Родилка, загубила бебето си, обвини лекари във Варна. Медиците: Не сме мишени

Родилка от Варна, загубила нероденото си бебе два дни преди насроченото секцио, обвини лекарите за смъртта му. Патрисия Ялчин и съпругът й Антоан Вълчев се съмняват, че е допусната лекарска грешка, като акушер-гинеколозите са неглижирали състоянието на плода.   От "Майчин дом" в морския град разпространиха официална позиция, в която изразиха съчувствие към загубата на семейството, но бяха категорични, че спрямо лекарите е упражнена агресия. "Съчувствието към едната страна не изисква мълчание за унижението на другата", пишат от ръководството на АГ болницата.  Патрисия Ялчин проследява дългочаканата си бременност при гинеколожка, която обаче не изражда пациентките си. Затова и бъдещата майка се свързва с друг лекар, при когото да даде живот.  "С д-р Цонев първоначално бяхме назначили дата за секцио на 23.07, но в последствие той реши, че е прекалено рано и трябва да си избера дата по-близка до термина, затова избрах датата 1 август", разказва младата жена. В началото на юли обаче бременната започва да има неразположения, а проследяващата бременността й лекарка установява старееща плацента и изразява притеснения за околоплодните води. Патрисия Ялчин информира гинеколога, при когото трябва да роди, за установеното от колежката му. "На видеозона ясно се видя застаряла и напукана плацента, при което моята реакция беше да попитам какво се случва и защо плацентата ми изглежда по този начин. Получих отговор, че точно това е ефектът, който търсим и няма причина за притеснения. Контракциите били "подготвителни" и трябвало да станат плътно 1 час активни контракции, за да се съмняваме в настъпило раждане", допълва жената. В следващите две седмици тя не е преглеждана, тъй като гинекологът заявил, че няма нужда и ще се видят на 30 юли в "Майчин дом" във Варна за планиране на секциото.  Така в уречения ден бъдещата майка е приета в лечебното заведение. При проверка на тоновете на плода обаче се установява, че момченцето в утробата й няма пулс. По думите на родилката, дни по-рано е звъняла на лекаря си, за да попита дали има нужда от доплерово изследване на плода. "Секретарката му ми отговори, че щом д-р Цонев не ме е извикал за тонове, значи няма нужда от тях", допълва тя. При последвалия преглед и с видеозон смъртта на нероденото дете е потвърдена. Родителите признават, че между тях и екипа на отделението е имало вербален сблъсък, след което те тръгват към частната клиника на д-р Атанас Цонев.  "С мъжа ми започнахме да бягаме към клиниката му (тя се намира точно отстреща), все пак ми беше казал, ако има нещо да отида директно там. Затворено. Хванах си такси към д-р Цветкова, прие ме веднага, за съжаление тя само констатира смъртта на детето ми", добавя Ялчин. Семейството твърди, че след това от болницата отказват да приемат родилката. "Д-р Цонев ми каза, че съм се скарала точно с шефката на отделението Елена Димитрова и тя е казала, че аз в тази болница няма да родя. Което за мен е нелепо, при положение, че това не е хотел, а болница...На въпроса на майка ми, какво правим тогава, защото дъщеря й е с мъртъв плод в утробата си, д-р Цонев отвърна, че той няма какво да направи и ние трябва да си намерим лекар, който да ме изроди", връща се към фаталния ден майката. Съпругът й признава, че е реагирал остро към екипа на "Майчин дом", но категорично отрича да е проявявал агресия. "Нито е имало някаква физическа саморазправа от моя страна, нито съм правил опити за такава, нито съм счупил нещо. В тази ситуация всеки човек би реагирал по същия начин", категоричен е Антоан Вълчев, цитиран от Нова телевизия. От "Майчин дом" във Варна разпространиха официална позиция, в която заявяват, че болката заслужава съчувствае, заплахите - не.  Публикуваме я без редакторска намеса:  МБАЛ "Майчин дом- Варна" изразява дълбоко съчувствие към майката и нейното семейство за непрежалимата загуба. Не оспорваме болката ѝ. Не омаловажаваме трагедията ѝ. Но обществото има право да чуе и другата страна. На 30.07.2026 г., след като при посещението на пациентката не са регистрирани сърдечни тонове на плода, са повикани няколко медицински специалисти, за да бъде тежката находка потвърдена с максимална точност. Именно лекарите, които в този трагичен момент са се отзовали, за да помогнат с цялата си професионална отговорност, са били подложени на унижение, обиди, тежки псувни и заплахи от съпруга на пациентката-сцена, която е разтърсила присъстващите служители и пациенти. Посещението на пациентката на 30.07.2026 г. е първият и единствен регистриран контакт с МБАЛ "Майчин дом- Варна" ЕООД. До този момент в болницата не са извършвани нейни прегледи или проследяване на бременността и медицинският екип не е разполагал с информация за предходните ѝ консултации. В публикацията си самата пациентка пише: "Естествено, реакцията на мен и мъжа ми не беше красива." Зад тази формулировка обаче остават премълчани конкретни прояви на агресия - реплики към лекар като "Ти ли ще ми кажеш, ма?", груби псувни, ритници по кушетката, обиди и заплахи. Това са само част от действията, които по сведения на присъствалите са поставили медицинския екип под силен натиск и са предизвикали страх и стрес сред служители и намиращи се наблизо пациенти. След отправените обиди и заплахи пациентката и съпругът ѝ напускат лечебното заведение по собствена инициатива и в обстановка на силно напрежение, без да проведат последващ разговор с д-р Димитрова или с дежурния лекар. Те не се връщат повече в болницата. Зад белите престилки стоят хора. Хора със семейства и деца. Хора, които също срещат трудности, преживяват лични загуби и се връщат на работа, за да помагат. Тези хора не са си позволили да отвърнат с обида, псувня или заплаха. Запазили са професионално и сдържано поведение в един изключително тежък момент. Ръководството на МБАЛ "Майчин дом-Варна" застава зад своите медицински специалисти. НИКОЙ-НИКОЙ ЧОВЕК В ЕДНА ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА-НЕ БИВА ДА РАБОТИ ПОД ЗАПЛАХИ, НАТИСК, ПСУВНИ И УНИЖЕНИЕ. ОЩЕ ПО-МАЛКО ЛЕКАР, ОТ КОГОТО В СЪЩИЯ МОМЕНТ СЕ ОЧАКВАТ СПОКОЙСТВИЕ, ТОЧНОСТ И ОТГОВОРНОСТ. Уважаваме правото на всеки пациент да сподели своята болка и своята гледна точка. Но съчувствието към едната страна не изисква мълчание за унижението на другата. Вярваме, че в България няма място за насилие над пациенти. И няма място за насилие над медици. Болката трябва да ни прави по-човечни, а не да превръща хората, дошли да помогнат, в мишени!