Сашо Тунчев: "Лаута" си остава моят втори дом

45-годишният Александър Тунчев е сред най-уважаваните имена в българския футбол. След отлична кариера като централен защитник той се наложи като един от най-добрите млади треньори в родния шампионат, където в момента води тима на Арда Кърджали. С Локомотив (Пловдив) печели историческата първа шампионска титла на България през сезон 2003/04, както и Суперкупата на страната. Изиграва ключова роля и за ЦСКА, където стига до капитанската лента и става национален първенец през 205 и 2008 г., добавя също националната купа и Суперкупата през 2006 г. Играе в Англия за отборите на Лестър Сити (с който печели Лига 1 и промоция за Чемпиъншип) и Кристал Палас, както и в Полша за Заглембие (Любин). В евротурнирите е изиграл 8 мача и е вкарал 2 гола, За националния отбор има 11 мача и 1 гол. В професионалната си кариера е записал 350 мача и 31 гола. През юли 2016 г. Тунчев спира с активния футбол и веднага влиза в треньорския щаб на Локомотив (Пловдив). Първоначално е помощник на Илиан Илиев, а след това остава в щаба и при Едуард Ераносян. Най-сериозния си опит натрупва като дясна ръка на босненския специалист Бруно Акрапович от 2017 до 2020 г.. В този период Тунчев помага на отбора да спечели историческите две поредни Купи на България (2019 и 2020 г.), както и Суперкупата на страната. Когато Бруно Акрапович изненадващо напуска Пловдив, за да поеме ЦСКА, ръководството на Локомотив гласува доверие на Тунчев. Той оправдава очакванията веднага, извеждайки "смърфовете" до сребърни медали още в дебютния си сезон. Затова и феновете на "Лаута" още съжаляват за последвалата му раздяла с клуба. "Не крия, че от дете съм фен на ЦСКА. Но тази атмосфера и любов, която усетих през годините в Локомотив, ме накараха да почувствам клуба като втори роден дом", твърди Тунчев. Признава, че основна роля за развитието на кариерата му изиграва легендата на "черно-белите" Едуард Ераносян. "Едо беше човек, който даваше шанс на младите и ни налагаше в отбора. В Локото имаше страшен колектив, повечето си останахме приятели за цял живот", връща лентата бившият защитник. Силните му игри го отвеждат в края на 2005 г. в ЦСКА, където началото у трудно, но после става капитан на отбора и част от националния тим. Играе решаваща роля както за титлите на армейците, така и за успехите им в евротурнирите. "Няма да забравя победния гол среща Хайдук Кула. Така ми се радваха, че ме контузиха и ме износоха на носилка", разказва Тунчев. Обстоятелствата го принуждават да приеме през 2008 година трансфера в Лестър, който тогава е в третото ниво на английския футбол, а в него титуляр е Радостин Кишишев. Осем години по-късно "лисиците" ще хвърлят бомбата и сензационно ще станат шампиони. Трима от този състав играят в Лестър заедно с Тунчев - Анди Кинг, Лиъм Мур и Джефри Шлуп. "Още в началото Тинката ми каза да не се заблуждавам. Третото им ниво няма нищо общо с българското първенство", оценява битките си на Острова Сашо. През 2012 г. подписва договор със Зеглембе Любин и изиграва успешни мачове с тима в полската Екстракласа. В залеза на кариерата си отново носи екипите на ЦСКА и пловдивския Локомотив, където доказва и качествата си като треньор. "От Локото ме изгони един господин, който не се е събличал по физическо възпитание", лаконично коментира раздялата си с "черно-белите" Тунчев. И досега той остава любимец и на агитката от "Лаута", и на феновете на ЦСКА, където неговият син Алекс Тунчев играе също като централен защитник и дебютира в мъжкия тим на 17 години.