Ударът на Украйна в Каспийско море въвлича Иран в нов фронт

На 25 юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нанесе удар по руска ракетен катер от клас "Молния" (Проект 12418), плаващ редом с товарния кораб "Порт Оля 2" и балкера "Бегей" - и двата кораба са обект на санкции и според Киев са превозвали военен товар между Иран и Русия. Президентът Володимир Зеленски потвърди операцията като част от дългосрочната кампания на Украйна срещу кораби, превозващи военни доставки през Каспийско море, и това не e първият подобен удар - още през февруари украински дронове бяха поразили руски военни кораби и товарни кораби, свързани с Иран, в същия район. Това, което отличаваше сегашната атака, бяха флагът на плавателния съд и броят на жертвите. Техеран настоява, че корабът е граждански търговски кораб, а смъртта на един моряк бе първата иранска жертва в резултат на украински обстрел. Министерството на външните работи на Иран осъди атаката и заяви, че си запазва правото да защити "националните си интереси и сигурност", като предупреди за "непредвидени последствия". От своя страна Кремъл определи атаката като нападение срещу Иран и обвини Киев, че се опитва да разшири войната. Каспийско море се превърна в един от най-стратегически важните и оспорвани водни пространства в настоящата война, като служи за физически канал, през който Иран доставя атакуващи дронове "Шахед" и друго военно оборудване на Русия от 2022 г. насам. Тъй като САЩ и техните съюзници затегнаха примката около южните пътища за достъп на Иран през Персийския залив и пролива Ормуз, като нанесоха удари по ирански пристанища, военноморски сили и логистични мрежи, Техеран започна да разчита все повече на Каспийско море и на транспортния коридор "Север-Юг", свързващ Иран с Русия. Анализаторите описват морето като най-ярък пример за това колко силно са вече преплетени конфликтите в Украйна и Иран, тъй като то е едновременно канал за доставки от Иран към Москва и от Руската федерация към Техеран. Именно тази двойна роля е причината ударът в Каспийско море да има изключително голямо значение. Поради същата логика израелската авиация нанесе удари в същия район по-рано тази година в рамките на военните си операции срещу иранските въоръжени сили. Като демонстрира, че може да достигне воден басейн, намиращ се на повече от 1000 км. от фронтовата линия в Украйна, Киев даде да се разбере, че северните търговски маршрути на Иран също не са непременно сигурни. Анализаторът Хамидреза Азизи от SWP в Берлин твърди, че този каспийски фронт, в съчетание с американската морска блокада в Индийския океан, спомага за затварянето на "пръстен от икономически и военен натиск" около Иран. Киев представя операцията изцяло като самоотбрана срещу руската военна машина, а не като атака срещу самия Иран, въпреки че двете държави отдавна са в обтегнати отношения, заради военната помощ от Техеран за руската армия. Външният министър Андрий Сибиха заяви пред иранския си колега, че действията на Украйна са "насочени единствено към защитата на страната ни от руската агресия" и "никога не са имали за цел да засегнат граждански кораби или цивилни". Той настоя, че Русия носи "пълна отговорност за всички провокации и жертви", свързани с иранската подкрепа за Москва. Зеленски отделно нареди на украинското разузнаване да оповести доказателства, че Русия споделя с Иран сателитни снимки на държавите от Персийския залив и американските бази в региона, и че тези изображения съвпадат по време с иранските удари. Аналитиците предлагат противоречащи си, но и припокриващи се обяснения за времето и целта на удара. Никол Грайевски от Sciences Po разглежда удара предимно като послание - демонстрация на обхвата и способностите на Украйна, а не като откриване на истински втори фронт. Тя обаче не изключва координация между Киев и Израел въпреки напрежението от по-рано тази година, когато стана ясно, че израелски компании изкупуват зърно от окупираните от Русия украински територии. Изследователят Алекс Ватанка смята, че операцията може да има за цел и да окаже натиск върху Иран да отслаби военното си партньорство с Русия, като същевременно предупреждава Техеран, че алтернативните търговски маршрути около блокадата на Ормуз не предлагат реална сигурност. Трето тълкуване свързва удара с по-широката конфронтация между Саудитска Арабия и хутите, като предполага, че Украйна е действала отчасти в подкрепа на партньорите си от Персийския залив, които са изправени пред подкрепяни от Иран заплахи в Червено море. В рамките на няколко дни и двете правителства предприеха стъпки за овладяване на последствията. Сибиха и иранският външен министър Абас Арагчи проведоха първия си пряк телефонен разговор, откакто Сибиха встъпи в длъжност през септември 2024 г., описан от Киев като "откровен". Арагчи заяви, че е получил уверение, че удара по иранския кораб е бил непреднамерен и че "Украйна не търси ескалация", като същевременно подчерта, че "Иран също не търси ескалация". Техеран все пак поиска компенсация, настоявайки, че "всяка атака срещу нашите граждани или интереси е неприемлива" и че "трябва да има възстановяване на загубите". Арагчи разговаря и отделно с върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас относно "начини за намаляване на напрежението в региона". В Иран дебатът за това как да се реагира раздели политическата класа. Коментаторът Мехди Рахмати, който е близък до иранското правителство, заяви, че някои длъжностни лица настояват за ответен удар, докато други призовават към сдържаност, като твърдят, че Киев "не е малка, незначителна държава" и че отварянето на нов фронт срещу държава с логистична и военна подкрепа от Запада няма да донесе нищо на Техеран. Според информация, цитирана от "Ню Йорк Таймс", Иран сериозно е обмислял да нанесе удар по украинско пристанище в Черно море, преди да се намеси дипломацията, като оценките на разузнаването се разминават относно вероятната форма на евентуален отговор. Някои длъжностни лица очакваха Иран да изстреля балистична ракета с малка бойна глава към Украйна като символичен жест с минимални щети, докато други смятаха, че действителната цел на Техеран ще бъде "едно от основните украинските пристанища". Западни официални лица предупредиха, че всяка иранска ракета, изстреляна срещу Украйна, би рискувала ескалация, предвид напрежението, породено от съюза на Иран с Русия, което прави реакцията на Украйна на такъв удар трудна за предсказване. Освен пряк ракетен удар анализаторите обсъждат и други възможности за ответни мерки, с които разполага Техеран, включително атаки срещу кораби, свързани с Украйна, в други морски коридори, недекларирани официално удари по украинската инфраструктура или символичен политически ход, като официалното признаване на Крим и Донбас като руска територия. Според информации Иран също така е загрижен, че украинските разузнавателни служби биха могли да започнат да подкрепят бунтовнически групи срещу Техеран, повтаряйки по-ранния подход на Киев спрямо бившия режим на Асад в Сирия. Засега дипломатическият изход изглежда се запазва, но основните динамики - зависимостта на Иран от Русия, готовността на Украйна да нанася удари далеч извън границите си и западният натиск, който притиска Техеран от различни посоки - означават, че епизодът в Каспийско море е малко вероятно да бъде последната гореща точка между двата конфликта. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД