България няма стратегия, с която да привлича милиардни инвестиции

Дълги години се казваше, че високотехнологичният сектор в България върви добре поради факта, че държавата под никаква форма не се намесва в него. Сега обаче без участие на институциите не можем да сме конкурентоспособни в надпреварата за големи западни инвестиции и се оказва, че стратегия липсва, а ключови проекти се случват на други места в региона. Това коментира в студиото на Money.bg председателят на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) Илия Кръстев. БРАИТ: Бюджетът отлага реформи, а инвеститорите не чакат Работодателската организация предложи пакет от мерки за конкурентоспособността и финансите на държавата Организацията излезе с остра позиция срещу бюджета още преди внасянето му в Народното събрание. Текстовете в крайна сметка бяха приети на практика без промени в тях Кръстев вижда един основен проблем: "Не показва никаква стратегия. Влиза в наратива на това, което виждаме през последните няколко години - прехвърляне на отговорността към предходните управляващи: предвид това какво са направили хората преди нас, не можем да направим нещо по-добро". Той посочи високия заложен дефицит от 5,7% и обвързаното с него увеличаване на дълга, както и липсата на реформи в държавната администрация като едни от практическите проблеми в план-сметката на държавата. "Бюджетът трябва да е проявлението на стратегията на държавата - особено във варианта, в който политическа партия управлява с пълно мнозинство и може да вземе всички решения, които смята, че са стратегически", подчерта председателят на БРАИТ. Любомир Дацов: Бюджетът на държавата е на плаващи пясъци, може всичко да се случи Напомпаната инфлация ще даде още година комфорт на правителството за по-високи разходи А това е важно в много по-голям контекст, отколкото предполага "екселската сметка": "Това е последният шанс България да участва по-активно в глобални процеси. Сигналите, които дава държавата по отношение на икономиката си, казват къде има смисъл да се прави бизнес". В този контекст държави, с които сме се конкурирали за западни инвестиции, "стават много по-активни" и разработват цялостни стратегии. Илия Кръстев даде пример с Хърватия, където преди няколко месеца беше обявена американска инвестиция за 50 милиарда в гигафабрика за изкуствен интелект. "50 милиарда са чуждестранните инвестиции за последните над 15 години в България. Това означава пълна трансформация на това къде отиват инвестиционните потоци в един цял регион", подчерта Кръстев. Потоците отиват в Хърватия, която откъм ключовите изисквания за такъв проект - енергийна инфраструктура, специалисти, вода за охлаждане, данъчна система и големина на пазара, е по-зле позиционирана от България според Кръстев. Същото се вижда и в Гърция: "Преди 6-7 години, когато правехме технологични събития, нямаше компании от Гърция, които да повикаме. За 6-7 години нещата много се промениха и те се промениха през държавна политика - през ангажиране на чуждестранни инвеститори, проактивна комуникация с тях, позициониране и стратегически стъпки по отношение на това какво искаш да се случи с икономиката". "Разбирането на политическата класа в Гърция по отношение на това какво ще се случва с живота и с икономиката глобално - няма база за сравнение. Тези хора влизат в разговор в дълбочина по отношение на това как се променят обществата, какво ще се случи с работната ръка, как ще се защитава интелектуалната собственост, кои са държавите, които ще могат да станат лидери на цели региони, привличайки такива инвестиции", подчерта председателят на БРАИТ. На този фон: "Ние какво правим по отношение на развитието на регионите? Почти нищо. Това, че някъде е открит индустриален център и са рязани ленти - как е част от националната стратегия за реиндустриализация, как е свързано с инвестициите в инфраструктура, как има специализация по региони предвид наличието на хора, университети и т.н.? По-скоро става дума за наличие на европейски пари, които инвестираме, за да свършим едно или друго - понякога с чисто политически цели". Необходим е нов "разказ", в който не е достатъчно да се изтъква колко евтина дестинация е България и да се чакат чуждите делегации сами да влязат в министерствата. "Ако единствената ни конкурентоспособност е цената на труда, AI рано или късно ще я ерозира" Ново проучване търси отговора на въпроса успява ли българският бизнес да превърне изкуствения интелект в свое предимство "Единственият ни шанс е, използвайки историята, която имаме (в технологичните