Равносметката: Световното раздвижи икономиката, но разсейва финансовите пазари

Световното първенство по футбол през 2026 г. беше не само най-мащабният турнир в историята на футбола, но и един от глобалните икономически двигатели през последните месеци. На стадионите в САЩ, Канада и Мексико се изиграха общо 104 мача, което привлече над 6.5 млн. посетители, включително 1.5 млн. международни туристи. Редица от световните информационни агенции посочват, че турнирът има значителен икономически ефект, тъй като е допринесъл за стимулирането на потреблението, заетостта и приходите. Най-голяма част от ползите на световното се наблюдава в САЩ, където първенството даде осезаем тласък на икономическата активност на страната от над 30 млрд. долара. Това генерира над 17 млрд. долара допълнителен брутен вътрешен продукт и близо 290 хил. нови работни места. В същото време FIFA отчете рекорден приход - над 15 млрд. долара. Разширеният формат и провеждането на първенството на територията на големите северноамерикански пазари допълнително допринесе за значително по-големия му търговски потенциал. Тези числа обаче показват само едната страна на турнира, коментират от J.P. Morgan. Въпреки че вниманието беше насочено основно към случващото се на терена, турнирът и съпътстващите го икономически тенденции оказаха влияние и върху финансовите и стоковите пазари. В своя доклад J.P. Morgan разделя потенциалните печеливши в т.нар. две "тематични кошници". Към първата кошница спадат официалните спонсори и партньори на световното като Adidas, Coca-Cola и Lenovo. По данните на J.P. Morgan по време на световното техните акции са отчели по-висок ръст дори от индекса за оценка на фондовите пазари S&P 500. Този ефект обаче остава секторен и краткотраен. Към втората кошница принадлежат компаниите, които печелят от потреблението по време на световното първенство, без да са официални спонсори. От BBC коментират, че приходите на хотелите, заведенията за хранене и автомобилите под наем в градовете домакини могат да нараснат с до 25%. В допълнение с това най-силен тласък се наблюдава при рекламата и стрийминга. J.P. Morgan установиха, че разходите за реклама, свързани с турнира, достигнаха над 5 млрд. долара, като основната част беше насочена към дигиталните канали и платформи. Информационната агенция за управление на активи Funds Society коментира и влиянието на резултатите от първенството върху потреблението: Турнирът се превърна в най-мащабния експеримент с динамично ценообразуване във футбола. Цените на билетите и транспорта достигнаха рекордни нива, а FIFA включи в собствената си система за печалба и вторичния пазар за билети, като получаваше до 15% комисион и от продавача, и от купувача на препродадения билет. Този модел отразява т.нар. К-образна икономика, коментират от BBC. По данни на медията най-богатите 10% в САЩ формират до половината от потребителските разходи, докато останалата част от американските граждани са ограничили потреблението си. Динамичните цени откриват именно най-платежоспособните фенове и превръщат масовото преживяване в луксозен продукт. Системата обаче среща съпротива - някои билети с номинална стойност 620 долара се препродаваха с до над 60% отстъпка, скъпите железопътни билети останаха непродадени, а властите в Ню Йорк, Ню Джърси, Калифорния и Европейския съюз получиха редица оплаквания за прекомерно завишените цени. На фона на икономическата активност по време на Световното първенство се открояват тенденции, описани още в проучването на професора по финанси от London Business School Алекс Едманс. Разработката "Спортните настроения и доходността на акциите" изследва как психологията и емоциите на инвеститорите по време на футболните турнири влияят върху финансовите пазари и да доведат до реални движения на борсата. Резултатите показват силно изявена асиметрия във влиянието на футбола върху инвеститорите. Според проучването след загуба на националния отбор местният фондов пазар обикновено се понижава на следващия ден, докато победите не предизвикват съпоставимо повишение. Според Едманс това потвърждава добре позната психологическа зависимост - хората преживяват болката от загубата по-силно от удоволствието от победата. Най-голямо е въздействието при Световното първенство, което предизвиква особено силна емоционална ангажираност. След отпадане от турнира фондовият пазар в губещата държава се понижава средно с около 0.5% през следващия търговски ден. При голяма борса подобно движение може да заличи милиарди от пазарната стойност на компаниите. Според професора по финанси обяснението е сравнително просто - "инвеститорите също са хора": По тази причина проф. Едманс предупреждава, че инвеститорите не трябва да правят панически покупки или продажби при движения, които не са подкрепени от фундаментните правила на финансовите пазари. На базата на тези заключения стъпва и изследването на професора по финанси от Университета в Колорадо Йосеф Бонапарт, който разширява тази логика чрез теорията за ограниченото внимание. Основната теза на проф. Бонапарт е, че Световното първенство води до временно понижаване на търговията на фондовите пазари, тъй като инвеститорите отделят по-малко внимание на своите портфейли. Според проф. Бонапарт популярността на Световното първенство действа като масов предвидим външен шок - докато инвеститорите следят представянето на националните си отбори, те временно се отдалечават от финансовите новини и инвестиционните решения. Световното първенство може да засегне дори пазара за IPO сделките, при който частните компании продават свои акции за първи път на широката общественост и институционални инвеститори на фондовата борса. Анализът показва, че IPO сделките по време на турнира постигат по-слабо представяне в първия ден, тъй като вниманието на инвеститорите и медиите е насочено към футбола. Така новите компании привличат по-малък интерес, особено от чуждестранни инвеститори, а цените на акциите им се повишават по-слабо, което може да доведе до над 3.5% загуба. Проф. Бонапарт откроява три основни механизма, чрез които турнирът влияе на инвеститорските решения. Първият механизъм е емоционалният ефект - загубата на националния отбор може да влоши настроението на инвеститорите и да намали склонността им да поемат риск на финансовия пазар. Вторият механизъм е разсейването. По време на мачове инвеститорите следят по-рядко финансовите си портфейли и извършват по-малко сделки. Данни от различни държави показват осезаем спад на търгуваните обеми, особено на пазарите на страните, чиито отбори играят в съответния момент. Това може да забави и включването на новата информация в цените на акциите. Третият канал на въздействие е свързан със спортните залози - атмосферата около турнира може да насърчи по-спекулативно поведение и да увеличи интереса към акции, наподобяващи характеристиката на лотарийните залози - висока волатилност и малка вероятност за много голяма печалба. Така Световното първенство разкрива любопитен парадокс - едно събитие може едновременно да стимулира реалната икономика и да отслаби фондовия пазар. Това противоречие е определено като "парадокс на двойната икономика" - едно и също събитие създава реална икономическа стойност в страната, но същевременно понижава търговската активност и доходността на широките борсови индекси. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД