Може ли Китай да укроти Иран? Държавите от Залива изпитват влиянието на Пекин

С новото изостряне на войната с Иран арабските държави от Персийския залив все по-често се обръщат към Китай, а не към Съединените щати, с надеждата Пекин да използва икономическото си влияние върху Техеран. Целта им е да бъде възстановена сигурността на корабоплаването през Ормузкия проток и Червено море - изпитание, което ще покаже доколко Китай е способен и готов да оказва реален натиск върху Иран. Според източници от региона стремежът към по-активна китайска роля е резултат от нарастващото разочарование от развитието на конфликта. Войната, започнала с американско-израелските удари срещу Иран на 28 февруари, отслаби основния регионален противник на арабските монархии, но едновременно с това постави под заплаха жизненоважния им енергиен износ и ги направи по-уязвими за ответни действия. На фона на заплахите на Иран и неговите съюзници срещу корабоплаването през Ормузкия проток и пролива Баб ел-Мандеб в Червено море, държавите от Залива потърсиха съдействието на Пекин, осъзнавайки, че войната е разкрила ограниченията на американската мощ, посочват трима регионални източници. Китайският външен министър Ван И проведе десетки телефонни разговори и срещи с колеги от региона в опит да бъде постигнато ново прекратяване на огъня. Специалният пратеник Джай Дзюн също посети няколко арабски столици в Персийския залив и Иран. "Китай поддържа тесни контакти с всички страни и последователно работи за прекратяване на бойните действия и насърчаване на мира", заяви китайското външно министерство в отговор на запитване за коментар. Позицията на Китай е деликатна. Страната е едновременно един от най-големите купувачи на петрол от държавите в Залива и най-важният търговски партньор на Иран. "Между държавите от Залива и Китай има огромно взаимно уважение, а Пекин е ключов търговски партньор, затова чувствителните въпроси се поставят изключително дискретно", казва източник от региона. От своя страна Иран заявява, че ще запази контрола върху Ормузкия проток, като подчертава, че е бил нападнат именно по време на преговорите за ядрената си програма, която САЩ и Израел са решени да ликвидират.  Според същия източник правителствата от Залива се надяват Китай постепенно да насочи Техеран към политическо решение чрез преговори. Те обаче са наясно, че Пекин традиционно действа предпазливо и избягва резки дипломатически ходове. Наред с това не изключват възможността продължителният конфликт да е и в интерес на Китай, тъй като увеличава натиска върху Съединените щати. Политиката на Китай е ограничена от съперничеството със САЩ След срещата на върха между Китай и държавите от Персийския залив през 2022 г. Пекин значително разшири търговските и инвестиционните си връзки с шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив - Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Нова среща на върха е планирана за тази година в Рияд, макар все още да няма официално потвърждение. Въпреки това Китай избягва публично да се противопоставя на иранските заплахи срещу корабоплаването. Това поражда съмнения доколко Пекин е готов да използва влиянието си, за да гарантира сигурността на региона и свободния износ на енергийни ресурси. "Китайците се стремят да бъдат по-ангажирани и по-полезни. Но се оказаха по-малко влиятелни, отколкото очаквахме. Дали причината е липса на политическа воля или ограничени възможности, е спорен въпрос. Когато Съединените щати се намесят пряко, геополитическите сметки на великите сили изместват всичко останало", казва втори източник от региона. Според експерта по Китай във Вашингтонския институт Хенри Тугендхат основният приоритет на Пекин е да запази добрите си отношения с всички държави в Близкия изток, вместо да рискува дипломатически последствия, заемайки открито страна в конфликта. След прякото включване на Вашингтон китайските стратегически изчисления вече излизат извън рамките на региона и се вписват в глобалното съперничество със Съединените щати. "Правителствата от Залива могат да купуват китайски технологии, инвестиции и дронове, но не могат да купят китайско влияние, което да функционира независимо от отношенията между Пекин и Вашингтон", казва източник, запознат пряко с китайските дипломатически контакти. Очаква се китайският президент Си Цзинпин да посети САЩ на 24 септември за разговори с президента Доналд Тръмп. Китайското външно министерство съобщи, че Си е предложил план от четири точки за укрепване на мира и стабилността в Близкия изток, както и инициативи за насърчаване на развитието, сигурността и регионалното сътрудничество. Пекин балансира между икономическите и геополитическите си интереси През последните години Китай използва силните си икономически позиции, за да засили дипломатическото си присъствие в Близкия изток. Пекин посредничи за възстановяването на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран през 2023 г. - успех, който днес е подложен на сериозно изпитание. Миналата седмица трима пакистански източници съобщиха пред Ройтерс, че Пекин насърчава Пакистан да посредничи между Вашингтон и Техеран за възобновяване на мирните преговори. Китайското външно министерство тогава заяви, че страната ще продължи да играе "активна роля за възстановяването на мира и спокойствието в региона на Персийския залив възможно най-скоро". Пекин е провел и преки разговори с йеменското движение "Ансар Аллах" (хусите), за да гарантира безопасното преминаване на китайски танкери през южната част на Червено море. Това се случва, след като подкрепяната от Иран групировка заплаши да блокира достъпа до саудитските пристанища. Китайското министерство на транспорта не е коментирало информацията. Според Анна Боршчевская от Вашингтонския институт единственият видим резултат от китайската дипломация досега са ограничени двустранни договорености, които предпазват свързаните с Китай търговски кораби. "Извън това е трудно да се види какво друго Китай е успял - или е бил готов - да постигне", казва тя. По думите ѝ войната позволява на Пекин едновременно да защитава собствените си интереси и да увеличава политическия натиск върху американските и европейските лидери чрез поскъпването на енергийните суровини. Китай продължава да се възползва от значителните отстъпки в цената на иранския петрол вследствие на международните санкции. През последните години Пекин разшири подкрепата си за иранската сигурност чрез доставки на компоненти с двойна употреба, оборудване за производство на чипове и системи за сателитна навигация, без обаче открито да предоставя военна помощ след началото на войната. След избухването на конфликта китайските власти последователно отричат публикации, според които са предоставяли на Иран оборудване за производство на чипове, разузнавателна информация или отбранителни системи. Според Пекин неговата позиция е "открита и последователна" и страната "никога не е наливала масло в огъня". Анализатори смятат, че реакцията на Китай следва дългогодишната му стратегия да избягва обвързващи ангажименти в сферата на сигурността далеч от основните му стратегически интереси в Източна Азия. За разлика от Съединените щати, чиито съюзи се основават на взаимни отбранителни задължения, Китай предпочита партньорства, изградени върху търговията, инвестициите и продажбите на оръжие, като избягва по-дълбоко военно ангажиране извън непосредственото си географско обкръжение. Източникът, запознат с китайските дипломатически контакти, посочва, че прагматичното разбирателство между Пекин и хусите до голяма степен е предпазило свързаните с Китай кораби от нападения, но не е довело до прекратяване на всички атаки. По думите му Китай действа по същия начин, както и по време на нападенията на хусите срещу търговски кораби през 2023 и 2024 г. За разлика от Съединените щати Китай няма отбранителни ангажименти в Персийския залив, няма военен мандат да гарантира сигурността на морските маршрути и не проявява желание да поеме подобна роля. Пекин вече заяви, че не възнамерява да използва военна сила за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток и не смята, че други държави могат да го направят. Вместо това Китай настоява за дипломация, диалог и гарантиране на безопасното и свободно движение по международните морски търговски маршрути.