“Силна е и работи за обществото”: Радев подкрепи Йотова, търси се сърцато вице (Обзор)

Илияна Йотова ще бъде подкрепена за президент от “Прогресивна България”. Решението на управляващите обяви лично премиерът Румен Радев след разширено заседание на Изпълнителната комисия на партията заедно с коалиционните му партньори. Подкрепата идва само четири дни след като в петък вечерта Илияна Йотова обяви в ефира на обществената телевизия, че ще участва в президентската надпревара наесен. Преди ден БСП също застана зад нея. Кандидатурата на Йотова ще бъде издигната от инициативен комитет, съобщи тя в “Панорама”. Това потвърди и Румен Радев, чийто мандат Йотова пое точно преди 6 месеца. Той стана първият президент у нас, подал оставка, за да участва в парламентарните избори, които спечели с пълно мнозинство. 10 години с нея водим битка за оздравяване на държавността и връщане на нормалността в българската политика, това е тежка и сложна политика, изискваща подкрепа на обществото. Йотова е силен и опитен политик и съм убеден, че ще продължи със същата енергия и отговорност да отстоява интересите на обществото. С тези думи пред партийната си централа Радев обяви подкрепата за Йотова. "Благодаря на Румен Радев и на „Прогресивна България" за доверието и подкрепата. Преди десет години поехме ангажимент да работим единствено в интерес на българските граждани, с отговорност пред тях и вярност към българската конституция. Изминахме дълъг път заедно и показахме колко е важно институциите да отстояват нормалността и здравия разум в българската политика", написа във фейсбук Йотова. Тя благодари и на всички граждани и организации, които през последните дни застанаха зад нея. "Приемам това доверие с признателност, но и с ясното съзнание за огромната отговорност. Пред нас стои сериозна задача, която изисква единство, а не разделение. Вярвам, че заедно можем да продължим да отстояваме държавността, националния интерес и единството на българското общество", написа още тя. Самата Йотова при обявяването на кандидатурата си в петък отклони за септември въпросите за вицепрезидент. Същото направи и лидерът на "Прогресивна България". Бих се радвал, ако имаме вицепрезидент с профила на г-жа Йотова Ние доказахме, че в тези девет нелеки години бяхме единствената президентска двойка, която показа единство, каза Радев. Уточни, че с това не визира жена. Фигурата на вицепрезидента “трябва преди всичко да крепи единството на президентската институция”, настоя той. Беше категоричен, че не е важно от какви професионални среди ще е кандидатът за вицепрезидент - дали ще е партийна фигура, юрист, или от бизнес средите Няма значение от какви среди произлиза, за мен този вицепрезидент трябва да има преди всичко сърце за България, каза още премиерът. На фона на бързо развилите се новини около намеренията на Илияна Йотова и управляващите продължава да няма заявени кандидати от парламентарната опозиция. “Вдясно все още няма нищо”, вметна и Радев в изявлението си. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призовава за обща дясна кандидатура срещу Йотова, защото няма друг изход, коментира той. Самите резултати от наскоро проведените парламентарни избори показаха, че той търси да се закачи някъде, но това са техни сглобкаджийски схеми Те ту се разделят, ту са непримирими врагове, ту се арестуват, ту се прегръщат в сглобка. Сега ще ги видим какво ще направят на тези избори, добави Радев. ГЕРБ по-скоро няма да издигнат партийна кандидатура, но смятат, че ще е грешка, ако няма обща дясна номинация. В лично качество бих гласувал за Даниел Вълчев, ако се яви като кандидат за президент, заяви по същото време в парламента бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ Владислав Горанов. По думите му ще се търси подходящ човек, държавник. Ако някоя от партиите настоява за определена партийно оцветена кандидатура, вероятността да надделеем над Илияна Йотова е пренебрежимо малка, изтъкна Горанов. И предупреди, че десните сили биха могли да спечелят само ако подкрепят един кандидат. Преди няколко дни деканът на юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев обяви, че би участвал в изборите за президент единствено като граждански кандидат. Той коментира още, че не е водил и няма да води разговори с партии да бъде издигнат като техен кандидат. В понеделник пък стана ясно, че бившият служебен премиер Андрей Гюров не е включен в листата на преподавателите и няма да води курсове през следващата учебна година в Американския университет в България. И това затвърди очакванията, че ще бъде кандидатът, зад когото застават “Продължаваме промяната” и “Демократична България”. Но в неделя отново обяви, че още не е решил, защото това не можело да става “припряно”. Още след излизането му от кабинета на служебния премиер основателят на ДСБ Иван Костов призова да е той и го определи като “своя кандидат”. Три месеца преди президентските избори, които се очаква да бъдат в края на октомври, Илияна Йотова е в най-силна стартова позиция. Това показват данни от национално представително изследване, проведено от социологическа агенция “Глобал Метрикс” между 23 юни и 11 юли 2026 г. сред 1503 пълнолетни българи чрез интервю “лице в лице” с таблет. Над 50% от от анкетираните заявяват, че по-скоро или със сигурност биха подкрепили Илияна Йотова. Над 50% е и делът на тези, които декларират, че ѝ имат доверие. Изследването е завършено преди в петък първата жена президент да обяви пред “Панорама”, че ще се бори за титуляр и пълен мандат. 23% от анкетираните биха подкрепили бившия служебен премиер Андрей Гюров, а 18% - декана на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев. На четвърто място се нарежда бившият служебен министър на земеделието в кабинета “Гюров” Иван Христанов с 12%. Когато изборът е поставен през партийна принадлежност на бъдещия кандидат, най-висока начална подкрепа получава кандидат на “Прогресивна България” - 39,7%. Следват кандидати на ПП-ДБ с 13,3% и на ГЕРБ-СДС с 11,5%. Йотова има най-широка подкрепа извън едно-единствено партийно ядро. Готовност да я подкрепят заявяват 84% от симпатизантите на БСП и 78% от тези на ПБ, както и 37% от хората, които не припознават нито една партия. Андрей Гюров има ясно изразено реформаторско ядро - подкрепят го 74% от респондентите с възгледи, близки до тези на ПП-ДБ. Както и 22% от симпатизиращите на ПБ, 19% на ГЕРБ и 5% на “Възраждане”. Даниел Вълчев има по-разпръсната подкрепа с по-високи стойности сред симпатизантите на ГЕРБ (33%) и на ИТН (34%). Ще подкрепим кандидатурата на Андрей Гюров за държавен глава, ако се кандидатира. Това обяви лидерът на “Продължаваме промяната” Асен Василев във вторник и така за първи път официално изрази позицията на партията, от която тръгна политическата кариера на Гюров. Василев обясни, че още не е взето окончателно решение съвместно с “Демократична България”, но определи бившия служебен премиер като подходящ. В неделя самият Гюров каза, че подобно решение се взема “много внимателно, а не припряно”, затова не бил готов с отговора дали се кандидатира. Но стана ясно, че се е отписал като преподавател в Американския университет за есенния семестър, когато ще е кампанията. Василев направи коментара си на излизане от “Дондуков” 2, където той и акад. Николай Денков разговаряха с президента. В духа на новия тон, налаган от Илияна Йотова в отношенията на “Дондуков” 2 с партиите и другите институции, държавният глава прие лично петицията на “Продължаваме промяната”, с която те искат от нея вето на Закона за държавния бюджет. Внесени бяха над 33 хил. подписа, а Йотова получи над 30 страници юридически доклад. Президентът ще излезе с решение в сряда, а ако не наложи вето, ще дадем бюджета на Конституционния съд, обяви след срещата им Василев. И от ГЕРБ вече обявиха, че ще се обърнат към съда веднага след обнародването на план-сметката на държавата за 2026 г. А Владислав Горанов обясни във вторник, че вече разговарят с другите групи за събирането на нужните 48 подписа. Бюджетът бе приет с гласовете на 125 депутати от “Прогресивна България”. “Против” бяха 84-ма от ПП, ДБ, ДПС, ГЕРБ и “Възраждане”. По-рано вчера и синдикатите от КТ “Подкрепа” призоваха президента да наложи вето на бюджета, несъгласни с текстове в преходните и заключителните разпоредби, чрез които се правят промени в Кодекса на труда.