Решаването на проблема "кадмий" в Европа се сблъсква с геополитически казус

Замърсяването с кадмий се очертава като сериозен дългосрочен проблем за общественото здраве и безопасността на храните в Европейския съюз. За това свидетелства публикация на службата за парламентарни изследвания на ЕП. Тя описва и анализира проблема с тежкия метал кадмий. Той е класифициран като канцероген от първа група от Международната агенция за изследване на рака и се натрупва в човешкия организъм в продължение на десетилетия. Натрупването води до необратими увреждания на бъбреците и костната система. Последните научни данни потвърждават масовото превишаване на безопасните нива на излагане сред европейското население. В момента основният източник на това замърсяване е селскостопанската дейност и по-конкретно използването на минерални фосфорни торове. Хранителната верига е източник на близо 98 процента излагане на кадмий сред непушачите. Основните носители на метала в диетата са зърнените култури, зеленчуците и картофите. Още през 2009 година Европейският орган за безопасност на храните определи приемлива седмична доза от 2,5 микрограма на килограм телесно тегло. Средното ниво на излагане при възрастните в съюза вече достига 82% от този лимит. При децата и особено при малките деца между една и три години ситуацията е по-сериозна. Техният среден седмичен прием достига 4,85 микрограма, превишавайки почти двойно безопасната граница. Френската агенция за безопасност на храните наскоро заключи, че настоящите европейски пределно допустими нива на кадмий в храните не защитават адекватно здравето на потребителите. Проблемът има дълбоки корени в състоянието на земеделските земи. Почвените анализи показват непрекъснато натрупване на кадмий в обработваемите площи, като в близо 45 процента от земеделските земи в съюза се отчита нетно повишение на нивата на метала. Фосфорните торове осигуряват около 55 процента от годишния приток на кадмий в почвата. Допълнителен утежняващ фактор е киселинността на почвите. При спад на водородния показател на почвата от 6.5 на 5.5 мобилността на кадмия нараства 100 пъти, улеснявайки абсорбирането му от растенията. Използването на амониеви азотни торове прогресивно повишава киселинността на обработваемите площи с течение на времето. Решаването на този екологичен проблем се сблъсква със сериозна геополитическа дилема. Фосфатните скали с най-ниско естествено съдържание на кадмий са от вулканичен произход и се намират предимно в Русия. След началото на военния конфликт в Украйна съюзът се стреми да ограничи зависимостта си от руски суровини. Въпреки това, вносът на руски фосфати в съюза е отбелязал ръст от 28 процента през първото тримесечие на 2026 година в сравнение със същия период на предходната година. Алтернативните големи доставчици, като Мароко, разполагат главно със седиментни находища с високо съдържание на кадмий, достигащо до 150 милиграма на килограм скална маса. Настоящата нормативна уредба на Европейския съюз показва значителна фрагментация. Регламентът за торовете определя максимална граница от 60 милиграма кадмий на килограм фосфорен пентаоксид. Този лимит обаче е три пъти по-висок от препоръчвания от здравните експерти праг от 20 милиграма. Освен това изискването е доброволно и се прилага само за продукти с маркировка за европейско съответствие. Това позволява на отделни държави членки да поддържат по-либерални национални норми. Франция например позволява нива до 90 милиграма, докато страни като Швеция, Дания, Финландия, Унгария и Словакия са въвели много по-строги ограничения на национално ниво. Различията водят до разпокъсване на вътрешния пазар на съюза. Одобреният на 19 май тази година План за действие на Европейската комисия в сектора на торовете беше разчетен от анализаторите като пропусната възможност за справяне с този проблем. Планът е изготвен главно като отговор на ценовата криза и зависимостта от внос на суровини, без да заложи конкретни по-строги цели за намаляване на кадмия. В документа се споменава единствено намерение за бъдещ преглед на ограниченията като част от оценката на действащия регламент. Срокът за този преглед обаче изтече на 16 юли без конкретни законодателни предложения от страна на Комисията. Предстоящият преглед на регламента за торовете се явява основната възможност за законодателни промени. В рамките на този процес Европейският парламент и Съветът ще могат да повлияят върху определянето на нови, по-безопасни и задължителни лимити. Намаляването на прага на кадмий до 20 милиграма за всички торове на пазара е сред основните препоръки на научната общност. Други възможни мерки включват въвеждането на задължително