Когато италианската традиция срещне българския талант: Голямото завръщане на Верди у нас

Таня Радева-Лазарова е артист с редкия дар да съчетава вокалното майсторство с дълбока академична подготовка и забележителен диригентски размах. Тя притежава докторска степен по "Теория и практика на изпълнителското изкуство", а гласът ѝ е аплодиран от публиката в Швеция, Финландия, Унгария и редица други страни. Призната като една от най-видните български камерни певици, Таня е изключително универсален изпълнител, репертоарът ѝ се простира от класическите оперни шедьоври на Моцарт, Пучини и Верди, през обичани мюзикъли като "Котките" и "Уестсайдска история", до премиери на съвременни български вокални творби. Освен ярка оперна прима, тя оставя следа и на диригентския подиум като дългогодишен ръководител на световноизвестния Детски хор на Българското национално радио. Под нейното диригентство хорът споделя сцената със световни величия като Хосе Карерас и рок легендата Таря Турунен, а за работата си по мащабната продукция на Софийската опера и балет "Борис Годунов", Таня и постановъчният екип са удостоени с престижната награда "Кристална лира". Гласът ѝ е запечатан в множество записи за БНР, БНТ, както и за студия в Италия и САЩ. През август тази година публиката у нас ще има възможност да преживее вълнуваща среща между италианската оперна традиция и българския талант. Този август, Таня Радева-Лазарова ще бъде специален гост-сопрано в националното турне на престижната италианска Филхармония "Джузепе Верди ди Салерно", където ще си партнира на сцената с изключителния баритон Марко Ди Сапия, събитие, което обещава незабравими музикални мигове под звездите. Таня Радева-Лазарова е артист с редкия дар да съчетава вокалното майсторство с дълбока академична подготовка и забележителен диригентски размах. Снимка: Личен архив - Г-жо Лазарова, завършвате "Оперно пеене" във Вокалния факултет на НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на Людмила Хаджиева, а по-късно работите с имена като Дарина Такова, Катя Ричарели и Стефка Евстатиева. Какво остави всяка от тези срещи във Вашето развитие като певица?- Смятам се за изключително щастлива, че по пътя си съм имала възможността да се уча от толкова големи имена. Всяка от тези срещи ми даде нещо различно и ценно. Людмила Хаджиева беше моят фундамент, от нея научих вокалната техника, уважението към текста и как да търся смисъла зад всяка фраза с внимание към детайла. Работата ми с Дарина Такова ми показа какво означава истинско вокално майсторство и дисциплина. От нея научих колко важно е непрекъснатото усъвършенстване и колко високи трябва да бъдат изискванията към самия себе си. Срещата с Катя Ричарели, макар и за кратко беше вдъхновяваща със своята артистична свобода и емоционалност. Тя ми напомни, че освен техника, в пеенето трябва да има и сърце, и че публиката усеща преди всичко искреността на изпълнителя. От Стефка Евстатиева получих безценни уроци за сценичното присъствие, професионализма и отговорността към изкуството. Нейният международен опит и отдаденост на професията са пример, който продължава да ме вдъхновява. Всички тези личности по различен начин са допринесли за моето развитие и са ме изградили като артист. Благодарна съм, че съм имала възможността да се докосна до техния талант, опит и човечност. - Верди е композитор, който изисква не само вокална сила, но и голяма драматична дълбочина. Като гост сопрано на турнето на италианската Филхармония "Джузепе Верди ди Салерно" в България - заедно с Марко Ди Сапия, какво предизвикателство и какво вдъхновение носи за Вас тази среща с неговата музика?- Музиката на Верди винаги е била особено предизвикателство и вдъхновение за мен. Той е композитор, който изисква стабилна вокална техника и голяма дълбочина. В неговите героини има огромна човешка сила, но и ранимост, и именно това прави интерпретацията толкова вълнуваща. За мен участието като гост в турнето на италианската филхармония "Джузепе Верди ди Салерно" е чест и изключително ценен професионален опит. Работата с италиански музиканти носи особена атмосфера, защото те живеят с тази музика и я носят в своята културна памет. Това ме мотивира да търся още по-голяма автентичност и дълбочина в изпълнението. Срещата ми на сцената с Марко Ди Сапия ще бъде много вдъхновяваща за мен. Когато се работи с артисти с богат международен опит, обменът е взаимно обогатяващ и те кара непрекъснато да надграждаш себе си. Най-голямото предизвикателство при Верди е да намериш баланса между вокалното майсторство и драматичната истина. Публиката не иска само красив глас - тя иска да повярва на историята и на емоцията. А най-голямото вдъхновение е именно силата на тази музика, която повече от век и половина продължава да вълнува хората по целия свят. През август 2026 г. Филхармоничният оркестър "Джузепе Верди ди Салерно" ще направи своето първо голямо турне в България. Снимка: Vienna Trend Events - Имате в репертоара си и програми, посветени изцяло на българско творчество. Как, според Вас, трябва да бъде представяна българската музика пред съвременната публика?- Вярвам, че българската музика трябва да бъде представяна не като музейна ценност, а като живо изкуство, което има какво да каже и на днешния човек. Нашите композитори са създали произведения с изключителна художествена стойност, но за да достигнат до съвременната публика, те трябва да бъдат изпълнявани с убеденост, вдъхновение и разбиране. Много важно е да създаваме контекст около музиката. Когато публиката научи повече за композитора, за епохата или за историята зад едно произведение, тя много по-лесно изгражда емоционална връзка с него. Хората не се вълнуват само от нотите - те се вълнуват от историите, които стоят зад тях. Смятам също, че българската музика трябва да присъства естествено редом до световния репертоар. Не защото е "българска", а защото заслужава своето място със своите качества. Когато едно произведение е силно и искрено, то говори на публиката независимо от националността си. Особено важно е да достигаме до младите хора. Това изисква нови форми на представяне, повече образователни инициативи и по-активно присъствие в съвременните комуникационни канали. Ако искаме българската музика да има бъдеще, трябва да изграждаме своята публика още днес. За мен всяко изпълнение на българско произведение е не само артистичен избор, но и отговорност. Това е начин да съхраняваме културната си памет и едновременно с това да показваме, че българската музика продължава да бъде жива, актуална и способна да вълнува. "Публиката не иска само красив глас, тя иска да повярва на историята и на емоцията", казва Таня Радева-Лазарова. Снимка: Личен архив - Вие сте изпълнител на премиерни произведения от български композитори. Какво Ви привлича в срещата с новото и непознатото?- Винаги съм вярвала, че музикалното изкуство живее не само чрез своите шедьоври от миналото, но и чрез творбите, които се създават днес. Именно затова срещата със съвременната музика е толкова важна и вълнуваща за мен. Когато изпълняваш утвърден репертоар, имаш опората на традицията и на поколения големи изпълнители преди теб. При премиерните произведения ситуацията е различна - ти си сред първите, които дават живот на музиката пред публика. Това носи голяма отговорност, но и огромна творческа свобода. Особено ме привлича възможността за пряк диалог с композитора. Рядко в класическия репертоар можем да попитаме автора какво е търсил в една фраза или каква емоция стои зад определена музикална идея. При новата музика този жив обмен е безценен и превръща творческия процес в истинско сътрудничество. За мен е и въпрос на мисия да подкрепям българските композитори и да участвам в представянето на тяхната музика. Вярвам, че всяка национална култура има нужда не само да пази своето наследство, но и да създава нови произведения, които да говорят на съвременната публика. Непознатото винаги носи известен риск, но именно в него често се крият най-интересните открития. Срещата с нова партитура ме кара да изляза от зоната си на комфорт, да търся нови изразни средства и да продължавам да се развивам като артист. И може би точно това е най-голямото вдъхновение - усещането, че участваш в раждането на нещо ново. - Като диригент сте участвали в големи музикални постановки и събития, сред които "Борис Годунов", "Кармина Бурана", "Властелинът на пръстените" и други мащабни продукции. Какво остава скрито за публиката зад тези големи сцени?- За публиката на сцената се вижда крайният резултат - големият спектакъл, силната емоция и завършената художествена картина. Но зад това винаги стои изключително дълъг и сложен процес, който остава невидим. В подобни мащабни продукции най-важното е координацията между много различни участници - солисти, хор, оркестър, диригенти, режисьори, технически екипи. Всяка малка част трябва да бъде прецизно изградена, за да може накрая всичко да звучи като едно цяло. Това изисква огромна концентрация и дисциплина. Също така зад сцената има много репетиционна работа, в която се търси не само точността на нотите, но и смисълът, драматургията, общата концепция. Често именно там се ражда истинският спектакъл - в многото повторения, в обсъжданията, в малките промени, които постепенно изграждат цялостната форма. Не по-малко важно е и напрежението, което съпътства такива продукции. Винаги има момент на отговорност - към авторите, към публиката и към всички участници. В този смисъл диригентската работа е и психологическа - тя изисква да поддържаш спокойствие, яснота и фокус в един много динамичен процес. Но въпреки всички трудности, това, което остава най-ценно, е усещането за общо усилие. Когато накрая всичко се слее в един спектакъл и публиката го преживее като нещо естествено и завършено, това е най-голямата награда за целия невидим труд зад сцената. Таня Радева-Лазарова ще бъде специален гост-сопрано в националното турне на престижната италианска Филхармония "Джузепе Верди ди Салерно". Снимка: Софийска филхармония - След множество концерти, записи в България, Италия и САЩ, международни участия и награди има ли все още момент преди излизането на сцената, който Ви връща към първото вълнение на младата певица?- Да, и мисля, че това е едно от най-ценните неща в този професионален път. С годините човек натрупва опит, увереност и спокойствие, но вълнението преди излизане на сцена никога не изчезва напълно - и не бива да изчезва. Всяко изпълнение е различно, всяка публика е различна, всяка зала има своята атмосфера. Този момент непосредствено преди излизането винаги носи напрежение, концентрация и една особена чувствителност. И именно тогава понякога се връща онова първично усещане от началото - смес от трепет, радост и очакване. Мисля, че ако един артист престане да изпитва това вътрешно напрежение и вълнение, започва да губи част от живата връзка с изкуството. Затова аз го приемам не като пречка, а като част от процеса, която ме държи будна и концентрирана. И може би точно това е връзката с младата певица в мен - онзи момент, в който всичко започва отново, независимо колко концерта и сцени са останали зад гърба ми.