Изумрудената плоча - загадъчният текст, който пази тайната на Философския камък

Психиатърът Карл Густав Юнг и историкът Джордж Робърт Стоу Мийд посвещават години на изследването на Изумрудената плоча между края на XIX и началото на XX век. През 1942 г. сюрреалистът Андре Бретон включва перифраза на един от най-известните ѝ стихове - "Това, което е долу, е подобно на онова, което е горе, а това, което е горе, е подобно на онова, което е долу", в свое есе. Тридесет и две години по-късно бразилският певец и композитор Жоржи Бен Жор издава албума "A Tábua de Esmeralda", съдържащ дванадесет песни, вдъхновени от алхимията и теософията. През 1977 г., след две години работа, френският композитор Манфред Келкел завършва балета "Tabula Smaragdina", в който съчетава музика с визуални проекции на езотерични мотиви и определя творбата си като "метамузика". Но какво всъщност представлява Изумрудената плоча - текстът, който векове наред вдъхновява учени, художници и мислители? Изумрудената плоча (лат. Tabula Smaragdina), известна още като Изумрудената скрижала, е кратко и загадъчно херметическо съчинение, традиционно приписвано на Хермес Трисмегист - легендарен мъдрец, маг и философ, възникнал като синкретичен образ между гръцкия бог Хермес и египетския Тот. Смятан за основоположник на херметизма, той всъщност е легендарна фигура, а произведенията, носещи неговото име, са създадени от различни анонимни автори между I и III век сл. Хр. Сред най-известните съчинения, свързвани с Хермес Трисмегист, са "Corpus Hermeticum" - сборник от философски трактати с гностически характер, и самата Изумрудена плоча, възприемана като теоретичната основа на алхимията. По-късно нейните идеи намират развитие и в друго произведение, традиционно приписвано на Хермес - "Кибалион", което разглежда по-подробно седемте универсални принципа на херметизма. През X век мюсюлмански учени отъждествяват Хермес Трисмегист с пророка Идрис, почитан в исляма като втория пророк след Адам. Така херметизмът постепенно започва да се възприема и като част от ислямската пророческа традиция. Мозайката с образа на Хермес Трисмегист в катедралата в Сиена е създадена през 80-те години на XV век. През Ренесанса легендарният мъдрец е почитан като пазител на древното знание, а херметическите текстове, сред които и "Tabula Smaragdina", се радват на огромен интерес. Снимка: Wikimedia Commons Най-старият известен ръкопис на Изумрудената плоча е на арабски език и носи заглавието "Lawḥ al-zumurrudh". Текстът е достигнал до нас в четири редакции, включени в мистични и алхимически трактати, съставени между VIII и X век. Сред тях са "Kitab Sirr al-Khaliqa wa Sanat al-Tabia" ("Книга за тайната на сътворението и изкуството на природата"), "Kitab Sirr al-Asar" ("Книга на тайната на тайните") и "Kitab Ustuqus al-Uss al-Thani" ("Втора книга за основния елемент"). До XII век не са известни латински преводи на Tabula Smaragdina. Именно латинските версии обаче се превръщат в основния източник за Западна Европа и запазват това си значение чак до XX век, когато ориенталистите Ерик Джон Холмярд и Юлиус Руска откриват значително по-ранните арабски ръкописи. Както вече стана дума, най-старият от тях е част от "Книга за тайната на сътворението и изкуството на природата", датирана от края на VIII или началото на IX век. Не е изключено самият текст да представлява превод на изгубен гръцки или сирийски оригинал, но е възможно и да е съставен въз основа на още по-древни източници. Любопитното е, че самият текст посочва като свой автор Аполоний от Тиана - неопитагорейски философ, роден в Кападокия, но принадлежащ към елинистичната културна традиция. Подобни приписвания обаче са широко разпространени в арабската езотерична литература и не могат да бъдат приемани като сигурно доказателство за авторство. Всъщност