Как Кристофър Нолан преведе Омир на езика на XXI век

Ако човек познава филмите на Кристофър Нолън, много бързо ще разбере, че истинската тема никога не е сюжетът. В "Мементо" това е паметта.В "Престиж" - обсебването.В "Интерстелар" - времето.В "Опенхаймер" - вината. И именно последната тема според мен продължава да живее и в "Одисея". Омировият Одисей е хитър, находчив, дипломат, стратег, понякога безмилостен, понякога измамник, понякога герой. Това е човек, който оцелява благодарение на своя ум. Той е човек, който се връща, но не само към дома си, а към собствените си решения, към войната, към хората, които е загубил, към цената на победата. Нолан не снима толкова пътешествие през морето, колкото пътешествие през паметта и вината. Тук връзката с "Опенхаймер" е трудно пренебрежима. И в двата филма големият герой вече е извършил своето велико дело. Истинската драма започва след него. Единият е създал атомната бомба. Другият е разрушил Троя. Оттук нататък и двамата трябва да живеят със собствените си решения. Това не е Омировият център на тежестта. Но е напълно легитимен Нолaнов прочит. Три часа срещу почти три хиляди години Една от най-често повтаряните критики към филма е, че е повърхностен. "Одисея" не е роман от триста страници. Тя е една от основополагащите поеми на европейската цивилизация - произведение с повече от дванадесет хиляди стиха, изградено върху десетки сюжетни линии, митологични пластове, символи и философски идеи. Да очакваме всичко това да бъде вместено в по-малко от три часа кино означава да искаме невъзможното. Има обаче нещо, което трудно може да бъде отречено. Нолън отново снима максимално на реални локации, използва практически ефекти, огромни декори и истински IMAX камери вместо да превръща всяка сцена в компютърна анимация. Това не означава, че във филма няма визуални ефекти - има, както във всяка съвременна продукция от подобен мащаб. Но те служат на историята, вместо да я заместят. Първият пълнометражен игрален филм, заснет изцяло с IMAX 70 mm камери, носи онова усещане за физическо присъствие, което трудно се постига само със CGI. И точно затова чудовищата, бурите и корабите не изглеждат като компютърна демонстрация. Критиките са справедливи. Но не отменят качествата на филма. Една от най-сериозните критики отправи Емили Уилсън - класически филолог и автор на един от най-влиятелните съвременни преводи на "Одисея". Според нея филмът губи психологическата, емоционалната, политическата и моралната сложност на Омировия текст. Нейният аргумент заслужава внимание, защото идва от човек, който познава поемата в най-малки подробности. И все пак дори тази критика не отменя един по-важен факт. Нолън никога не е обещавал филологическа реконструкция, а кино, киното от своя страна има право да интерпретира. Иначе щяхме да гледаме илюстрации, а не авторски произведения. Парадоксално е, че самата Уилсън признава и най-голямата заслуга на филма - милиони зрители отново говорят за Омир, а интересът към новите преводи на "Одисея" рязко се е увеличил. Това може би е най-ценният ефект от подобна екранизация. В последните години Холивуд често изглеждаше обсебен от франчайзи, вселени и продължения. "Одисея" напомня нещо почти забравено. Че понякога е достатъчна една голяма история, която е разказана добре и без истеричен монтаж, без усещането, че всяка сцена е създадена първо за социалните мрежи. Да, филмът има своите слабости. На места избързва. На места опростява героите. Някои герои заслужават повече време. Някои митологични пластове остават само загатнати, но той никога не губи вярата си в разказването. Вероятно "Одисея" ще бъде сред големите фаворити в предстоящия награден сезон. Не само заради мащаба си, но и защото е едно от редките произведения, които успяват едновременно да бъдат зрителски хит и повод за сериозен културен разговор. И може би точно това е най-големият успех на Кристофър Нолан. Не че е направил окончателната "Одисея". Такава няма. А че е накарал милиони хора отново да се върнат към Омир. Понякога най-добрите екранизации не са онези, които заместват книгата, а онези, които ни карат да я отворим отново.