Тръмп е затънал във война без изход

С навлизането на войната на президента Доналд Тръмп срещу Иран в шестия ѝ месец, поредицата от заплахи и дипломатически маневри през тази седмица откроява все по-затягащата се примка около него. Държавният глава се опитва да изтегли САЩ от непопулярния конфликт, който първоначално твърдеше, че ще приключи за броени седмици, пише "Ройтерс". Тръмп е притиснат между два избора: да приеме оформящата се временна сделка, договаряна от Иран и Оман - която би дала на Техеран невиждан преди войната контрол върху Ормузкия проток, - или да изпълни заканите си за рязка ескалация с риск от още по-продължителна криза. Според анализатори първият вариант би донесъл на Иран най-голямата отстъпка от началото на американско-израелските нападения на 28 февруари. Той би легитимирал, поне временно, контрола на Ислямската република върху жизненоважната за петролните доставки морска артерия - сценарий, който администрацията на Тръмп се беше зарекла да не допуска. Вторият сценарий - евентуална нова вълна от въздушни удари - крие сериозни политически рискове за Тръмп преди ключовите междинни избори през ноември, без при това да гарантира по-голям успех от предишните бомбардировки, които така и не поставиха Техеран на колене. Алтернативата пред Тръмп е запазване на крехкото статукво: да поддържа блокадата на иранските пристанища и да нанася периодични ответни удари при нападения срещу корабоплаването. Този подход обаче също не предлага изход от конфликта, който според собствените му прогнози трябваше да приключи още в средата на април. "Предложеното меню съдържа само лоши опции, но Тръмп вероятно е осъзнал, че не може да позволи тази война да продължава безкрайно", коментира Аарон Дейвид Милър, бивш преговарящ за Близкия изток в администрации както на Демократите, така и на Републиканците. "Нещо трябва да се промени и това може да се окаже именно признаването на новата иранска реалност в протока." В отговор на запитване от "Ройтерс" американски представител, поискал анонимност, заяви, че евентуалните "временни" морски коридори ще бъдат "напълно свободни", без нито една страна да упражнява надзор върху транзита. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио категорично заяви, че протокът - където от началото на войната Иран практически държи в хватката си една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ - трябва да остане отворен международен воден път, без контрол от страна на Техеран и без налагане на такси или мита. Тръмп обаче и преди е опровергавал позиции на Рубио относно войната, а анализаторите смятат, че може да го направи отново. На фона на високите цени на горивата в САЩ, ниския си рейтинг и силното обществено недоволство от войната, пространството за маньовър пред президента бързо се стеснява. С проточването на конфликта силовият блъф на Тръмп с нищо не принуди Иран да отстъпи. Според експерти изглежда все по-вероятно самият президент да бъде този, който ще направи ключовите отстъпки. Повторното отваряне на протока се счита за задължително условие за възобновяване на преговорите между Вашингтон и Техеран. Администрацията на Тръмп настоява основният акцент в тях да бъде иранската ядрена програма - официално обявената главна цел на военната кампания. Остава обаче въпросът дали САЩ биха приели каквото и да е споразумение между Иран и Оман, разположени на двата бряга на протока. Предложените рамкови условия биха осигурили на Техеран известен контрол върху преминаващите към Персийския залив плавателни съдове, потвърдиха пред "Ройтерс" високопоставен ирански източник и двама регионални представители. Тръмп заяви, че сделката за отварянето на морския път е почти сигурна, но ирански представители подчертават, че детайлите тепърва предстои да се договарят. Дори споразумението между Иран и Оман да стане факт и преговорите между САЩ и Иран да бъдат подновени, експертите остават скептични за шансовете за окончателен мирен договор въз основа на меморандума за разбирателство от юни, който бързо се срина. Това предварително споразумение осигури на Техеран известен глътка въздух от sanctions