Стефан Шивачев: Ще станем смешни, ако се водим от политическата конюнктура за имената на улиците

- Г-н Шивачев, как ще коментирате идеята, лансирана в социалните мрежи, за преименуването на булевард „Руски” в „Европа”?  - Напълно нормално е да има различни мнения, но по принцип не бива да си играем с наименования, утвърдени в продължение на десетилетия, когато те са свързани с историческа ситуация или са израз на признателност и отношение на българския народ. Не мисля, че е рационално да приемаме всички идеи на хора, които решават да се изявят, защото така можем да изпаднем в положение от началото на 40-те години, когато този булевард, наричан тогава „Цар Освободител”, е бил преименуван в „Адолф Хитлер”. Подобни промени на наименования в Пловдив никога не са били оправдани с изключение на тези, които са направени по изключително значим повод. Един от примерите за рационално и правилно решение е със Сахат тепе, наречено Данов хълм, като огромно признание на пловдивчани за приноса на Христо Данов като общественик, книгоиздател, кмет на града и т.н. Обществото има достатъчно други важни проблеми, за да хабим обществената енергия за обсъждане на предложения, които се раждат без сериозен повод на приказка в кафене от група хора.    - Как са се кръщавали улиците в Пловдив през годините?  - Една група предложения са правени вследствие на политически ситуации. Например в район „Южен” има много улици, наименувани с преселването на бежанци от Беломорска Тракия и Македония. Съответно се наричат Скопие, Охрид, Лозенград, Одрин. Те пазят обществената памет за българите и народите на Балканите. Друга група от имена на улици е в резултат на конюнктурни съображения - Адолф Хитлер, Мусолини, Йосиф Сталин. Те никога не са били приемани еднозначно от пловдивчани, защото политиката, както и авторитетните личности са преходни. Добре, ще преименуваме бул. „Руски” на „Европа” и с развитието на световната конюнктура след 5-10 години на някого ще му хрумне този булевард да го наречем „Северна Америка” или „Съединени щати”. Най-голямото преименуване в България на всички селища и местности, свързани с османското владичество, е след преврата през 1934 г. Тези промени са приети с голямо облекчение от българите, защото се въвеждат имена, приети и познати от всички.  - За най-стария парк до Дома на младоженците се водеше спор дали да бъде Дондукова градина, или „Иван Вазов” - в крайна сметка си остана просто Градска градина. Защо?   - Първоначално тя е наречена Дондукова градина, защото идеята за създаването на първия парк е на руския генерал Дондуков-Корсаков, който има много заслуги към Пловдив. При него започват първите градоустройствени мероприятия и е напълно нормално паркът да носи негово име. През следващите десетилетия обаче паркът започва да се нарича Градската градина, което се утвърди сред хората. Наскоро се роди идеята за името на Иван Вазов, който има огромно значение в съдбата на Пловдив. Самият той каза: „Пловдив е моят втори роден град”. Бях склонен тази градина да стане градската градина „Иван Вазов”, но се получиха разнопосочни мнения. Надделя мнението да си остане само Градската градина и дискусията заглъхна. За именуване на обществени пространства е добре да има единно мнение. - Инициативен комитет предлага стадион „Локомотив” да се именува „Христо Бонев”. Какво е мнението Ви?  - Христо Бонев е една от легендите на Пловдив. Когато кажеш "Локомотив", всички се сещат за Христо Бонев, а когато кажеш Христо Бонев, следващата дума е "Локомотив". Има логика стадионът да получи неговото име. Той е футболна легенда, най-големият играч в историята на Локото, който при това остана верен към клуба. При положение че пловдивската общественост го приема по този начин, е напълно нормално и рационално стадионът да носи името му.