Квантовото въоръжаване ще унищожи медиите и направи знанието лукс, останалите сценарии не са по-добри

През последните години се научихме да живеем с изкуствения интелект, или по-скоро бяхме принудени да го направим. Продължилата с години технологична зима в развитието на ИИ - период на застой заради недостатъчна и неразвита инфраструктура, малки бази от данни, недостатъчно интелигентни и оптимизирани алгоритми и по-бавни скорости, беше прекъсната от Големия взрив в изкуствения интелект, след като въпросните пречки вече не стояха пред него. Ако трябва да бъдем пунктуални, това, на което бяхме свидетели в края на 2022 и началото на 2023 година, по-скоро може да се определи като Малкия взрив, защото мащабите му са несъизмерими с това, на което бихме били свидетели при внедряването на квантовите изчисления. Появата (или по-скоро реалното прилагане) на квантовите компютри вероятно е въпрос на няколко години. Това ще трансформира изцяло технологичната екосистема, ще ускори още повече процеси, които така или иначе и днес трудно успяваме да проследим. Ще бъде променен и начинът, по който приемаме и възпроизвеждаме информация, а медиите, такива, каквито ги познаваме днес, най-вероятно ще бъдат заличени. Три възможни сценария за медиите на бъдещето рисуват не особено привлекателна картина. Най-уязвими от трансформациите на бъдещето и най-вече в аспекта на информационното потребление, ще бъде масовият потребител. Този, който днес е сред основните клиенти на корпоративни медийни платформи, каквито са социалните мрежи. Първите два сценария описват наблюдавани тенденции днес, с перспектива за развитието и в близо бъдеще. Третият, който е и най-неоптимистичен, включва в голямата картина намесата на квантовите компютри. Това означава хоризонт до 2030 г. Сценарий #1: "Удари къртицата" или факт-чекингът като все по-безсмислена игра Вероятно повечето от читателите, които са и родители, се сещат за онази игра в моловете - къртица изскача от дупка, а играчът има за задача да я удари с гумен чук по главата. Уловката е, че къртицата се появява изневиделица през една от няколко дупки и колкото по-бързо става това, толкова по-неефективни са реакциите на детето, което играе. Нещо подобно се случва днес и с факт-чекинга. Преди той да се наложи като инструмент за опровергаване на фалшиви новини и дезинформационни кампании, в традиционната журналистика той беше стандарт, а не отделна дисциплина. Принципът за проверка на информацията преди публикуване - минимум един достоверен източник, било то документ или събеседник, беше златен стандарт за утвърдени медии. Докато в един момент се оказа, че вече не е. Битката за истината винаги е била трудна, а днес - с мощта на изкуствения интелект - дори и невъзможна. Лъжата може да обиколи света, още преди истината да си обуе ботушите - на това ни учи Тери Пратчет в книгата му "Истината"... Или пък това направи преди него Чудомир? Въпрос на факт-чекинг. Картината днес е такава: като потребители на информация сме поставени под непосилно когнитивно напрежение, от което способностите ни за критично осмисляне на информацията спадат все повече. Процесът на "омързеляване" заради механичното скролване на