Вдигнаха паметник на отец Йордан, който страдаше и за убитите комунисти, но загина в лагера в Белене

Най-човечният свещеник в историята на Монтана - така ще бъде запомнен протойерей Йордан Попов, чийто паметник бе осветен в началото на юли в Монтана от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Пахомий. Монументът е издигнат в Попската градинка пред храм "Св. св. Кирил и Методий". Отец Йордан е предстоятел на черквата по време на Септемврийското въстание през 1923 г. - неуспешен въоръжен бунт, организиран от БКП с цел свалянето на тогавашното правителство на Александър Цанков и установяване на работническо-селска власт. Въстанието избухва на 13 септември в Мъглиж и обхваща главно Северозападна България и някои южни райони. Мястото за барелефа е посочено и благословено от Негово Светейшество българския патриарх Даниил преди близо 4 г., докато беше митрополит на Видинска епархия. "Протойерей Йордан Попов е велик свещеник, който не се изплаши от комунистите и се изправи срещу неправдата тогава, когато Бог беше забравен. Той отстоя твърдо вярата си и се погрижи за ранените, за заблудените и за спасението на техните души", казва дядо Пахомий. Той припомни колко много свещеници са били жертва на комунистическия режим, и призова да не бъдат забравяни, "защото лесно можем да се подхлъзнем пак". При откриване на паметника Пахомий обърна внимание върху това, че все още много села, общини и улици носят имената на участници в събитията от мракобесните времена на комунизма като Гаврил Геново, Георги Дамяново, Замфирово и др. Кроткият свещеник смятал, че може да мине и без революция и българи да не убиват сънародниците си. Помагал на ранени и от двете страни и убитите да намерят последния си пристан.  На метри от дома му била квартирата на Георги Димитров и Васил Коларов и свещеникът станал свидетел на бягството им в Сърбия. Негов колега бил и легендарният поп Андрей с оръдието, чийто паметник в Монтана сега е демонтиран. Протойерей Йордан Попов е роден през 1881 г. в село Каменна Рикса, селище с римска крепост. Баща е на летеца Богдан Илиев, кръжал над небето над София заедно с Димитър Списаревски срещу американските въздушни нападения. Отец Йордан и съпругата му отгледали 8 деца и им дали добро образование. "Мога да нарека отец Йордан наш духовен лидер и пример", заяви кметът на Монтана Златко Живков и припомни какво е сторил отеца по време на септемврийските събития в град Фердинанд и околията. "Те са ясно свидетелство за тежките времена, в които се намира България между двете световни войни, както и за личността на този български духовник, който без страх е защитавал не само вярващите, а всички потърпевши", допълни Златко Живков. Той благодари на наследниците и на скулптора Александър Хайтов за това, което са направили за Монтана. А по какъв странен начин се срещат противоположностите, се вижда и в самия паметник. Гранитът за оброчния кръст е остатък от паметника на Ленин в София след разглобяването му преди от 30 г. Така нещо от комунизма става част от паметника на свещеника. "Отец Йордан се опитваше да примирява непримиримите неща – въстаниците и войската, комунисти и фашисти. Изключително добронамерен", казва скулпторът Александър Хайтов. Паметникът е във формата на оброчен кръст, върху който е монтиран бронзовият барелеф на протойерей Йордан Попов. Под него стоят думите му "Повече себеотрицание, повече любов, повече работа за общото Отечество".   Отец Йордан е дългогодишен духовен пастир, общественик и автор на свидетелства за събитията от септември 1923 г. във Фердинандския край. В своите спомени той описва трагедията на разделеното общество, защитава човечността и се стреми да спасява хора независимо от политическите убеждения. "Дядо ми е искал да опази паството си и мира в държавата", разказва Николай Илиев, внук на протойерей Йордан Попов. Той си спомня за него като за остроумен човек, за когото е най-важно общото добруване. "Пазете природата и отношенията между хората чисти - този завет се предава от поколение на поколение в семейството", разказва правнукът Георги Илиев. Това е научил от дядо си летеца Богдан Илиев. Негов барелеф пък е поставен в градската градина, която е носела името на цар Симеон. Мястото на тленните останки на свещеник Йордан Попов е точно в градинката пред храма. Неговите думи и днес звучат като послание към поколенията: "Моят съвет към всички българи е: Никога с революция да не си служим при стремежа за постигане на целите си. Българската конституция ни дава достатъчно средства, за да кажем що искаме. Знайте, че лоши са последствията от революциите – особено когато излязат несполучливи! И в единия, и в другия случай се дават жертви, и то жертви често невинни." В Художествена галерия "Кирил Петров" в Монтана беше представена и изложба за протойерей Йордан Попов. Показани са документи и снимки, които отразяват жизнения, служебния и обществения му път. "Най-интересна е снимката, на която отецът показва как се жъне с коса, като в същото време на снимката не се вижда, но аз го знам този факт, го наблюдава самата княгиня Евдокия, сестрата на цар Борис Трети, която в този момент е на посещение в село Дългоделци", разказва началникът на Държавния архив в Монтана Ангелина Емилова. За историческия принос на отец Йордан говори и брошурата "Моите спомени от септемврийските събития 23-28.IХ. 1923 г., станали в град Фердинанд и околията". Книжката е издадена през 1931 г. Отдаден на хората и всеопрощаващ, отец Йордан Попов е задържан след събитията в Унгария през 1956 г. Изпратен е в лагера на остров Белене, където умира на 9 януари 1959 г.