Президентът няма да наложи вето на бюджета за 2026 година

Обнародвам закона за държавния бюджет.  Това обяви президентът Илияна Йотова на брифинг днес като де факто отказа да наложи вето на финансовата рамка за 2026 г.          Тази седмица държавният глава се срещна с представители на "Продължаваме промяната" заради петицията им за налагане на вето на Закона за държавния бюджет за 2026 г. След срещата им лидерът на ПП Асен Василев се закани  партията му да внесе жалба в Конституционния съд, ако Йотова не наложи вето на финансовата рамка, която бе приета от парламента миналата седмица. ПП са дали на президента доклад от 30 страници в подкрепа на искането си. На "Дондуков" 2 са постъпили 69 становища на партии синдикати и граждански организации. В 4 са предложени мотивирани искания за връщане на закона за ново обсъждане. "Внимателно се запознах с всяко становище, с проведените в НС дискусии и спорове, с публичните дискусии и гледни точки. Разбираеми са опасенията, свързани с размера на бюджетния дефицит, каза тя. И обясни - разбираеми са, защото измененията и допълненията в закони трябва да са след дискусия, да има обществено обсъждане и задължителна оценка на риска. "Принципно подкрепям изразените искания за по-голяма финансова дисциплина, по-отговорно управление на публичните средства", каза Йотова. "Що се отнася до противоконституционни записи в гласувания бюджет, правният екип на президентската институция, както и много от получените становища от експерти и конституционалисти, не намират основание за това", подчерта президентът. Тя подчерта, че настоящия момент общественият интерес е свързан с възстановяването на нормалния бюджетен процес и функционирането на държавата. Държавният глава напомни, че 7 месеца България работи в условия на два пъти удължаван бюджет, при това вече е приела еврото, а на 10 юли Съветът на ЕС откри процедура по прекомерен дефицит. И добави, че препоръките са за предприемане на мерки за постепенно ограничаване на дефицита и неговото намаляване през следващите 3 г. "Над 3 млрд. евро не са разплатени. Около 1 млрд. няма да влязат в приходната част на бюджета, защото авансово са прибрани. В тези 3 млрд. се включват задължения, поети в предишни години, но неразплатени до момента – от парите на общините до сключване дори на извънсъдебни споразумения с фирми и компании, с неполучени пари за вече изработено. "По този въпрос очаквам министерства, агенции и общини да допълнят картината. Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки", каза Йотова. Тя обясни и мотивите да откаже налагането на вето, "Въпреки забележките по някои от параметрите на бюджета, президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата. Ние сме единствената страна в ЕС, която работи в тези финансови условия. Връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 г.", подчерта държавният глава. Тя добави, че много повече от негативните становища са призивите час по-скоро този частичен бюджет да влезе в сила, защото никой не може да направи собствените си бюджети и остатъчно планиране. Блокира се дейността на общини, социални плащания, здравеопазване и образование, предупреди президентът. "Някои от най-оспорваните предложения са оставени за следващата година, надявам се, че ще претърпят още по-прецизен анализ и най-вече обществено обсъждане и с ясна оценка за риска от тяхното приемане", каза още тя. Йотова настоя, че усилията на всички институции в страната трябва да бъдат насочени към работата по бюджет 2027 г., в който "трябва да се извършат дългоочаквани реформи или поне да се дадат ясни индикации, че започват, синхронизиране на собственото ни законодателство и най-вече гарантиране на финансовата сигурност на българските граждани и предпоставки за икономическото развитие на страната". Йотова посочи, че за нея бюджетът не е начин на употреба за политиканстване, избори, печелене на дивиденти или самоцелно вето. И обеща до 2 дни аргументираната й позиция по въпроса да бъде качена на сайта на президентството.