● dir.bg · преди 1 месец · 07.08.2026 21:07

Избиратели-зомби или колко мъртъвци гласуват в САЩ

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и сподвижниците му са се заели сериозно с победата на републиканците на предстоящите избори за Конгрес, защото вероятността да загубят тези избори (поне Камарата на представителите) е напълно реална. Загубата на Камарата едва ли ще промени сериозно ситуацията за Тръмп. Но ако и Сенатът премине под контрола на демократите, тогава проблемите на републиканците ще се задълбочат, но това ще се реши през есента. За да избегне това, точно сега Тръмп и екипът му лансират различни инициативи - законодателни и политически - целящи да повишат рейтингите, които спаднаха заради Иран и икономическата ситуация. Инструментите и темите са надеждни и проверени във времето: намеса на чужди държави, нови санкции и мита срещу основните "плашила" на Америка (Русия и Китай), борба с вътрешните врагове ("радикалната левица"). Законодателната основа на тази "стратегия за победа" на междинните избори е инициираният от Тръмп SAVE America Act (Законопроект за защита на правото на глас на американските избиратели) - той (потенциално) задължава гражданите да представят документални доказателства за гражданство при регистрация за участие във федерални избори. От своя страна, един от основните проблеми в тази насока е темата за "гласуването на мъртъвци". Това също е вид политическа традиция - на всеки две години да се споменават покойниците и да се разсъждава как е възможно подобно нещо в "главната демокрация в света". Ето че и министърът на вътрешната сигурност на САЩ Маркуейн Мълин обяви наскоро, че "около 400 хиляди американски избиратели са мъртви, но все още могат да гласуват" - толкова "мъртви души" е открило министерството в редица щати. Още 250 хиляди избиратели без гражданство са открити само в четири щата. През февруари 2012 г., девет месеца преди президентските избори в САЩ, Pew Research Center установява, че от регистрираните за гласуване през същата година 161,42 милиона американци, 1,8 милиона бюлетини са се водели на починали граждани, 2,7 милиона избиратели са били регистрирани в повече от един щат, а други 24 милиона регистрации са били "неправилно оформени" и не са могли да се считат за валидни. Оказало се, че 17,9% от избирателите са се намирали в "сивата зона" - тревожна цифра. Този случай принуждава инициативните демократи и републиканци временно да забравят враждите си и да проучат как се е стигнало дотам, че съдбата на страната да се определя включително и от онези, които отдавна са се преселили в отвъдното. Системно решение на проблема обаче така и не е намерено: американците са помолени по-отговорно да информират съответните органи при преместване за постоянно в друг щат, а избирателните комисии - да работят по-точно, по-бързо да проследяват съобщенията за смърт и правилно да регистрират живите. Осем години по-късно проблемът отново се оказва в центъра на вниманието. След като загуби ключови щати през 2020 г. (включително Аризона, Мичиган и Джорджия), Доналд Тръмп заяви, че това се дължи на подкрепата, която Байдън е получил "от оня свят" - уж за кандидата на демократите са гласували пет хиляди покойници, които все още фигурирали в списъците. Мемето с жител на Детройт, починал през 1984 г., който гласувал за Байдън, обиколи всички републикански социални мрежи. Демократите отхвърлиха това като поредната "теория на конспирацията". В тяхна полза послужи и "разследването на Рафенспергър": секретарят на щата Джорджия Брад Рафенспергър, призован от Тръмп да "издири откраднатите гласове", открива, че само две бюлетини наистина са принадлежали на покойници. А още преди това секретарят на щата Мичиган в писмено изявление разобличи инсинуациите: там също бяха открити само два доказани случая, които не са повлияли на нищо - някъде са объркани инициалите на починал баща и жив син, другаде е посочена година на раждане 1890 вместо 1990, поради което са помислили, че е гласувал покойник. Накратко - дреболии. И накрая, главният прокурор на Аризона, разследващ твърдения за 282 бюлетини на починали хора, потвърждава само един случай. Въпреки това, тези скандални истории карат влиятелни републикански организации сериозно да се загрижат за изборните манипулации. Консервативната фондация Heritage Foundation дори създава специална база данни за случаи на фалшификации, за да има къде будните граждани, сблъскали се с този проблем, да изпращат сигнали. Проблемът с гласуването чрез бюлетини на починали граждани съществува не само в САЩ. Аналогични проблеми има и във Великобритания. Но там са убедени, че тези ексцесии са толкова редки, че не влияят на резултатите от изборите, затова и няма смисъл от безпокойство. В Америка обаче нещата стоят по друг начин: последните предизборни кампании бяха много оспорвани, а епизодите с възможни подправяния на резултатите - резонансни. Ситуацията се усложняваше от факта, че заради спецификата на технологиите за непряко гласуване в ключови колебаещи се щати, почти всеки глас е от значение. В резултат темите за "гласуването на мъртъвци", измамите с дистанционното и задочното гласуване започнаха сериозно да тревожат гражданите и политиците - предимно десните, тъй като именно те все по-често се оказваха губещи. В САЩ гласуването от името на починал, чието име остава в списъка на регистрираните избиратели на щата, се счита за форма на фалшификация на резултатите и се квалифицира като криминално престъпление. Наказанието за него може да бъде както глоба (размерът варира от $300 в Кънектикът до $5000 в Ню Хемпшир), така и условна или ефективна присъда (до пет години). В действителност не е толкова лесно да се "осигури присъствие" на починалите. За предотвратяване на подобни случаи е изградена многостепенна система за защита. На първо ниво представителите на избирателните комисии в щатите редовно проверяват записите за смъртни случаи. В много щати агенциите, проследяващи демографската динамика, ежемесечно изпращат списъци на покойниците, които чиновниците използват за актуализиране на регистрите. След това секретарите на комисиите повторно проверяват данните - или поне би трябвало да го правят - по други начини. Най-надеждният вариант за "вторична верификация" е справка в автомобилните департаменти. Тъй като основният документ на американския гражданин не е паспортът, а шофьорската книжка, идентифицирането на "мъртва душа" по този начин е най-сигурно, тъй като при установена смърт шофьорската книжка се анулира бързо. По-сложен вариант е проверката на имотните регистри. Но там данните се обновяват по-бавно. Накрая, и до днес се използва изпитаният метод за установяване на факта на смъртта чрез събиране на некролози от местните вестници. Ако и този "филтър" не проработи и починалият избирател получи бюлетина по пощата, влизат в сила законите за проверка на подписите и измамите на избори. Тези, които фалшифицират подписи на починали върху бюлетини, са заплашени от глоба, изпитателен срок или затвор. В някои щати за задочно гласуване се изискват допълнителни документи - подписи на свидетели или нотариална заверка. Всичко това създава допълнителна бариера пред тази форма на измама. Разбира се, на всеки от тези етапи при желание могат да се намерят вратички. А и факторът човешка грешка не е изключен. Затова, ако дори след всичко това гласът на покойник бъде отчетен и впоследствие това се открие, комисиите се ръководят от конкретните разпоредби на всеки щат. По данни на Националната конференция на щатските законодателни органи, поне 11 щата забраняват отчитането на гласове на избиратели, които са гласували предварително, а след това са починали преди деня на изборите, докато девет щата го позволяват. Останалите щати нямат ясна позиция по въпроса, просто защото досега не са се сблъсквали с подобни случаи в практиката си. И накрая, много е трудно да се докаже, че регистрацията на починали като живи е била злонамерена дейност, а не техническа грешка. Групите за осигуряване на честни избори често бъркат жив избирател с починал, ако имат еднакви имена, рождени дати или градове на пребиваване. За страна с население от 335 милиона души подобни инциденти не изглеждат невероятни. Впрочем, случаи на умишлени фалшификации действително се случват. Например през 2020 г. мъж от Лас Вегас признава, че е гласувал за починалата си съпруга, подправяйки подписа ѝ. За това престъпление той о осъден на глоба и изпитателен срок. Жител на Пенсилвания, който също признава, че през 2020 г. е гласувал за покойната си майка, е осъден на пет години условно. Така проблемът с "гласуването на покойници" наистина съществува, но потвърждения, че такива гласове влияят на изхода от изборите, все пак няма. Въпреки това, наслоявайки се върху нарасналото през последните години недоверие на американците към обществените институции и политиците, много консервативно настроени граждани са склонни да вярват, че демократите, прикривайки се зад аргументи за защита на правата на всички, активно използват манипулативни тактики, включително отчитане на гласове на покойници. Кой знае, може би това, което днес изглежда като истерия и конспирология, един ден също ще бъде признато за норма. Например в името на защитата на правата на покойниците.