикателство за балансирането на системата. Днес обаче комбинацията с батерии позволява тази енергия да бъде използвана и в часовете с най-голямо потребление. Богомил Манчев: Трябва да осъмнем с 4 нови ядрени реактора през 2052-ра, за да осигурим енергийната си независимост "Щастие" е България да разполага и с лицензираната площадка в Белене, заяви председателят на "Булатом" АЕЦ "Козлодуй" остава гръбнакът на системата В създалата се ситуация, АЕЦ "Козлодуй" продължава работа на максималната си мощност от 2000 MW. От Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) коментираха, че централата е проектирана така, че системите за охлаждане да не зависят изцяло от нивото на Дунав. Охлаждането на реакторите и басейните за отработено гориво се извършва чрез независими системи с резервни решения, включително затворени контури и допълнителни водоизточници. При продължително запазване на ниските водни нива обаче може да се стигне до ограничаване на мощността, ако количествата вода за охлаждане на турбинните кондензатори станат недостатъчни. Новият елемент в системата са големите батерийни мощности, които през последните месеци навлизат все по-активно. "Енергийният микс търпи промени и динамика в последните месеци поради влизането на нови технологии, най-вече за съхраняване на електроенергия", коментира инж. Мартин Георгиев, изпълнителен директор на "Електрохолд Трейд пред Bloomberg. По думите му батерийните системи вече осигуряват около 15% от дневното потребление в критични периоди. Георгиев подчерта, че инсталираните системи за съхранение в България вече достигат около 4000-4500 MW мощност и близо 15 000 MWh капацитет. Тяхната роля е особено важна при високото производство от соларните централи през деня. Енергията се съхранява и се използва във вечерните часове, когато натоварването на системата е най-голямо. "Бумът в системите за съхранение на енергия отваря път за нови индустрии в България" Управлението на енергията става по-важно от самото й производство, коментира пред Money.bg експертът Как да пренесем този модел и през зимата? Настоящата ситуация показа на практика потенциала на новия енергиен модел, но не означава, че всички предизвикателства са решени. Според Газдов комбинацията от солари, батерии и конвенционални мощности работи успешно през летните месеци, но за целогодишен баланс е необходимо още нещо. "За да обхване този модел почти цялата година, е необходимо да добавим 4-5 GW вятърни мощности в следващите 5-6 години", посочва той. Това обаче според Газдов към момента изглежда доста трудно за реализация, особено на фона на предложените ограничения в Доклада за екологична оценка и Доклада за оценка за степента на въздействие към актуализирания Интегриран национален план "Енергетика и климат" (ИНПЕК 2024). Българският парадокс: Вятърът произвежда ток за население колкото област Пловдив, а нови проекти няма от десетилетие В европейски мащаб вятърната индустрия осигурява работа на близо 443 000 души Добави ни в предпочитани източници в Google