ЕК ще даде нова оценка по процедурата за свърхдефицит срещу България през ноември

Европейската комисия ще направи през ноември нова оценка по процедурата за прекомерен дефицит срещу България. Това съобщи говорител на институцията в отговор на въпрос за приетия бюджет на страната за 2026 г. От Комисията следят внимателно развитието и отчитат, че при запазване на сегашната посока нетният ръст на разходите може да бъде по-висок от договорения по-рано. Оценката за България ще бъде представена заедно с есенната прогноза на ЕК за състоянието на европейската икономика. В началото на юни Европейската комисия представи оценка, според която нашата страна отговаря на условията за задействане на процедурата по прекомерен дефицит. Още 9 държави са в същата процедура - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния. В оценка за нашата страна в доклад от 142 страници ЕК отчете, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС. Причината е отчетеният бюджетен дефицит за 2025 г., който надвишава допустимия праг от 3% от брутния вътрешен продукт, заложен в европейските фискални правила. Подобно развитие би поставило България под по-строг финансов надзор от страна на европейските институции и би наложило изготвянето на план за ограничаване на дефицита. Процедурата предвижда редовен мониторинг на публичните финанси и конкретни препоръки за стабилизиране на бюджета. При продължително неспазване на изискванията са възможни допълнителни мерки, включително финансови санкции и ограничения върху достъпа до определени европейски средства. Преди това финансовият министър Гълъб Донев съобщи, че финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи - над 8,5 млрд. евро. По думите му към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи - средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата", които едва сега излизат наяве. България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.