След мамута: Конска челюст на около 3000 г. изплува от пресъхналия Дунав край Русе (снимки)

Необичайна археологическа находка беше открита в река Дунав край Русе. Долна дясна челюст на кон, определена като субфосил с възраст около 3000 години, е предоставена на Регионален исторически музей - Русе, съобщиха от музея. Находката е открита от Камен Иванов - служител в Изпълнителна агенция "Морска администрация", в района пред сградата на Морска администрация в Русе. След като той и негови колеги се опитали да установят произхода ѝ с помощта на изкуствен интелект, получили предположение, че костта може да принадлежи на бизон или зубър. Това, както и засиленият обществен интерес след неотдавнашните открития на праисторически кости в река Дунав, ги мотивирало да се обърнат към специалистите от музея. След извършения оглед експертите са установили, че находката представлява долна дясна челюст на кон. Според тях тя е субфосил, което означава, че процесът на фосилизация все още не е завършил. За разлика от истинските фосили, субфосилите са сравнително по-млади останки, при които органичният материал все още не е напълно заменен с минерали. По предварителна оценка челюстта е на около 3000 години и датира от началото на Желязната епоха - период, през който земите на днешна Северна България са обитавани от племената, известни в античните извори като гети и траки. От музея посочват, че мястото на откриването не е случайно. Непосредствено над района на днешната Морска администрация се издига хълмът, на който по-късно възниква римската крепост Сексагинта Приста. Преди изграждането ѝ там е съществувало тракийско светилище, където археологическите проучвания са разкрили множество следи от ритуали и жертвоприношения. Според специалистите е възможно конската челюст да е попаднала в Дунав вследствие на естествени свлачищни процеси и ерозия на хълма през вековете. Подобни геоложки изменения периодично разкриват и преместват археологически материали към речното корито. Конят е заемал особено важно място в живота и вярванията на траките. Освен че е бил използван във войната и транспорта, той е присъствал и в религиозните обреди, като конски жертвоприношения са засвидетелствани в редица тракийски светилища и некрополи на територията на България. Находката предстои да бъде подробно проучена и документирана от специалистите на Регионалния исторически музей в Русе, които ще преценят дали са необходими допълнителни анализи за по-точно определяне на възрастта и произхода ѝ. Откритието е поредното доказателство, че речното дъно на Дунав продължава да съхранява ценни свидетелства за древната история на региона. В края на юли тази година от плитчините на река Дунав бяха извадени и кости от мамут, открити край село Сандрово. Сред находките са части от череп, ребра, тазови кости и елементи от крайниците на праисторическото животно. Специалистите определиха откритието като едно от най-значимите палеонтологични находища в региона през последните години. И двете находки показват, че Дунав продължава да пази ценни свидетелства както за праисторическия живот, така и за древното минало на българските земи.