"Таймс": Руснаците вече наричат август "прокълнат". Ще бъде ли най-мрачният за Путин?

Според Т. С. Елиът април е най-жестокият месец, но именно настъпването на август е това, от което много руснаци се страхуват, пише британският в. "Таймс". Известен като "черният" или "прокълнатият" август, осмият месец от годината традиционно носи хаос на Русия - от опита за преврат на съветските хардлайнери през 1991 г. до потъването на ядрената подводница "Курск" през 2000 г., първата година от управлението на президента Владимир Путин. След това през годините август носи още нещастия, включително смъртоносни наводнения и горски пожари, терористични атаки, самолетни катастрофи и експлозия в Саяно-Шушенската ВЕЦ през 2009 г., която отне живота на 75 души. По-скорошно събитие бе през август 2024 г., когато украинските войски нахлуха през границата в западната Курска област, пренасяйки войната на Кремъл на руска територия. Путин има сериозни причини да се страхува от предстоящия август. Представян години наред от кремълската пропаганда като единствения политик, способен да гарантира националната сигурност, решението на Путин да нахлуе в Украйна през 2022 г. доведе до почти ежедневни удари по сърцето на Русия. Петролни съоръжения бяха изпепелени, а огромни складове на Wildberries, най-големият концерн за онлайн търговия в страната, също бяха атакувани в опит да се парализира банковата система. Докато Русия гори, режимът на Путин е подложен на най-сериозната комбинация от военен, икономически и политически натиск, откакто той дойде на власт преди повече от четвърт век, пише изданието. Катастрофалните външни войни изиграха основна роля в разпадането на царския и съветския режим и сравненията със ситуацията в днешна Русия са неизбежни. Широко разпространените съмнения относно психическото състояние на Путин засилват тревогите на руснаците. "Той винаги е бил сравнително здравомислещ, не беше откъснат от реалността. Сега не знам", споделя източник в Москва, близък до Кремъл, цитиран от "Таймс". Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви миналата седмица, че членове на вътрешния кръг на Путин са казали на Киев и западните съюзници, че руският лидер носи цялата отговорност за войната. Той не даде други подробности. Татяна Становая, руски политически анализатор в изгнание и експерт по Кремъл, твърди, че руският елит губи вяра в способността на режима да се справи с предизвикателствата пред страната. "Докато по-рано Русия беше уверена, че страната може поне да избегне загубата на войната и да кара по инерция още дълго време, сега елитите са обхванати от страх пред безсилието на системата пред лицето на растящите проблеми", казва тя. Въпреки че Становая смята, че има малка надежда (ако изобщо има такава) икономическите и социалните трудности да принудят Путин да прекрати инвазията, тя посочва, че режимът му е изложен на риск от разпадане. "Ситуацията е като блокирал болт (ръждясал на мястото си): колкото и сила да се прилага, той остава неподвижен, докато останалата част от конструкцията поема напрежението. Натискът не променя позицията на Путин, по-скоро той увеличава риска от деформации и пукнатини в околната система", пише тя. И все пак, ако Русия страда, същото важи и за Украйна, и няма основания да се подозира, че армията на Путин е на прага на пълно поражение. Руските войски все още контролират около една пета от Украйна, докато ракетите на Москва обстрелват градовете ѝ всеки ден. Малко преди да бъде освободен от Зеленски като главнокомандващ на Украйна, генерал Олександър Сирски предупреди, че повратната точка във войната е все още "далеч". В действителност никой не знае какво, ако изобщо нещо, ще се окаже последната капка за режима на Путин. Сривът, ако се случи, може да бъде предизвикан от събитие тип "черен лебед", като например бунта на Евгений Пригожин и наемниците от "Вагнер" през 2023 г. През 2014 г. Глеб Павловски, покойният "политтехнолог" на Кремъл, който помогна на Путин да вземе властта, преди да се обърне срещу него, заяви, че е "невъзможно" да се предвиди колко дълго режимът ще успее да се задържи, но краят му ще дойде със зашеметяваща скорост. "Когато падне, ще падне за един ден", каза той тогава. Въпреки че украинските атаки изопват нервите в цялата страна и натоварват икономиката, малко вероятно е те да играят огромна роля в промяната на общественото мнение, казва Николай Рибаков, лидер на "Яблоко" - единствената антивоенна партия в Русия, която не е забранена от Кремъл. "Всички казват, че това е лошо, но правят различни заключения. Някои клонят към мир, докато други клонят към укрепване на позициите на Путин. Те стават по-агресивни", казва той. И все пак недоволството от Путин очевидно расте. Дори официалният му рейтинг на одобрение спадна с 5 процентни пункта - до 66 на сто - само за една седмица този месец, което е най-ниското му ниво от началото на войната, според държавна социологическа агенция. Политически анализатор и бивш автор на речите на руското правителство Абас Галямов твърди, че проучването е част от плана на Кремъл да прикрие още по-рязък спад в подкрепата за руския лидер. "Тази цифра от 66 процента е около два пъти по-висока от реалната", казва той. "Благодарение на това проучване, за което всички пишат, целият свят е убеден, че мнозинството руснаци подкрепят Путин. А когато дойде подходящият момент, ВЦИОМ ще обяви, че рейтингът е започнал да расте", казва Галямов, който е обявен от Кремъл за "чуждестранен агент". На фона на непрестанните украински удари, някои хардлайнери изглежда търсят убежище в преклонението пред Йосиф Сталин, съветския диктатор, чиято репутация процъфтява при управлението на Путин. Най-малко 24 нови паметника или бюста на Сталин са открити в Русия и окупирана Украйна от началото на войната, като повече от половината са издигнати миналата година. Нов паметник на Сталин, който се появи в град Череповец миналата седмица, беше четвъртият, построен във Вологодска област през последните две години. Георгий Филимонов, губернатор на региона и член на управляващата партия "Единна Русия", заяви, че чистките на Сталин са били "необходим инструмент за консолидиране на властта" - ясен намек към собствената кампания на Путин за политически терор. Ако този август се окаже най-черният досега за Путин, падането му от власт едва ли би поставило началото на нова ера на демокрация и човешки права в Русия. Тъй като лидерите на либералната опозиция са мъртви или в изгнание, той почти сигурно ще бъде наследен от член на съществуващия сектор за сигурност или политически елит, пише "Таймс". Малко се е променило в това отношение, откакто Павловски (който почина през 2023 г.) беше попитан преди повече от десетилетие какъв режим ще наследи властта след внезапния колапс на дългото управление на Путин. Отговорът му бе: "Копие на сегашния".