Кои са най-достъпни дрифт автомобили в България (снимки)

Дрифтът е забавление, което изисква конкретен тип кола. Не всяка бърза кола става за целта, и не всяка евтина кола е добър избор. Задължителното в случая обаче е задвижването да е на задната ос. Днес ще разгледаме как изглежда пазарът на достъпните дрифт автомобили у нас. На него може да откриете както запазени перли за под 6000 евро, така и тъй наречените "зимарки" за малко над 1000 евро, с които може да се позабавлявате за един сезон. Но първо нека се запознаем с най-важното правило при избор на достъпен дрифт автомобил. Защо задното предаване е задължително условие? Истинският дрифт се случва само при коли със задно предаване (RWD). При тях задните колела получават цялата тяга и при рязко изгазване на газта губят сцепление с пътя. Така колата тръгва настрани, а водачът контролира ъгъла с волана и газта. Колите с предно предаване нямат тази възможност. При тях предните колела трябва едновременно да карат и да управляват колата, затова плъзгането е кратко и трудно за контрол. Вижте как изглеждат достъпните дрифт машини >> >> >> Колите със задвижване на всички колела са по-специфични. Системата им е проектирана точно за обратното - да пренасочва тяга и да предотвратява загубата на сцепление. Освен това извън Subaru и BMW системите AWD са електронни и дават предимство на предната ос, което стеснява допълнително изборът ви. 1. BMW серия 3 - поколения E36 и E46 Това са най-разпространените дрифт коли в България, и причината е проста - навсякъде има части, механици разбират двигателите, а общността от хора с подобни коли е голяма. E36 е по-старата и по-евтина платформа, а E46 предлага по-добра геометрия на окачването и по-стабилно поведение при висока скорост. Двигателите M50 и M52 се смятат за най-надеждния избор. Но и при двата модела има шанс да се завъртите, ако натиснете спирачката в неправилния момент, дори да не смятате да дрифтирате. Причините са комплексни. При E36 практически няма стабилизираща система в масовите варианти. При E46 DSC се появява, но по-старите/базовите версии също често са без нея или тя е изключена/повредена при внос на употребявани коли. Без електроника, която да коригира поднасянето, грешка на водача се превръща директно в загуба на контрол. Износени тампони на задния мост, общо износване на окачването и дори износени или неподходящи гуми могат да са друга причина за инциденти с двата модела. Ако искате да ползвате по-дълго своето BMW 3-та серия се насочете към E46 произведено в този век и направете добре оглед за общото състояние на колата. Добре е да посетите и майстор преди покупка. Мнозина се насочват към седаните, но Compact варианта е по-къс, по-лек и в някои отношения по-спортен и добър за дрифт. Купе версията при E46 е малко по-дълга от седана. Но дори с комбито ще може да се забавлявате. Не трябва да забравяте, че скоро Е46 ще навърши 25 години и ще започне да се превръща в ретро автомобил. При запазените E36 това вече е факт и те са поскъпнали, а Е30 вече е в графа класика. И като казахме Е30... Най-леката и най-чистата за дрифт кола в класацията ни може би е именно това. Добрите екземпляри се търсят и от колекционери, затова цените растат. Основният проблем при българските бройки е ръждата. При преглед на E30 задължително се проверяват бомбетата на амортисьорите, прагове, подкалници и задните греди. Задължително е не просто да надникнете под колата, а да огледате ситуацията под мокета и на всички скрити места. Ръждата вече не е само козметичен проблем, а въпрос на безопасност. Добре е да проверите и окачването Ако откриете бройка с малко ръжда и на добра цена (сходна с тази на Е36 или Е46), то на ход сте вие. Трябва да знаете, че има варианти и без ABS. Но ако това не ви плаши, то за мнозина Е30 има по-спортно поведение от Е36 и Е46. Една от причините е, че E30 тежи значително по-малко от E36/E46. По-малкото тегло означава по-директна връзка между действията на водача и реакцията на колата - по-остра промяна на посоката, по-малко инерция за "потискане" при завой. E30 има чисто хидравлично или дори немодифицирано механично усилване на волана в базовите варианти - усещането за пътя е много по-директно. По-простото окачване също помага за по-директното поведение. BMW E30 е по-лека, по-проста механично и с по-малко електронни филтри, което превръща всяко действие на волана и педалите в директен, ясен сигнал за водача. Точно тази "суровост" е причината мнозина да я смятат за по-забавна, но и по-непрощаваща грешки. Старата немска гвардия. W201 и W124 са два модела на Mercedes-Benz, станали особено популярни у нас, защото са здрави, комфортни и непретенциозни. Двете платформи предлагат здраво RWD шаси на разумна цена. W124 е по-евтин в момента, но и по-тежък. И двата модела прощават леки грешки на начинаещ водач, защото поведението им е предвидимо. Но дори и по-леката и малка W201 има съвсем различна философия спрямо BMW. Шофьорското изживяване е концентрирано около спокойствието и комфорта, а не около адреналина. И двете коли (особено с дизеловите двигатели OM601/602/603/606) са легендарни с издръжливостта си. Дори с връщане на километража, той може да надхвърли 1 милион километра. Ръждата също е по-малко. Потенциалните проблеми са с автоматика, ако не е поддържан, с окачването и климатика. Заради възрастта може да има проблеми и с окабеляването, но като цяло имате работен кон, който става и за удоволствие. Време е обаче да вдигнем ценовия клас. BMW E90 е един комфортен седан, който скоро ще навърши 20 години. Той е по-стабилна и по-предвидима платформа от по-старите поколения на култовата 3-та серия на баварците. Е90 е особено стабилна при висока скорост. Това се дължи не само на конструктивните промени, но и на по-високото тегло спрямо Е46. Това обаче прави спортното усещане по-заглушено, а шофьорското изживяване е по-ориентирано към комфорта. Друг минус са електронните системи, заради които имате по-малко директна връзка с пътя. От друга страна имате седан, устойчив на ръжда и с доста по-малко потенциални проблеми.  Най-спортна е купе версията на E90 - Е92. Тя е по-ниска, по-лека и с по-твърда возия. Моделът съчетава перфектно възможността за ежедневно ползване и комфортен път на магистралата със забавление в завоите.  Особено здрави са бензиновите версии 325i, 328i и евентуално 330i с атмосферен N52 двигател. Те са без верижен проблем като дизелите. Слабостите са с водната помпа, но тя е евтина и лесна за ремонт. При 330i може да попаднете и на N53 версията на същия двигател с директно впръскване Тя е малко по-капризна с инжекторите спрямо чистия N52.  W203 е поколението C-класа от 2000-2007 г. Тук внимание заслужава хечбек версията, която неправилно понякога наричат "компакт" или "купе" (техническо означение CL203). Тривратият вариант е по-къс, по-практичен, но механично идентичен с седана в повечето отношения. Имате задвижване на задната ос, комфортен салон, усещане за Mercedes и малко по-твърда возия, заради по-късата база. Най-надеждният двигател е входящият бензин в гамата - 1.8-литровитя C180/C200 Kompressor. Ако сте фенове на дизела, то тогава вашите варианти са C200 CDI / C220 CDI (OM611/OM646). Това са легендарно издръжливи дизелови блокове, познати с милионни пробези при добра поддръжка.  Добре е да погледнете калниците, праговете за ръжда, както и да проверите окачването. Компактната C-класа става за дрифт, но не е по-добра за целта от баварските си конкуренти. Ако искате да имате по-малък шанс за завъртане на мокър път след леко натискане на спирачката, то компактната C-класа излиза едни гърди пред Е36 и Е46. Веднага се сещаме за третото поколение на C-Класа Mercedes-Benz W204. Тя е по-тежка от W203 и с по-капризна електроника, особено при дизеловите варианти. Бензиновите версии с по-ниска мощност излизат по-евтини за поддръжка. Салонът сякаш е станал малко по-пластмасов. Но все пак имате Mercedes със задно задвижване. Ако търсите спортно усещане по-добрият вариант е купе-версията, произвеждана между 2011-2015 г. Mercedes-Benz CLC (2008-2011) е технически е директен наследник на W203 Compact - по същество същата платформа (CL203), но с обновен дизайн и позициониране като по-самостоятелен модел, а не просто "евтиният хечбек вариант" на C-класа. Най-здравите версии са CLC 180/200 Kompressor. Дизеловите 220 CDI / 200 CDI крият рискове заради своя DPF филтър. BMW серия 5 E60 има добра тяга и линейно поведение при плъзгане, но масата на колата я прави по-малко подходяща за истински чист дрифт. По-скоро това е кола за втори проект, след натрупан опит с по-леко шаси. Lexus IS200 е японската алтернатива на BMW серия 3. Изключително надежден двигател и баланс близък до BMW. Причината да не е по-високо е единствено, защото частите се намират по-трудно на местния пазар. Но ако изключите това - Lexus IS200 би се наредила в топ 3. Mercedes CLK и Mercedes CLS са отлични предложения, но запазените бройки - особено на втория са над границата на определения в началото бюджет. Според мнозина обаче именно това са едни от най-добрите "дрифтачки" на Mercedes. Volvo 940 е най-странния модел в класацията ни. Цената е около 4000 евро и за тези пари получавате огромно комби. Нито е евтино, нито особено спортно. Въпреки това, Volvo 940 е сигурна класика. Двигателят издържа изключително дълго, частите не се чупят лесно, а RWD задвижването прави дрифтирането възможно. Да това е един от последните шведски автомобили със задно предаване и това го прави забавен. По днешни стандарти теглото му не е голямо и е под това на SUV автомобил. Ако искате кола с класически хечбек форми, то изборът ви е първото поколение на BMW серия 1 - F20. Предимството тук е, че моделът е по-компактен и по-лек от E90/E92. Заради ниското тегло дори малкият 3-цилиндров двигател B38 на баварците ще ви даде достатъчно мощност, а според някои майстори той е един от най-здравите агрегати в икономичния 3-цилиндров клас. Ако сте фенове на дизела, то по-новия 2-литров B47 агрегат има добра слава. Първата генерация на първата серия на BMW може да бъде скрита перла, защото сравнително лесно се намират запазени бройки, които не са били "тормозени". Естествено, това далеч не са всички автомобили със задно задвижване. Можем да добавим японски модели Mazda MX-5 Miata, Nissan Silvia или Toyota Supra. Опции са и немските роудстъри Mercedes SLK и BMW Z4. САЩ имат редица достойни RWD представители, като Ford Mustang и Dodge Challenger. Дори един съветски ВАЗ 2105 става за дрифт. Но всички тези варианти са по-нишови, с по-недостъпни части и майстори, по-скъпи или в последния случай - морално остарели. В България най-разумният избор за дрифт кола си остава BMW E36 или BMW E46. Разпространените и достъпни части, големият избор от механиците и дори общността са отговорни за това. Но за жалост, това са и най-опасните модели при невнимание.  Mercedes W201, W124 и W203 Compact са алтернатива, ако не сте фенове на баварките, но имате сходен бюджет. Ако искате нещо по-запазено за под 5000 евро - Mercedes-Benz CLC или BMW F20 е вашият избор, но при първия за качествен дрифт ще трябва да чакате дъжд или сняг (мнозинството правят това и с останалите модели, за да пазят гумите си). По-модерните платформи като BMW E90 и Mercedes W204 предлагат по-добро шаси, но и струват повече. Освен това те имат друга философия и макар да стават за дрифт, поставят ударението върху комфорта.