Иванка Гръбчева: Киното е много скъпо нещо, старото време няма да се върне

"Киното е много скъпо нещо, старото време няма да се върне", казва режисьорката Иванка Гръбчева (1946-2013), която днес трябваше да навърши 80 години. Тя е родена на 28 юли 1946 г. в София, в семейството на Димитър Гръбчев и Митка Гръбчева, авторката на романа "В името на народа". През 1967 г. завършва специалност "Кино и телевизионна режисура" във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия. Завръща се в България след обучението си като възпитаничка на един от най-изтъкнатите германски режисьори - Конрад Волф. По време на следването си е асистент-режисьор на Методи Андонов във филма "Бялата стая", а по-късно работи и с германския режисьор Волфганг Щаудте. Владеенето на немски език ѝ позволява сама да преведе едно от любимите си стихотворения на поета Волф Бирман. 25 май 2003 Президентът Георги Първанов и съпругата му Зорка Първанова бяха домакини на прием снощи в Националния исторически музей по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост-24 май. На снимката: актьорът Георги Калоянчев, актьорът Константин Коцев /в средата/ и режисьорката Иванка Гръбчева Снимка: Пресфото БТА/ архив В периода 1967-1991 г. е режисьор в студията за игрални филми "Бояна". От 1987 до 1991 г. е художествен ръководител на творческия колектив "Алфа", част от "Бояна". Между 1984 и 1991 г. е преподавател по кинорежисура и филмов монтаж в катедра "Кино и телевизия" при Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", а от 1998 до 2004 г. - във Факултета по изобразително изкуство при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Иванка Гръбчева има над 20 заглавия в кариерата си. Най-добрите си филми заснема заедно с писателския екип Марко Стойчев и Мориц Йомтов, известни като Братя Мормареви, писателя Георги Данаилов и оператора Яцек Тодоров. Обича и умее да работи с деца. "Да. Станах известна с детските си филми. И преди се смяташе, че детското кино не е изкуство. Но мисля, че навремето постъпих хубаво, може би защото съм и твърдоглава. Казах си - щом никой не иска, ти пък прави 180 градуса наобратно", казва тя. Сред филмите ѝ са "Деца играят вън" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "Войната на таралежите" (1979), "13-ата годеница на принца" (1987). Не са ѝ чужди и остро социалните и морално-етичните теми - "При никого" (1975), "Хирурзи" (1977), "Най-тежкият грях" (1982), "Златната река" (1983), "Ева на третия етаж" (1987), "Една калория нежност" (2002). Една от последните ѝ мащабни работи е сериалът "Жребият" (1993) по романите на Свобода Бъчварова от цикъла "Земя за прицел". В него Коста Цонев прави незабравим образ като банкера Борис Скарлатов. "Страшно съм ѝ благодарен, че ме покани да играя в "Жребият", казва актьорът Атанас Атанасов. "Необикновен човек с прекрасно чувство за хумор. Умееше така да разкаже една история, че не можеш да я повториш", допълва той. Нейни филми печелят множество международни и национални награди. През 1974 г. на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания, филмът "Изпити по никое време" печели пет награди - наградата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), голямата награда "Златен Пелайо", наградата за най-добър сценарий, наградата на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ) и наградата на зрителите. През 1975 г. филмът "При никого" е удостоен с наградата "Златен делфин" на фестивала в Техеран, Иран, и със Сребърната награда на Московския международен кинофестивал. Филмът "Хирурзи" е отличен със сребърен медал за режисура на Седмия международен кинофестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна през 1977 г. През май 1979 г. Иванка Гръбчева е удостоена със званието "Заслужил артист". През 2016 г., по повод 70-годишнината от рождението ѝ, Българската национална филмотека организира панорама в кино "Одеон", включваща пет от нейните филми - "Искам да живея" (1969), "Глутницата" (1971), "Деца играят вън" (1973), както и наградените "Изпити по никое време" (1973) и "При никого" (1975).