"Целия свят за един Краматорск". Парадоксът в условията на Москва и Киев за край на войната

Ако се анализират изявленията на украинските и руските власти относно условията за прекратяване на войната, се очертава картина, в която целият спор се е свел до 25% от територията на Донецката област, която в момента се контролира от Украйна, пише украинското издание "Страна". В основата на позицията на Киев стои призивът за прекратяване на войната по линията на фронта. В Кремъл пък твърдят, че за прекратяване на военните действия украинските власти трябва да вземат "добре известно им решение", с което се има предвид изтеглянето на войските от Донбас. Съответно, върху това се гради и информационната кампания на двете страни. Киев, обръщайки се към руснаците, сякаш им задава въпроса: "Наистина ли сте готови, за да завземете Краматорск и Славянск, да воювате още една, две или три години, да понасяте огромни загуби, евентуално да бъдете мобилизирани, да стоите на опашки за бензин, да се разорите заради ударите по търговските центрове? Спрете войната по фронтовата линия и всички проблеми веднага ще приключат!" По подобен начин води кампанията си и Москва, обръщайки се към украинците: "Наистина ли искате, за да запазите за себе си Славянск и Краматорск, които така или иначе ще превземем след година-две, да страдате постоянно от обстрели, да нощувате в метрото, през зимата да седите без ток и отопление, да търпите бусификацията (насилствената мобилизация по улиците на украинските градове), затворените граници и да погребвате загиналите на фронта свои близки и роднини? Напуснете Донбас и всички проблеми веднага ще приключат!" Не е ясно какви биха били резултатите, ако в двете държави се проведат референдуми с тайно гласуване с въпроса: "Готови ли сте да се откажете от 25% от Донецката област, за да спрете да страдате от войната?" Но това и не е особено важно, тъй като, разбира се, никой няма да проведе такива референдуми. А решението ще бъде взето от лидерите на държавите. Но дори и в техния случай възниква въпросът - защо тези 25% от Донецката област са толкова важни за тях, че са готови да продължат да воюват заради тях, без да се съобразяват с жертвите? В Руската федерация като аргумент за значението на тази територия се посочва фактът, че там се намира изворът на канала "Северски Донец-Донбас", от който зависи водоснабдяването на Донецк и други градове в областта. Но с ресурсите, които Руската федерация изразходва в момента за войната, до Донбас би могло да се докара дори вода чак от сибирските реки, да не говорим за по-евтини начини за решаване на проблема. В Киев твърдят, че Славянск и Краматорск са "пояс от крепости", който защитава цялата останала част от Украйна. Това обаче не е така. От чисто военна гледна точка превземането от Руската федерация на останалата част от Донецката област няма да даде на руснаците никакви значими предимства и няма да създаде никакви критични заплахи за Украйна, тъй като ключовите логистични пътища няма да бъдат прекъснати, а руската армия няма да се приближи до големите градове, а ще се опре в укрепения район около Барвенково. Тогава какъв е смисълът от борбата за останалата под контрола на ВСУ част от Донецката област? Първият е въпрос на тълкуване - кой е победил във войната. Дори спирането на войната по сегашната линия на фронта ще бъде военна победа за Русия - затвърждаване на завземането на 20% от територията на Украйна. И до март 2025 г. Зеленски тълкуваше призивите за примирие по линията на фронта като призиви за капитулация, заявявайки готовност да воюва до границите от 1991 г. Но след това, под натиска на Тръмп, той се съгласи на примирие и сега това е официалната позиция на украинските власти. И ако войната наистина приключи по линията на фронта, Киев ще може да представи това като своя победа, макар че, ще повторим, от чисто формална гледна точка това ще бъде победа на Руската федерация. Ако пък украинските власти бъдат принудени да изтеглят войските си от Донецката област, това няма да може да бъде представено като победа. В това вероятно се състои и един от основните мотиви на Кремъл да настоява за това условие. И един от основните мотиви на Зеленски да не го приеме. Вторият отговор е, че всъщност за Киев и Москва реалните цели във войната са много по-широки от контрола върху 25% от Донецката област. Киев и неговите европейски партньори се стремят да нанесат на Русия "стратегическо поражение" или поне просто да печелят време и да изчерпят руските ресурси, докато Европа се превъоръжава - в рамките на теорията "ако войната в Украйна приключи, Русия веднага ще нападне ЕС". Русия пък иска напълно да преобразува украинската държавност по свой образ. В допълнение към това съществува и геополитическо противопоставяне между Русия и Запада: Кремъл активно оспорва определящото влияние на Запада върху световните процеси и прокарва идеята за многополюсен световен ред. Западът, съответно, се опитва да не допусне това и затова помага на Украйна да воюва срещу Русия, като сковава руските сили и ресурси. И тъй като никоя от страните не се е отказала от стратегическите си цели, условията за прекратяване на войната се предлагат точно такива и в такава форма, че другата страна със сигурност да ги отхвърли. Но ако изведнъж една от воюващите страни промени позицията си и се съгласи с предложението на противника (за Украйна това е изтеглянето на войските от Донбас, а за Русия - съгласие за примирие по линията на фронта), тогава на другата страна ще бъде много трудно да "отстъпи" и да постави каквито и да било допълнителни условия, за да продължи войната. Защото готовността да се прекратят военните действия след изпълнението на собствените изисквания вече е изразявана толкова често, че отказът, ако тези изисквания бъдат изпълнени, ще се превърне в твърде проблематично начинание, особено като се има предвид умората от войната и в двете страни, а и в целия свят. Но засега няма признаци за сближаване на позициите. Руската федерация се надява по военен път да "довърши" Украйна, като изчерпи силите ѝ и, като минимум, завземе изцяло Донбас, а може би и други територии. Киев също иска чрез кампания от военни удари да изчерпи силите на Русия и да я принуди да приеме неговите условия за мир, или дори (като максимална цел) да предизвика мащабна вътрешна дестабилизация в Русия, за да станат условията за прекратяване на войната за Москва още по-радикално по-лоши. Въпросът е, че всичко това води до нови жертви и разрушения, които биха могли да бъдат избегнати, ако се постигне споразумение за мир още сега. И това без да говорим за рисковете от разширяване на войната към Европа или използване на ядрено оръжие, които се увеличават с продължаването на конфликта. Като се има предвид този последен факт, това, че на пръв поглед и формално целият спор се фокусира върху съдбата на 25 % от Донецката област, само подчертава безумието на случващото се. И ако (не дай Боже!) войната в Украйна прерасне в глобален ядрен конфликт и след много години/векове на Земята, покрита с радиоактивни руини, пристигнат извънземни, то след като проучат по запазените артефакти историята на катастрофата, погубила човечеството, те ще бъдат доста изненадани, когато открият, че тя е настъпила заради спор за това на кого трябва да принадлежат Славянск и Краматорск. И, може би, ще впишат този случай в своята книга на антирекордите като най-глупавата гибел на цивилизация в историята на Млечния път.