Показват над 200 артефакта в изложбата "Забравените божества"

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) представя повече от 200 артефакта от собствените си фондове в изложбата "Забравените божества", която ще бъде открита на 6 август и ще остане достъпна за посетители до 17 януари 2027 г. Това съобщиха на пресконференция директорът на музея доц. д-р Христо Попов и кураторите Калоян Праматаров и Чавдар Чомаков. От ляво надясно: Чавдар Чомаков, директорът на музея доц. д-р Христо Попов и Калоян Праматаров Снимка: Владимир Шоков/БТА Изложбата включва 213 експоната, открити на територията на днешна България и съхранявани в колекциите на НАИМ-БАН. Директорът на НАИМ-БАН доц. Попов припомни думите на княз Фердинанд при откриването на първата музейна експозиция през 1905 г., че този музей е национален трезор. Директорът на НАИМ-БАН доц. Попов припомни думите на княз Фердинанд при откриването на първата музейна експозиция през 1905 г., че този музей е национален трезор. Снимка: Владимир Шоков/БТА Изложбата представя едни от най-значимите предмети от фондовете "Праистория", "Античност", "Средновековие" и "Каменни паметници", но същевременно показва и огромната работа на нашите реставратори, защото много от тези артефакти изискват сложна консервация, за да могат да бъдат експонирани, каза директорът на музея доц. Христо Попов. Изложбата представя едни от най-значимите предмети от фондовете "Праистория", "Античност", "Средновековие" и "Каменни паметници", но същевременно показва и огромната работа на нашите реставратори, защото много от тези артефакти изискват сложна консервация, за да могат да бъдат експонирани. Снимка: Владимир Шоков/БТА По думите му изложбата е изцяло изградена с експонати от фондовете на НАИМ-БАН и не включва предмети от други музеи в България или чужбина. Попов отбеляза, че в музейните фондове се съхраняват над един милион експоната, а ограниченото пространство на постоянната експозиция не позволява те да бъдат показани пред публика. Именно това е една от причините за организирането на временната изложба. Директорът благодари на екипите, които са работили по проекта през последните осем месеца. Той съобщи още, че към изложбата е подготвен каталог на български и английски език, който ще бъде представен на откриването на експозицията. Изложбата е изцяло изградена с експонати от фондовете на НАИМ-БАН и не включва предмети от други музеи в България или чужбина. Снимка: Владимир Шоков/БТА Кураторът гл. ас. д-р Калоян Праматаров обясни, че повечето от експонатите в изложбата са постъпили във фонда между края на XIX век и края на Втората световна война, макар че има и находки от по-нови археологически разкопки. Сред акцентите са антропоморфните съдове от къснонеолитния обект в местност край село Капитан Андреево, сребърната пластина с изображение на Сабазий от светилището при местността Баланташ, червенофигурният кратер от богато могилно погребение край Симеоновград и дарове и оброчните релефи на Аполон от светилището при връх Аламура, каза Праматаров. Към изложбата е подготвен каталог на български и английски език, който ще бъде представен на откриването на експозицията. Снимка: Владимир Шоков/БТА Той посочи, че експозицията е структурирана в три основни тематични раздела. Първият е посветен на ранноземеделската праисторическа религия, поставяща акцент върху култа към природата и Великата богиня майка. Вторият разглежда тракийската култура, а третият проследява римската епоха и утвърждаването на античната градска култура по българските земи. 137 от артефактите са от този период, като сред тях има бронзови статуетки, оброчни релефи, скулптури и епиграфски паметници. Кураторът гл. ас. д-р Калоян Праматаров обясни, че повечето от експонатите в изложбата са постъпили във фонда между края на XIX век и края на Втората световна война, макар че има и находки от по-нови археологически разкопки. Снимка: Владимир Шоков/БТА Особено място заемат три надписа от Дионисопол, Филипопол и Кабиле, които свидетелстват за религиозния живот по българските земи и са придружени с преводи за посетителите. Според съкуратора и дизайнер на изложбата Чавдар Чомаков идеята е била експонатите да бъдат поставени в среда, която да пресъздава атмосферата на древните вярвания. Експозицията е структурирана в три основни тематични раздела. Снимка: Владимир Шоков/БТА "Целта ни беше посетителят да не преминава просто от витрина на витрина, а да се направи едно цялостно представяне на цялата тази тема за духовността през различните времена", каза той. По думите му за експозицията е използвана мултимедия, която символично насочва погледа към небето и към религиозните вярвания в онези времена. "Идеята е всеки посетител да открие нещо сам за себе си, а не просто да разглежда отелни предмети със суха информация. А да си задава въпроси и след излизането от залата да продължи да си задава въпроси и да се вълнува от тази тема", добави Чомаков. Според съкуратора и дизайнер на изложбата Чавдар Чомаков идеята е била експонатите да бъдат поставени в среда, която да пресъздава атмосферата на древните вярвания. Снимка: Владимир Шоков/БТА Изложбата показва експонати на повече от 6000 години. Посетителите ще могат да се запознаят с образите на забравени божества, култове и митологични персонажи - от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и други божества от тракийската, гръцката и римската религиозна традиция. Експозицията разглежда праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религия, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха. Снимка: Владимир Шоков/БТА Експозицията разглежда праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религия, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха. Посетителите ще могат да се запознаят с образите на забравени божества, култове и митологични персонажи. Снимка: Владимир Шоков/БТА За експозицията е използвана мултимедия, която символично насочва погледа към небето и към религиозните вярвания в онези времена. Снимка: Владимир Шоков/БТА