Заради сушата: Слабата реколта в ЕС отваря възможности за българската пшеница

По-слабата реколта при някои от най-големите производители на зърно в Европейския съюз може да създаде нови възможности за България на международните пазари. Това показва последният годишен доклад на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), според който България и Румъния са сред малкото държави в ЕС, за които перспективите за производство и износ през пазарната 2026/2027 година се подобряват. В същото време общото производство на зърнени култури в Европейския съюз се очаква да намалее значително. Прогнозата на USDA е за 277 млн. тона през новия сезон при 289,1 млн. тона година по-рано. Спадът се дължи основно на по-слабите добиви във Франция, Германия, Полша и Унгария, където неблагоприятните климатични условия са оказали сериозно влияние върху посевите. Това променя и баланса на европейския пазар, сочи документът. USDA очаква износът на зърно от ЕС през пазарната 2026/2027 година да се свие до 40,7 млн. тона спрямо 43,1 млн. тона през предходния сезон. В същото време вносът се прогнозира да нарасне от 26,5 млн. тона до 28,4 млн. тона. На този фон България и Румъния се оказват сред малкото държави, които могат да подобрят позициите си. "Подобрените перспективи за износ от Румъния и България само частично компенсират значителното намаление в останалата част от ЕС", посочват анализаторите на USDA. Според доклада двете страни имат предимство както заради очакванията за по-добро производство, така и заради по-големите площи, засети с пшеница. Румъния отново може да излезе начело Най-голямата промяна на европейския пазар се очаква при Румъния. USDA прогнозира, че страната отново може да стане най-големият износител на пшеница в ЕС, както се случи през пазарната 2024/2025 година. Причината е отслабването на позициите на традиционния лидер на европейския пазар - Франция. Очакванията са производството на пшеница в ЕС да спадне до 133,8 млн. тона, като основният принос за това ще дойде именно от по-слабата реколта във Франция, както и от проблемите в Германия, Полша и Испания. През приключилата пазарна 2025/2026 година Румъния вече за втора поредна година изпревари Франция като най-голям износител на зърно от ЕС. По данни на Европейската комисия, анализирани от Economica, румънските фермери и търговци са реализирали износ от 10,9 млн. тона зърнени култури - с над 21% повече спрямо предходния сезон. За България подобна среда означава по-добри възможности за реализация на продукцията, особено при традиционно силната роля на страната на черноморския зърнен пазар. По-добрите перспективи за износ обаче не означават автоматично по-висока печалба за българските производители. В свое гостуване в студиото на Money.bg преди по-малко от месец председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов предупреди, че секторът остава под силен натиск заради ниските изкупни цени и ръста на разходите. По думите му производителите работят при условия, в които цените на пшеницата са близки до нива отпреди години, докато разходите за техника, горива, торове и препарати са нараснали значително. "Хората се отказват от пшеницата", коментира Проданов пред Money.bg, като посочи, че около 35% от стопанствата в сектора са изчезнали през последните пет години. Тенденцията не е свързана само с добивите, а с икономиката на производството. Част от стопанствата прекратяват дейност, други се окрупняват, а трети променят структурата си и търсят по-рентабилни култури. Така пред българското зърнопроизводство се оформя парадоксална ситуация - международната конюнктура може да даде нови възможности за износ, но това не гарантира автоматично по-добри резултати за самите фермери. "Хората се отказват от пшеницата": 35% от стопанствата са изчезнали за 5 години В момента изкупните цени са като преди повече от 15 години, заяви Илия Проданов от НАЗ USDA отчита, че цените на зърнените култури в ЕС са се повишили рязко в средата на юли заради комбинация от фактори, свързани с предлагането. Сред тях са по-слабите перспективи за реколтата от царевица в Съюза, проблемите с логистиката през Черноморския регион и ограниченията пред износа от Русия и Украйна. Блокадата на Керченския проток е затруднила част от руските доставки, а щетите по инфраструктурата на украинското пристанище Черноморск са ограничили допълнително експортните възможности на страната. Към това се добавят и климатичните рискове за световното производство, включително опасенията от силно явление Ел Ниньо, което може да засегне реколтите в Южното полукълбо. Руска атака парализира зърнения износ на Украйна Около 45 000 тона пшеница и 9000 тона олио са унищожени Добави ни в предпочитани източници в Google