"Одисея" на Кристофър Нолан възроди тайно общество в Гърция

Група жени излизат иззад платнище, опънато пред малка пещера, облечени в бели обредни одежди. Мъже и жени на различна възраст стоят в полукръг, докато жените повеждат кратко шествие около каменния олтар. Една от тях поставя малка статуетка на Атина, древногръцката богиня на мъдростта, в задната част на олтара, а тамянът гори. Картината напомня сцена от Древна Гърция, но не е такава. Това е малка, но отдадена общност в Атина, чиито членове и днес почитат Атина, Зевс, Дионис и Посейдон не като метафора или само като културно наследство, а като реална религиозна практика в Гърция на 21 век. Поводът е Плинтерия, древен атински очистителен празник, свързан с ритуалното измиване на свещената статуя на Атина. А групата е Labrys, съвременна общност на елинския политеизъм, която организира общи събития и насърчава домашното богослужение в чест на древните богове, познати от класически произведения като "Одисеята". Блокбъстърът на Кристофър Нолан, вдъхновен от омировия епос, е поредният прочит на класическия мит, а за част от членовете на Labrys, чието име идва от двуострата брадва, свещен символ в минойската и древногръцката култура, филмът е още едно доказателство, че Холивуд и западната популярна култура са откъснали съвременните гърци от собствената им древна история. Съоснователят на Labrys Христос Панопулос, който приема религиозното име "Пандион" по името на двама митични атински царе, съжалява за липсата на гръцко присъствие във филма на Нолан и в други проекти, които черпят силно от гръцките културни опори. "Това е присвояване", обяснява той пред CNN, докато членовете на Labrys подреждат олтар за церемонията. "Няма нито един гръцки актьор." Недоволството му произтича от усещането, че външният свят е наложил разделение между съвременна и древна Гърция. Древната, казва той, се възприема като принадлежаща на всички, без гърците да имат думата как да се разказват тези истории, нещо, което според него Холивуд едва ли би си позволил днес например при представяне на древни индийски сюжети. За Панопулос и хората около него е важно да се подчертае, че те не са исторически възстановчици и не разглеждат движението си като "възраждане". По-скоро го виждат като продължение на религиозни практики, които се простират през цялата гръцка история. Дори гръцкото православие, доминиращо в страната от векове,